Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2011 17:14 - "Распутин: светият дявол" - за сп."L'Europeo"
Автор: leroisalomon Категория: История   
Прочетен: 4438 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 16.10.2011 16:03


Иво Христов

 Распутин: Светият дявол 

 

 Страшна история за божествените дарби, разпътния живот и мъченическата смърт на сибирския селянин Григорий.


 

 В Русия ХХ век сякаш дописва Библията. С една кървава мистерия: греховното житие на Гришка Распутин, пророк, изцелител с разкопчан дюкян и душеприказчик на императрицата Александра Фьодоровна. За едни „Божий човек”, за други същий Сатана, а по думите на йеромонах Илиодор „Свят Дявол”. Исконно руски типаж, от онези съдбовно белязани люде, за които Достоевски казва „такъв не го знаеш в манастир ли ще влезе или селото ще запали”. 

 

 Злокобната нощ

 

 Като всяка библейска история и тази няма точно начало. Рождената дата на Распутин е спорна, някъде в края на 60-те години на XIXвек. За удобство ще започна разказа от 17 юни 1903г. Потресаваща и велика дата. Киното е още невръстно, но царският оператор вече е заснел влизането на каретата с императора на цяла Русия Николай II  и съпругата му Александра Фьодоровна в Саровската обител, манастира, където почиват мощите на един от великите руски православни учители: Серафим Саровски. В черно-бялата масовка на старата лента сякаш се мярва и лицето на Григорий Распутин: едра, кокалеста фигура с прави коси и масивни скули. Той е още в миманса, редом с 300 000 поклонници, придошли за тържествата. В този ден Църквата отбелязва 150 години от рождението на Блажения Серафим и Николай II е дошъл за церемонията по канонизирането му. Инициативата е лично негова. Императорът знае думите на светия старец: „Който Цар мен прослави, аз него ще прославя” и изпълнява своята част от мистичния обет. Но тази нощ ще прекърши съдбата му. Тази на Русия, че дори и на света.

 


Царят, съпругата Аликс и четирите им дъщери се къпят по тъмно в свещения извор до манастира, а родителите отправят молитва за наследник. Късно вечерта височайшето семейство отива на среща с блажената Паша, столетната прорицателка Параскева, която умира на 120 години чак през 1915г! Тя ги посреща с девет глинени фигурки на войници, които е заръчала предния ден. Приканва особите да седнат. Те се озъртат за столове в празната монашеска килия, а тя им сочи пода. Николай смутен подгъва сабята, Аликс смачква кринолина и смирено сядат на земята. Тогава Паша с един замах на пръчката си поваля деветте фигурки и разкрива бъдещето на династията. Семейство Романови ги чака мъченическа смърт, империята ще погине, ще почнат гонения над Църквата. Говори тихо, шепнейки в тъмната стая, осветена от няколко вощеници. А Бог ще сподоби семейството с наследник, но и той е обречен. Аликс е пред припадък. „Не ви вярвам!” сподавено извиква царицата, но Паша се навежда, за да й даде малко червено платче с думите: „от него ще ушиеш гащи на момченцето и тогава ще се сетиш за мен”.

 

 От тази нощ царското семейство затаява свещен ужас от бъдещето. Година по-късно се ражда далгоочакваният престолонаследник Алексей, техният „Слънчев лъч”, но радостта е кратка. Пъпът му дълго кърви. Майката Аликс и без доктори разбира, че е предала на сина си наследствената хемофилия на своя род Фон Хесен-Дармщад. Дворът е държан в неведение. Под въпрос е бъдещето на династията. Един огромен матрос опекунства малчугана и бди да не се контузи при игрите. Често го носи на ръце. На любопитните отговарят: умора, грип, настинка. Родителите разбират поличбата на червения плат, дарен от Блажената Паша. Неустоимо изкусителна е друга ужасна метафора: безспирните кръвотечения на хемофилика Алексей са като предвестник на руския XX век, който ще удави страната в кръв. 

