Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2008 18:29 - "Необходимият роман" - статия от сп. "Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Изкуство   
Прочетен: 9212 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 19.03.2011 18:18


Иво Христов

 

Необходимият роман

 

Неотдавна се озовах в общество на родни литератори на коктейл в резиденцията на френския посланик. Към беседващия ни кръжец с чаша в ръка се присъедини  важен сановник от културното министерство в Париж. Литераторите – кой преводач, кой издател, кой, с извинение, критик – проявиха почтително любопитство относно литературните новости от Франция. „Знаете ли кой е бестселърът в нашите книжарници?”, простодушно се засмя чиновникът. Аудиторията стихна. Казва се „Как да говорим за книги, които не сме чели” от Пиер Байар, осведоми ни господинът с горчива усмивка. „О, ние от години все това правим”, утеших го аз, а другите охотно ме подкрепиха, включая критиците. Беседата загуби сериозност, но си струва да размислим по темата.

Френската литературна продукция от две десетилетия ръфа амазонския лес и не е по силите на никой читател, а  нашата е скромна, пък не я четем дори хората от гилдията. Защо? Тиражите на българските автори са символични, читателите също не посягат към тях. 1000 броя са повод за гордост...

Отнапред да уточня, че изключвам поезията, която е призвание за единици и увлечение за просветлени. Не говоря и за българската класика. Думата ми е за неродения роман за нова България. Да прескочим бюджетните и емигрантските баналности: в родината и днес живеят стотици хиляди грамотни българи с по някой излишен лев в джоба. Има и писатели, истински и графомани, чиито ръкописи задръстват пощенските кутии на конкурсите. Тогава кое им пречи да се срещнат? Дали писателската „стока” не се разминава с „потребителските нужди” на читателите? Ще прескоча и наукоемките съждения относно жанровите особености на българската литература: силна в разказа и по-невзрачна в романа. Това е сюжет за дисертация, а литературата се поболява от астма в дисертациите, затова да й спестим това върховно издевателство. И бездруго не е в цветущо здраве. Но ако продължа с детайлни уточнения за какво не говоря, няма да ми остане място да кажа онова, за което отворих дума, затова спирам дотук. Добронамерените читатели ще се ориентират сами, преамбюлът е дан към педантите.

Някои сигурно вече се питат що за приумица е тази тема и струва ли си да занимавам широката публика с нея. Убеден съм: струва си. Защото романът е стока от първа необходимост. До преди век се е продавал с вестниците, като серия от подлистници. Днес там са телевизионната програма, здравното приложение и каталогът с gsm-и. Романът е изместен, но не и заместен.

Преди седмица писах за угнетяващото недоумение като фактор за епидемичното смахване на българите. Романът е липсващата червена нишка, по която злочестите жертви на недоумението /и не само те/ могат да намерят пътя си в години като нашите, защото той обяснява онова, което мнозина усещат, но не успяват да изрекат. Романът е национална психотерапия, история на времето, упование и облекчение. Той отлива в думи и облича в образ живота ни. Опитомява го, макар и илюзорно, и го прави по-четивен и разбираем. Романът е словесната и образна родина на всяка нация в определена епоха, в която грамотният човек намира мисловен уют. Без него литературата е дом без покрив, читателите се свират по кьошетата на кратките жанрове и търсят закрила от дъжда под касите на вратите: живеят в мисловен и емоционален дискомфорт, макар невинаги да го съзнават.

Великият роман понякога предвещава събитията, а после „животът се вижда принуден да имитира литературата”, по думите на Набоков. „Бесове” на Достоевски улавя с тридесет години аванс идейния и богоборчески делириум на руската интелигенция и кълновете на терора, които избуяват отсетне.  

Друг път великият роман осмисля епохата пост фактум, извлича смисъла, подрежда го в думи, подвързва го в корици, помага ни да провидим съдбата си. „Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас прикани следвоенните германци „да люспят лука” в опит да възвърнат закърнялото си състрадание чрез сълзите и да изкупят срама от миналото си.

Понякога виртуозният роман прави драмата обезоръжаващо весела и отключва истината чрез смеха. „Леля Хулия и писачът” на Варгас Льоса улови душата на Южна Америка разказана в наивни сценарии за латино-сапунки.

Напоследък книжните сергии у нас изобилстват от жития на босове от прехода. Романизирани и документални. Повечето са написани зле, но се продават добре. Писателите със самочувствие гледат на тях с презрение, както тиранозаврите на соцестрадата запушваха уши, когато „когато фолкът беше още млад”. Днес попфолкът е в журито на всеки Idol. От него публиката и рекламодателите, от „професионалистите” – легитимацията. Така е, защото от петнадесетина години фолкът е с лице към публиката. Докато „професионалистите” се взират в пъпа си.

В литературните среди синдромът на професионалния снобизъм е съразмерен на интелектуалната суета, която превъзхожда сценичната. В литературната преса нотабили спорят кой го бива за жури и кой не, мерят талант в ехидни писма и язвителни подмятания. Публиката нехае за тези бури в чаша вода, защото литературата отдавна е лабораторно занимание.

Но има една непреодолима пречка за написването на значимия български роман за новото време. Жанрът изисква честност, на каквато малцина днес са способни. По-лесно е да облечеш литературната си суета в херметична поезия и да изпиташ сладостното чувство, че си неразбран. Виновен е читателят. Или да се задоволяваш с нещо кратко. Впрочем девет десети от днешните разкази започват със „Седим си в кръчмата и пийваме, а той ми казва...” Тук писането се свежда до обикновен масал, пиянска раздумка без претенции, литературна капитулация пред ехидния читател, който би могъл да заподозре автора в многознайство, свръхамбиции или дори назидателност.

