Прочетен: 9262 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2011 18:18
Иво Христов
Необходимият роман
Неотдавна се озовах в общество на родни литератори на коктейл в резиденцията на френския посланик. Към беседващия ни кръжец с чаша в ръка се присъедини важен сановник от културното министерство в Париж. Литераторите – кой преводач, кой издател, кой, с извинение, критик – проявиха почтително любопитство относно литературните новости от Франция. „Знаете ли кой е бестселърът в нашите книжарници?”, простодушно се засмя чиновникът. Аудиторията стихна. Казва се „Как да говорим за книги, които не сме чели” от Пиер Байар, осведоми ни господинът с горчива усмивка. „О, ние от години все това правим”, утеших го аз, а другите охотно ме подкрепиха, включая критиците. Беседата загуби сериозност, но си струва да размислим по темата.
Френската литературна продукция от две десетилетия ръфа амазонския лес и не е по силите на никой читател, а нашата е скромна, пък не я четем дори хората от гилдията. Защо? Тиражите на българските автори са символични, читателите също не посягат към тях. 1000 броя са повод за гордост...
Отнапред да уточня, че изключвам поезията, която е призвание за единици и увлечение за просветлени. Не говоря и за българската класика. Думата ми е за неродения роман за нова България. Да прескочим бюджетните и емигрантските баналности: в родината и днес живеят стотици хиляди грамотни българи с по някой излишен лев в джоба. Има и писатели, истински и графомани, чиито ръкописи задръстват пощенските кутии на конкурсите. Тогава кое им пречи да се срещнат? Дали писателската „стока” не се разминава с „потребителските нужди” на читателите? Ще прескоча и наукоемките съждения относно жанровите особености на българската литература: силна в разказа и по-невзрачна в романа. Това е сюжет за дисертация, а литературата се поболява от астма в дисертациите, затова да й спестим това върховно издевателство. И бездруго не е в цветущо здраве. Но ако продължа с детайлни уточнения за какво не говоря, няма да ми остане място да кажа онова, за което отворих дума, затова спирам дотук. Добронамерените читатели ще се ориентират сами, преамбюлът е дан към педантите.
Някои сигурно вече се питат що за приумица е тази тема и струва ли си да занимавам широката публика с нея. Убеден съм: струва си. Защото романът е стока от първа необходимост. До преди век се е продавал с вестниците, като серия от подлистници. Днес там са телевизионната програма, здравното приложение и каталогът с gsm-и. Романът е изместен, но не и заместен.
Преди седмица писах за угнетяващото недоумение като фактор за епидемичното смахване на българите. Романът е липсващата червена нишка, по която злочестите жертви на недоумението /и не само те/ могат да намерят пътя си в години като нашите, защото той обяснява онова, което мнозина усещат, но не успяват да изрекат. Романът е национална психотерапия, история на времето, упование и облекчение. Той отлива в думи и облича в образ живота ни. Опитомява го, макар и илюзорно, и го прави по-четивен и разбираем. Романът е словесната и образна родина на всяка нация в определена епоха, в която грамотният човек намира мисловен уют. Без него литературата е дом без покрив, читателите се свират по кьошетата на кратките жанрове и търсят закрила от дъжда под касите на вратите: живеят в мисловен и емоционален дискомфорт, макар невинаги да го съзнават.
Великият роман понякога предвещава събитията, а после „животът се вижда принуден да имитира литературата”, по думите на Набоков. „Бесове” на Достоевски улавя с тридесет години аванс идейния и богоборчески делириум на руската интелигенция и кълновете на терора, които избуяват отсетне.
Друг път великият роман осмисля епохата пост фактум, извлича смисъла, подрежда го в думи, подвързва го в корици, помага ни да провидим съдбата си. „Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас прикани следвоенните германци „да люспят лука” в опит да възвърнат закърнялото си състрадание чрез сълзите и да изкупят срама от миналото си.
Понякога виртуозният роман прави драмата обезоръжаващо весела и отключва истината чрез смеха. „Леля Хулия и писачът” на Варгас Льоса улови душата на Южна Америка разказана в наивни сценарии за латино-сапунки.