 

Спасителят

 

 През 1912г. цесаревичът скача от лодка в едно езеро насред Беловежката гора и контузва бедрената си става. Слабините му се подуват, стават морави, сетне сини. Детето трескаво бълнува, после замлъква. Косата на Николай II посребрява за една нощ. В двореца готвят комюнике за кончината на малчугана, който вече не реагира. Тогава адютантът внася телеграма до императрицата от далечния Тоболск. „Не се безпокойте, детето ще оживее и скоро ще се оправи”, пише Божият човек Григорий Ефимович Распутин. Кръвотечението спира. Придворният доктор проф. Фьодоров, върл противник на Распутин, признава с въздишка, че няма медицинско обяснение на чудодейното изцеление. От този ден суеверните родители приемат сибирския мужик като пратеник Свише, който единствен може да ги избави от обречената съдба, която Блажената Паша им е предвещала.

 

 Распутин е представен в двореца като Божий човек още през 1905г., което Царят отбелязва в дневника си. Тогава около трона се навъртат всякакви шарлатани: френският екстрасенс Филип, богомолката Дария, странника Витоний, Босоногата Матрьона и Митя Козелский, обикновен луд, който блее като коза и претендира за целителски дарби. Божият човек Гришка идва отдалеч. Прекосил е пеша Русия надлъж и нашир с цървули от лико. Комарите оставя да го хапят, за да изпият „греховната му кръв”. С животните разговаря като с хора. Живее от подаяния и обикаля манастирите в търсене на изкупление. Като малък с брат си Миша пада в ледените води на реката. Брат му умира, но той се събужда от треската с крясъци „искам, искам”. Сетне разказва, че насън му се явила жена в синьо-бели одежди. Попът в родното му село Покровское отсича, че това е Богородица. Григорий се жени млад, но губи първото си дете и затъва в грях, сякаш за да отмъсти на Бог за отнетата рожба. Пие много. Попада под влиянието на хлистовската секта, която вярва в прякото общуване със Светия Дух, за което не са нужни свещеници. Хлистите проповядват пречистване чрез грях и организират така наречените радения. Те включват самобичуване, въртене до световъртеж и оргии, след които грехопадналите похотливци изкупват вината си с молитви. Но и това не утолява духовната жажда на Григорий, който странства пеш и с кораби от Киев до Цариград, от Атон до Йерусалим, а сетне пристига в кипящия Петербург от времето на Първата руска революция.

 

 Църковният клир го приема като странстващ праведник, надарен Свише. Дворцовите дами, уморени от фини маниери, са очаровани от брадата, рубашката и пискюлената препаска на кокалестия богатир. Порочната столица е петимна за живи светци, а той не е като другите. Сиво-синият му поглед буквално хербаризира събеседниците. Гришка изказва мъките и провижда бъдещето им. Една от поклонничките му, Жуковская, си спомня как я наставлява в кухнята на дома си: „До тридесет можеш да грешиш, а сетне трябва да се обърнеш към Бог. Не вярвай на поповете, те са глупаци, аз ще ти кажа цялата правда. Грехът е даден, за да се покаеш, а покаянието е радост за душата. Поповете не разбират греха. А той е най-важното в живота. Само който търси греха, го постига, но ако мислите му са в Бога устремени, то грехът не е страшен. Без грях няма живот, без покаяние няма радост. Ще ти открехна греха. Поговей седмица, а сетне ела при мен след причастие, когато раят ще бъде в душата ти. И тогава ще ти го покажа”.  

 

 Светец или дявол?

 

Григорий е могъщ сластолюбец. През 1913г. полицията вече се интересува от него и разпитва свещеника Юриевский, чест гост на Распутин, който свидетелства: „Отначало се моли, после трижди заклинава „Бес блуден, излез от тялото”, а сетне се съвокуплява с жените с такава мощ, че те изгубват обичайната си похотливост”. Самата фамилия на Божия човек навява разпътство и още през 1906г. той моли Царя да му разреши да приеме името Новий. Николай II е благосклонен, но за вестниците и бомонда той си остава Распутин. Дяволът има много имена, шушукат недоверчивите, но за Царицата той е светец: човек, който избавя сина й от смърт, бди над семейството и над империята. Аликс записва несвързаните му брътвежи в специална тетрадка. И все по-често се допитва до него за всеки ход на съпруга си. Безволевият Николай II назначава министри и губернатори по внушение на императрицата. Григорий успокоява невротичните й пристъпи с думите: „Докато съм жив аз, ще живее и династията”. И тя целува ръцете му, а понякога скланя глава в скута му.

