Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2007 13:12 - Кабрио-принцове и турбо-пепеляшки - статия от сп. "Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Други   
Прочетен: 5026 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 24.05.2015 11:04


Иво Христов

 

Кабрио-принцове и турбо-пепеляшки

 

Зрелостниците на прехода сменят охотно дрехите, бюста, устните, колата, а когато се налага и държавата си, но не помислят да променят обществото, защото не се чувстват част от него.

 

По изкорубените тротоари неловко пристъпят опръскани с кал глезени на високи токчета. Довчерашните лолитки с голи пъпове се препъват в пищните тафти, а прическите тип „Мария-Антоанета” ги запращат във възрастта за пенсия.

Зад момичетата остава ефирен шлейф от предозиран парфюм. Една след друга турбо-пепеляшките от випуск 2007 слизат от хищни лимузини, каквито – шегата настрана! – у нас притежават само инвалидите. Сборният пункт е пред гимназията. Ако се съди по автопарка, това не е абитуриентски бал, а национален конгрес на хората с увреждания. Уви, наоколо е пълно с неотразими девойки в цветущо здраве. Впрочем и те по своему увредени, но поне засега безгрижни. Сълзи на умиление и разорение проблясват само в очите на любуващите се издалеко родители. Тук са и кабрио-принцовете. Болшинството облечени в зле скроени, но порядъчно скъпи костюми. Кабрио-принцовете проявяват повече въображение и пристигат развели гелосаните си прически не само в спортни автомобили, но и на каросерията на ЗИЛ-ве, в москвичи-пикапи или от прозорците на зрелищно нашарени трабанти. Хъшлашки разхлабват възела на вратовръзките си, но му хвърлят по едно око, че поглеж се развързал, а няма кой да го върже повторно.

 

При все че пристигат често по двойки, момчета и момичета спонтанно се групират. Турбо-пепеляшките имат час по аритметика: всяка мълком изчислява цената на чуждите тоалети  - рокля, чанта, обувки, прическа, аксесоари – и търси своето място в ранглистата. На момчетата не им остава друго, освен да съжаляват, че са проспали часовете по шев и кройка. Кабрио-принцът е предпочитаната безпомощна жертва на шивачите. На негов гръб се експериментират сака без шлицове, яки тип Мао, баварски ловджийски ревери с копчета и прочее скъпоструващи посегателства над личността. Сконфузените момчета се оглеждат с любопитство. В плен на адреналина кабрио-принцът изневерява на ролята си на костюмиран мъж и ръга съседа в ребрата, скача в обятията му и прави „зайче” зад главата на съученика си на официалната снимка. „Лудо-младо, що си тъй... изкрейзило?” чете се в объркания поглед на класната в центъра на фотоса. Веселият хаос се допълва от присъстващия цигански оркестър, който зорлем надсвирва бумтящите от лимузините уредби. Преди години метълите считаха за недостойно да се ръкуват с дискарите. Днес сектантството е преодоляно. Едва катапултирани от хип-хоп ритъма на возилата си кабрио-принцовете и турбо-пепеляшките  хвърлят по един ритуален гюбек пред оркестъра: няма лошо! Важното е да е весело. Няма не искам, няма недей! Щастието е императив и толкоз.

В годините на соца абитуриентският бал ознаменуваше превръщането на униформените какавиди в пеперуди, краят на училищното еднообразие, потискащата дисциплина, престилките и белите гуменки. Балът бе празник на свободата и свенлива демонстрация на еснафската представа за шик. Големите изхвърляния будеха подозрения и не се препоръчваха. Оптимизмът си бе част от доктрината.

Днес нещата са по-различни и оптимизмът изисква доза самовнушение. Кабрио-принцовете и турбо-пепеляшките са от многозначителния набор 1989 – това са зрелостниците на прехода...

За да не пострада настроението й от вида на градобитна България, турбо-пепеляшката е принудена да се скрие в автомобил със затъмнени стъкла. Пред романтичното ухание на липите, тя залага на по-сигурния мирис на ароматизатора. Пред непредвидимото майско слънце предпочита доказания комфорт на климатика. Стихиите я плашат, залага на платеното в брой. Времената са озъбени, народът неприветлив. Затова най-сигурно е да надуеш децибела, та да вземат минувачите равнение по теб. Въпрос на въображение е да съзреш възторг в очите им.

За да е сигурен, че ще стигне навреме за бала, кабрио-принцът се осланя на високопроходимия клас возила, които не се плашат от дупки и локви. Животът във фолкотеките го е научил, че турбо-пепеляшките са далеч по-романтични от приказната девойка. Да, те обичат конете, но... да са поне 200. Кабрио-принцът е осъзнат мъжкар и като такъв търси да установи авторитета си: гороломно реве и тресе автомобилите. Понякога дори се самоубива в някое крайпътно дърво: „от възторг”, както би предположил Достоевски. За жалост безмилостните катаджии тази година им отнеха възможността да се провесват на вратите на колите си, задължителен атрибут на автоджигитските умения на кабрио-принцовете от последните набори. Но те са находчиви. Един от тях дори проведе самостоятелна операция „Респект” с личен състав и техника от местното РПУ. Не остана незабелязан.