Напоследък книжните сергии у нас изобилстват от жития на босове от прехода. Романизирани и документални. Повечето са написани зле, но се продават добре. Писателите със самочувствие гледат на тях с презрение, както тиранозаврите на соцестрадата запушваха уши, когато „когато фолкът беше още млад”. Днес попфолкът е в журито на всеки Idol. От него публиката и рекламодателите, от „професионалистите” – легитимацията. Така е, защото от петнадесетина години фолкът е с лице към публиката. Докато „професионалистите” се взират в пъпа си.
В литературните среди синдромът на професионалния снобизъм е съразмерен на интелектуалната суета, която превъзхожда сценичната. В литературната преса нотабили спорят кой го бива за жури и кой не, мерят талант в ехидни писма и язвителни подмятания. Публиката нехае за тези бури в чаша вода, защото литературата отдавна е лабораторно занимание.
Но има една непреодолима пречка за написването на значимия български роман за новото време. Жанрът изисква честност, на каквато малцина днес са способни. По-лесно е да облечеш литературната си суета в херметична поезия и да изпиташ сладостното чувство, че си неразбран. Виновен е читателят. Или да се задоволяваш с нещо кратко. Впрочем девет десети от днешните разкази започват със „Седим си в кръчмата и пийваме, а той ми казва...” Тук писането се свежда до обикновен масал, пиянска раздумка без претенции, литературна капитулация пред ехидния читател, който би могъл да заподозре автора в многознайство, свръхамбиции или дори назидателност.
Българският писател няма кураж да се захване с осмисляне на хаоса и се уединява в суетно самосъзерцание, което не интересува никого. Романът на днешна България изисква да се съберат отломките от езика ни, да се вникне в убогите нрави с разбиране и снизхождение към героите и жертвите, да се потопиш в неугледния бит: неблагодарно начинание, за което суетата не е достатъчен мотив. Изисква се честност и усилие, а рискът от провал е голям.
Българският писател се свени от колегите си, защото, ако халтурата владее масите, то елитът е в плен на маниеризъм, за който честната литература е непонятен артистичен компромис.
Българският писател се страхува и от читателя си, тъй както всеки от нас се опасява от срещата си с доктора, администратора, таксиджията според утвърдената у нас презумпция за враждебност.
Но причини да трепери пред лукавството на читателя няма. Самият читател отдавна го няма.
Виктор Марсден 'Евреите в Русия' - писан...
Юлиана Плевнелиева и Резиденшъл парк
А) Георги Марков-Когато часовниците са спрели, Защо у нас няма да има Нобелов лауреат
Б) Дайнов. Що е интелектуалец и какви ги върши по нашите земи?", в. "Култура", бр.35, 12 октомври 2001
В) Емил Мишел Чоран -Румънският интелектуалец--http://zemaria.blog.bg/viewpost.php?id=108451
18.03.2008 20:00
Точно това трябва да прочетат онези герои от разказа, които не четат... за съжаление!
18.03.2008 21:06
22.03.2008 08:19
Жалко и подло писанийце.
10.04.2009 08:13
Връщам се на статията след година. И виждам, че измежду анонимните хвалебствия в коментарите все пак се е промъкнало и едно по-инакво мнение и дори е оцеляло.
А авторът му отговаря с достойнство, че цензура в литературата няма, има само в медиите. САМО. И то Понякога.
Драги анонимен №4, ако наминеш през блога ми, дай нишан! http://rmarkova.com
мнението си бяхте написали под друга статия и тъй като нямаше връзка с дискусията под нея, счетох за уместно да го изтрия.
Би трябвало да изтрия и това тук, защото то няма връзка с темата, обвинява ме в цензура /!/ и ни занимава с вашите вълнения, но го публикувам за ваше удовлетворение.
Ни най-малко не цензурирам коментарите, с изключение на просташките, каквито много рядко се появяват.
11.04.2009 03:49
Tака че зарежете този снизходителен тон и да продължим оттам, откъдето свършва онзи анонимен коментар: нужно ли е да има цензура в литературата, при положение, че има такава в медиите? Точно така, това са мои вълнения. Аз съм Райна Маркова, а не колектив и пиша еднолично романите си.
14.04.2009 07:57
19.11.2009 11:48
Някой да предложи друго обяснение?