 

След чудодейната телеграма, спасила цесаревича Алексей през 1912г. Распутин се превръща в ключов политически фактор в петербурските интриги. В дома му на ул. „Гороховая” 64, невзрачна сграда с потискащо стълбище в затворническо зелено, се реди опашка от просители. Гришка е мечтаният ходатай за кариеристите, които знаят, че една негова бележчица, мушната в ръцете на Аликс ще отвори пътя към пост или сделка. Тук са и истеричавите дамички в търсене на изцеление чрез екстаз. На входа пък се озъртат агентите на разни служби.

 

Из донесенията на агентите: „Отиде на бул.„Невски”, нае проститутката Петрова и отиде с нея в обществената баня...По улицата досаждаше на жените с гнусни предложения, на които те отвръщаха със заплахи, а някои го плюеха. Когато върви без придружители, Р. си говори сам, размахва ръце и се пляска по тялото. Привлича вниманието на минувачите”. Понякога Григорий се отбива при три проститутки в рамките на един ден. Затова пък нощем не спи. Моли се. 

 

Видения за бъдния ужас

 

На 28 юни 1914г. в Сараево е убит австроунгарският престолонаследник Франц Фердинанд. Събитието бутва доминото на Първата световна война и в следващите седмици една след друга европейските страни обявяват мобилизация. Великодържавници, славянофили и прочее кръгове тласкат Николай II да вкара Русия в конфликта. Единственият, който има влияние да го спре е Распутин. Но се случва непредвиденото. Григорий е за кратко в родното си Покровское, чак отвъд Урал. На път за църквата се навежда над просякиня, която изважда нож изпод фустите и го забива в корема му. При гонитбата успява да я халоса с дърво по главата и така спасява живота си. Хилония Гусева е шапкарка, болна от проказа, която твърди, че е действала сама. Смята Распутин за лъжепророк и антихрист. Полицията така и не разбира дали е изпратена от лобито на войнолюбците или от някой личен враг на Григорий. Той обаче вижда в нея ръката на дявола, защото го приковава към леглото, тъкмо когато в Петербург решават съдбовния въпрос за войната. От болницата Распутин изпраща отчаяна телеграма до Царя: „Страшен облак над Русия, беда, мъка, няма изход, море от сълзи. Нямам думи, неописуем ужас. Знам, че всички искат от теб война, и верните ти, които не знаят, че е на гибел. Не допускай безумците да тържествуват и да погубят себе си и народа.”. Но Царят не устоява на натиска и обявява война.

 

Когато Мазурските блата почервеняват от кръвта на хиляди руски войници, Николай II решава да поеме рискования пост Върховен главнокомандващ. Распутин го разубеждава чрез Аликс, но всуе. Императорът потегля към главната квартира в Могильов заедно с невръстния цесаревич, който маха на тълпата изпращачи. Но километри по-нататък детето удря носа си в стъклото на вагона и руква кръв. Влакът обръща на първата гара. Молитвите на Божия човек Гришка отново спасяват Алексей, но войната върви на провала.

 

Императорът разбира пропастта между трона и народа, когато започва масовото дезертьорство в армията. Авторитетът му рухва. Петербургската преса вини за всичко Распутин. Плъзват слухове, че той и Аликс гласят убийството на Николай, за да сключат мир с Германия. Вестниците наричат императрицата „германката”. Мълвата разнася гуляите му и дори му приписва навика нощем да стреля по минувачи от черен автомобил. На фронта немските самолети сипят позиви с карикатури на Распутин и Аликс, за да деморализират руската армия в окопите. „Распутин е лостът, който може да преобърне цяла Русия” възкликва майката на Николай II, вдовстващата императрица Мария Фьодоровна, която ненавижда снаха си Аликс. 