Връстниците на свободата са индивидуалисти по рождение. За разлика от форматираните им от соца родители, които търсеха да блеснат с разни ми ти подривни книги и пиратски аудиотеки, те са пъстри и уникални. Пиърсингът може да е на езика, а татуировката къде ли не.

Ако за поживелите българи цигарата е нещо като шести пръст, то новите млади не се поддават току тъй на порока. Кабрио-принцовете са еколози, презират катрана. Пушат индийски коноп.

Турбо-пепеляшките не са многословни като своите каки. Едно „йес” с рязко свиване на ръката в лакътя е къде по-изразително. „Уау” е почти универсално. Ако токът се заклещи между плочките или застъпиш роклята си, едно „упс” резюмира конфуза. Чувството не се нуждае от думи. Когато нямаш думи, минаваш в цифри. В нощни доби комплексите се разтърсват от ритуалното броене от 1 до 12, емоцията обладава всички ни, ликуването достига своето кресчендо и се питаме: от затвора ли са ги пуснали или от „дизела червен”?

Най-сетне връстниците на прехода встъпват в активния живот с хуманитарен жест: заплащат с дружни усилия куверта на своите даскали. Навремето се отмятахме със стихотворни обяснения в любов и уважение: „Учителко любима, как хубава си ти...”, ама кувертът е с пари. Чисти сметки, добри преподаватели – това го знаят още от частните уроци.

А инак празникът минава по старата схема. Ревюто в училище, ресторантът, клубовете, малко спънат стриптийз на дансинга, незаръчаните серенади под панелките и по някоя изстискана сълза на раздяла. Ама защо ли? Очакват ги наситено лято на емигрантски изпращания. Животът едва започва...

 

Същото мислеха и техните родители в бурната есен на 89-та година, разнежени от бебетата и опиянени от свободата. Тогава политиката превзе дори опашките за мляко. Но ентусиазмът бе до време. Сетне някой си спомни Библията и с мъдро смирение заключи: то се видяло, че ние не можем, но ТЕ ще променят нещата. А НЕЩАТА промениха и едните и другите... Упс! Връстниците на демокрацията израснаха в атмосфера на огорчено примирение и спасяване поединично. Те не очакват нищо от държавата, за чието съществуване смътно се догатват и се осланят на родителите си. Турбо-пепеляшките „искат своето”, а родителите плащат: това е старият нов пакт на конформизма. За разлика от младите европейци, които прекрояват света по два пъти дневно, те сменят охотно дрехите си, бюста, устните, колата, а когато се налага и държавата си, но не помислят да променят обществото. Не се чувстват част от него. Като повечето българи. Обществото е абстрактен сбор от омерзения, опасности и неудовлетворение, които произтичат от средата, в която живеем. Родителите се оставиха животът да им наложи това разбиране. Децата го възприеха като даденост. Но надеждата остава. След поколението на потребителите може бе ще се появи това на гражданите. Все някога...



Тагове:   кабрио,


Гласувай:
0



1. анонимен - Кабрио-принцове и турбо-пепеляшки
02.10.2007 22:04
Айде сега- пенсионерски дивотии... Разбира се, че като бяхме по-млади всичко беше по-хубаво и момичетата и баловете. Но ако има кантар за простотията, той безпристрастно ще покаже, че нищо не се е променило от времето на соца - колкото простотия имаше тогава - имая и сега!
Именно абитуриентските балове са най-доброто доказателство за това. Простаците винаги са били 80-90% от населението, и тогава и сега. Върхушката също не се е изменила: безумно алчна и пошла комунистическа номенклатура, чиито чеда и внуци сега са бизнесмени и бизнес дами и стрижат вълната на овцете. А овцете в захлас гледат лъскавите мерцедеси и мазаратита и блеейки гласуват за притежателите им.
А поколението на гражданите ще се появи, когато си го внесем от чужбина.
цитирай
2. leroisalomon - кабрио-принцове и турбо-пепеляшки
03.10.2007 09:08
Статията не констатира нарастване броя на простаците, още по-малко тъгува по комунизма, ама очевидно е задействала павлови рефлекси у някои читатели.
цитирай
3. анонимен - кабрио-принцове и турбо-пепеляшки
05.10.2007 13:31
Ле ле, тя истината си е шамар! Дано обаче се окаже, че сме подценили това поколение, защото то ще кове законите когато ние вече няма да може да се грижим за себе си. Дано успеят да станат граждани и да разберат, че преди консумацията се произвежда. Дано да се научат да губят, а не само да искат! Иначе ние сме загубени на старини.
цитирай
4. анонимен - Браво! Четох с удоволствие.
05.02.2008 11:25
Браво! Четох с удоволствие.
цитирай
5. анонимен - статията си е добра. поколението е ...
29.10.2008 18:46
статията си е добра. поколението е доста невзрачно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798774
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031