Българският писател няма кураж да се захване с осмисляне на хаоса и се уединява в суетно самосъзерцание, което не интересува никого. Романът на днешна България изисква да се съберат отломките от езика ни, да се вникне в убогите нрави с разбиране и снизхождение към героите и жертвите, да се потопиш в неугледния бит: неблагодарно начинание, за което суетата не е достатъчен мотив. Изисква се честност и усилие, а рискът от провал е голям.

Българският писател се свени от колегите си, защото, ако халтурата владее масите, то елитът е в плен на маниеризъм, за който честната литература е непонятен артистичен компромис.

Българският писател се страхува и от читателя си, тъй както всеки от нас се опасява от срещата си с доктора, администратора, таксиджията според утвърдената у нас презумпция за враждебност.

Но причини да трепери пред лукавството на читателя няма. Самият читател отдавна го няма.




Гласувай:
1



1. zemaria - Браво!
16.03.2008 21:38
Само че, защо това е така, какви са първопричините за нещата, има два готови отговора:
А) Георги Марков-Когато часовниците са спрели, Защо у нас няма да има Нобелов лауреат
Б) Дайнов. Що е интелектуалец и какви ги върши по нашите земи?", в. "Култура", бр.35, 12 октомври 2001
В) Емил Мишел Чоран -Румънският интелектуалец--http://zemaria.blog.bg/viewpost.php?id=108451
цитирай
2. анонимен - Цар Соломон не е за всеки!
18.03.2008 20:00
Виртуозът на думите е написал елитарна статия, както обикновено. Всеки негов текст е като религиозен ритуал - малко загадъчен, малко пародиен, една част сериозен, с една щипка хумор, но без да е злобно, мъничко провокативен колкото за вкус, носталгичен и вдъхновен...
Точно това трябва да прочетат онези герои от разказа, които не четат... за съжаление!
цитирай
3. анонимен - Браво
18.03.2008 21:06
Великолепно! Не може да се пише коментар на този коментар за нашата сегашна литература .
цитирай
4. анонимен - пак
22.03.2008 08:19
Пак страхливо премълчаване от страна на храбричкия уж автор, че у нас литературата е подложена на цензура, каквато не е имало никога досега. Все едно да се подговряш на българите преди 1878-а, че не смеят да се освободят....
Жалко и подло писанийце.
цитирай
5. leroisalomon - Няма литературна цензура, това е ...
24.03.2008 09:56
Няма литературна цензура, това е очевидност, която не виждам смисъл да се коментира. За щастие това не значи, че всяко литературно изтърсаче следва безпрепятствено да се появява в книжарниците. Политическа цензура има в медиите, макар и частична и различна съобразно изданието.
цитирай
6. анонимен - censura
10.04.2009 08:13
Бях писала коментар тук преди време. Kоментарът ми така и не видя бял свят. Беше нещо в смисъл, че книги като тези които авторът на статията описва като липсващи в литературата ни, все пак се появяват на български, но остават незабелязани в <strong>медиите</strong>.
Връщам се на статията след година. И виждам, че измежду анонимните хвалебствия в коментарите все пак се е промъкнало и едно по-инакво мнение и дори е оцеляло.
А авторът му отговаря с достойнство, че цензура в литературата няма, има само в медиите. САМО. И то Понякога.

Драги анонимен №4, ако наминеш през блога ми, дай нишан! http://rmarkova.com

цитирай
7. leroisalomon - Уважаема rmarkova. com, мнението ...
10.04.2009 10:42
Уважаема rmarkova.com,
мнението си бяхте написали под друга статия и тъй като нямаше връзка с дискусията под нея, счетох за уместно да го изтрия.
Би трябвало да изтрия и това тук, защото то няма връзка с темата, обвинява ме в цензура /!/ и ни занимава с вашите вълнения, но го публикувам за ваше удовлетворение.
Ни най-малко не цензурирам коментарите, с изключение на просташките, каквито много рядко се появяват.
цитирай
8. анонимен - Не, не го правите, за да бъда удов...
11.04.2009 03:49
Не, не го правите, за да бъда удовлетворена, а защото просто е безсмислено – моят блог е по-публичен от вашия. Бях предупредила предишния път, че мнението ми е offtopic, така че да бъде преместено евентуално под темата щом бъде видяно, не и да бъде трито без отговор.
Tака че зарежете този снизходителен тон и да продължим оттам, откъдето свършва онзи анонимен коментар: нужно ли е да има цензура в литературата, при положение, че има такава в медиите? Точно така, това са мои вълнения. Аз съм Райна Маркова, а не колектив и пиша еднолично романите си.
цитирай
9. leroisalomon - Няма цензура в литературата. По...
13.04.2009 10:25
Няма цензура в литературата. Пожелавам ви успех!:)
цитирай
10. анонимен - благодаря
14.04.2009 07:57
скоро ще изложа на произвола на нее.ателните медии и още по-нее..ателната критика плода на поредното си тригодишното си усилие :)
цитирай
11. анонимен - Уважаема госпожо Райна Маркова, ...
19.11.2009 11:48
Уважаема госпожо Райна Маркова, която не сте колектив и пишете еднолично романите си, защо, моля, при положение, че чета и купувам постоянно купища литература, не съм попадал дори на името Ви? Сигурно щото малко чета, де, ама все пак...
Някой да предложи друго обяснение?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1799167
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031