 

Хроника на една предизвестена смърт

 

Зимата на 1916г. цял Петербург очаква военен преврат, а в кафенетата обсъждат кога ще бъде убит Распутин. На 16 декември вътрешният министър Протопопов се отбива към обяд у стареца и му казва да не излиза никъде, защото се готви убийството му. По същото време водачът на заговорниците княз Юсупов се моли на колене в Казанският събор, а лидерът на националистите Пуришкевич делово купува железни гири и вериги от пазара. Вечерта двамата се събират в двореца на княза, заедно с другите заговорници: д-р Лазоверт, поручик Сухотин и великия княз Дмитрий Павлович. Странна компания. Юсупов е най-богатият човек в Европа, произходът му по майка е чак от пророка Мохамед. Склонен към травестиране, понякога носи перуки и женски дрехи. В дома си поставя пиеси на Уайлд с невръстни момченца в ролите. Пуришкевич е заклет монархист и антисемит, но се гласи да убие покровителя на царската фамилия заедно с евреина д-р Лазоверт. Великият княз Дмитрий е племенник на Николай II, но се гласи да измени на Царя. Поручик Сухотин е герой от войната в отпуск, известен със слабостта си към мъжете.

 

Юсупов лично докарва Распутин среднощ с уговорка да го срещне с жена си Ирина, за „да я изцели от бяс”. Макар и предупреден, Григорий тръгва на среща със съдбата си. Остатъкът е известен. „Цианкалият” на д-р Лазоверт в сладкишите не отравя Григорий. Уплашеният доктор не се решава да наруши хипократовата клетва и посипва курабиите с безобиден прах. Заговорниците са ужасени. Юсупов събира кураж и го застрелва. Другите разбиват главата му с гира. Вдигат наздравица, но когато слизат за трупа в подземието, мъртвецът се надига от небитието и след схватка с Юсупов излиза на двора, където го застига куршум и той рухва в преспите. Тялото му е овързано във вериги и хвърлено в Нева.

 

На следния ден го откриват вкочанено под един мост. Експертизата показва, че е загинал от удавяне, ще рече, че е бил още жив, когато са го хвърлили. Половината Петербург ликува. Междувременно набожни християни гребат кофи вода от дупката в леда, където е намерен трупа. Те вярват в светостта на жертвата.

 

През 2006г. разследване на историка на британските спецслужби Майкъл Смит разкрива съучастието на британското разузнаване в убийството на Распутин. Лондон се опасява Божият човек да не придума Царя Русия да сключи сепаративен мир с Германия. Затова и куршумът в гърба му е от британски револвер уебли. Вероятният стрелец е капитан Осуалд Райнер, агент на короната и съученик на Юсупов от Оксфорд, чието присъствие на мястото се премълчава в мемоарите на княза. До същия извод стига и разследването на Би Би Си. 

 

Послеслов 

Погребват Распутин в Царское село, но трупът му е ексхумиран и изгорен от революционерите месеци по-късно. Разпръскват праха му в една гора и забиват на бреза табела с надпис на немски „Тук е погребано псе.” Остатъкът от руския ХХ век е река от кръв, която рядко секва. Сбъдват се мрачните видения на Божия човек.  

 

 

Февруарската революция помита династията Романови едва два месеца след убийството на Григорий. Николай II и семейството му са екзекутирани от болшевиките в мазето на търговеца Ипатиев, в Екатеринбург. Непълнолетните княгини са довършени с щикове, след като куршумите рикушират в твърдите им корсети. Така се сбъдва пророчеството на Блажената Паша. Забележете: това става навръх 17 юли, датата, на която Николай II през 1904г. прекрачва прага на Саровската обител и чува откровението на пророчицата.

 

През 1991г. телата на царското семейство са открити и препогребани.

 

На 14 юли 2000г. императорът и семейството му са канонизирани „в сонма на новомъчениците” от Руската Православна Църква. Така се сбъдва и пророчеството на Св.Серафим Саровски: царят, който го прославя, бива прославен от Църквата.

 

  А Распутин? Той остава загадка завинаги. Ако е дявол, защо го убиват нечестивци? Ако е ангел, защо тъне в грехове? Ако е простосмъртен, защо е сподобен с толкова дарби? Ако властта му е от Антихриста, защо е миротворец? Но библейските истории надхвърлят разума. И тази е последната от тях.

 

 

 

 











Гласувай:
1
0



1. анонимен - поредният фалшив пророк
20.10.2011 10:39
Докато хората смесват вярата със суеверието, няма измъкване от блатото на фалшивите пророци. Сещам се за Ванга и Людмила Живкова, също и за онази нещастна женица, която гадае на Берлускони, забелязвайки НЛО в тиганите. Направо се учудвам как Бойко си няма личен шаман.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1135439
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930