Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2008 13:20 - "Случаят Маяковски: любов по време на революция" - из броя на сп. "L'EUROPEO" озаглавен "От любов"
Автор: leroisalomon Категория: Изкуство   
Прочетен: 10518 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 22.10.2008 16:51


Иво Христов

Случаят Маяковски: любов по време на революция

 


В едно ранно утро на 1916 телефонът в дома на семейство Брик иззвънява. „Сбогом, Лиля. Ще си тегля куршума” - изрича гласът на Маяковски. „За Бога, Володя, почакай!” - изкрещява слисаната Лиля Брик и се втурва по халат на улицата. След минути го сварва объркан, с револвера в ръка. „Стрелях, но засече. Не посмях втори път, реших да те изчакам” - глухо изрича Маяковски. Той често предизвиква съдбата. Владимир е на двадесет и пет. „Ще изкарам до тридесет, след това настъпва старостта” - споделя поетът.

 

 

Той

 

Три години по-рано обеднелият дворянин Владимир Маяковски залюбва красивата Елза Каган (сестрата на Лиля Брик). Тя е едва на седемнадесет. Володя вече има досие в полицията. Тъне в бедност. Изхранва майка си и двете си сестри със самоделно пирографирани великденски яйца. Поетът обаче взема връх над художника. Той е денди и копнее за възхищението на масите. Напуска „словесните парници” и заговаря на езика на улицата. С група приятели зашлевява „Плесница на обществения вкус” с едноименния манифест от 1912. Омайва Елза с дръзки стихове: „Умеете ли да изсвирите ноктюрно на флейтата на водосточните тръби?” След двегодишен роман Елза се осмелява да представи гениалния си приятел на сестра си Лиля и съпруга й Осип Брик. В дневника на Маяковски се появява съдбовен запис: „Юли, 1915. Най-щастливият ден. Запознах се с Л.Ю. Брик и О.М. Брик.” Елза е загърбена. Фаталната Лиля отмъква любовника на сестра си и става средоточие на мислите и чувствата му чак до трагичния му край. „Не бе влюбване, а нападение” - спомня си тя за напористия нрав на поета, който я обсажда с жестове на любов и внимание. Дарява й стихове, цветя, кученца и птици в кафез.

 

Скандалът

 

В Москва плъзва куриозна мълва, „свято съхраняван слух”, по ироничното определение на Ахматова: семейството май станало... тричленно. Володя се заселва в квартирата на Лиля и Осип Брик. Площта й е едва 14 квадрата. В това тясно съжителство на интелигентни люде Лиля и Владимир стават любовници, а Осип се примирява с ролята си на приятел на другите двама. Случва се Лиля да се отдава понякога и на законния си мъж, докато Маяковски кърши пръсти, заключен в кухнята. Има центробежни афери, които свързват Владимир с поклонничките му, а Лиля с несметните й ухажори, но те са второстепенни и не успяват да разтурят триъгълника.

 

Тя

 

„Ти не си жена, а изключение” - заявява й Владимир. Впрочем така мислят мнозина. Неруда вече именува Лиля „муза на руския авангард”. Рисуват я Щеренберг, Бурлюк и Тишлер. Родченко я запечатва на стотици фотографии. Лиля не е красива, но по думите на критика Виктор Шкловски „умее да бъде тъжна, женствена, капризна, празноглава, вятърничава, влюбена, умна и каква ли не”. Тя има ясна стратегия спрямо силния пол. „Трябва да внушиш на мъжа, че е забележителен, дори гениален, но другите не успяват да го разберат. Да му позволяваш онова, което му е забранено вкъщи: да речем, да пуши или да хойка, където му скимне. Останалото е въпрос на красиви обувки и копринено бельо” - непринудено споделя Лиля. Двамата със съпруга й Осип колекционират таланти. Като семейство паяци ги оплитат в мрежата на своя възторг и внимание. В разни епохи в дома им се отбиват поетите Хлебников, Есенин, Пастернак, театралът Мейерхолд. Но Маяковски остава в плен завинаги.

 

… и Историята

 

Революциите от 1917 година (февруарска и октомврийска) са триумф на слободията. Позволено е всичко: грабежът, пиянството, убийството. Жените тръгват с панталони. „Кокаинът беше навсякъде” - спомня си балетната прима Матилда Кшесинска. На фона на всеобщия разгул тройката Владимир-Лиля-Осип от скандал се превръща в оазис на цивилизацията. В квартирата им редом с артистите се навърта и Яков Агранов, заместник-началник на ОГПУ*, надзираващ културния елит. Самият Осип е щатен агент на службата, а Лиля има служебна карта на секретен сътрудник №15073. Двамата считат новото си амплоа за чест. В страната се възцарява климат на мнителност и насилие. „През 1917 година в Петербург изчезнаха красивите хора” - пише Маяковски. Въпреки всичко той прегръща комунистическата илюзия и ще й служи до край. Вярва, че стихът му променя света. Пише сценарии, пиеси и вестникарски лозунги, призвани да оформят „човека на бъдещето”. Революцията превръща традиционните обществени разломи в строго охранявани граници. Произходът, миналото, чувствата и личният избор натежават съдбовно. Страната напускат дворяните, офицерите, агентите на царската „Охранка”. През 1922 чекистът Яков Агранов съставя списък със стотици инакомислещи професори, писатели и артисти, които биват експулсирани с така наречените „философски параходи”. Прокудени са Бердяев, Илин, Бунин.

 

Драмата

 

В тези разделни времена Маяковски пише възхвала на съветския паспорт. Талантът му обслужва утопията, която се изражда в безогледен терор. Той е стилистът на дяволския пир, който помага на диктатурата да звучи авангардно. Но репресиите поразяват близкото му обкръжение. Приятелят му Бурлюк емигрира, депресивният Есенин се самоубива. Маяковски не избира изгнанието, нито пък потъва в себе си като Есенин. Защо? Заблудата е незадоволително обяснение. Il faut chercher la femme. Обяснението е в Лиля и „потресаващия й талант да дарява възвишени страдания. Онова, което при друг щеше да е обикновена изневяра, тя превръщаше в поезия, любов и дружба” - разсъждава след години поетът Андрей Вознесенски. Лиля е московска забележителност и център на съдбовна гравитация за Маяковски. Емиграцията е равносилна на емоционална и творческа смърт. Остават проблемите със съвестта. Маяковски насилва вярата си в комунизма: ужасът днес е само прелюдия към сияйното бъдеще.

През 1924 Маяковски и Лиля временно се разделят. Владимир заминава продължително зад граница. В Съединените щати покорява сърцето на Ели Джоунс, която му ражда дъщеря Елена-Патриция. За съществуването й Володя научава години по-късно от писмото на майката.

 

Лиля бди забежките на Владимир да не стигат твърде далеч. По онова време тричленното семейство благоденства от авторските хонорари на поета. „Много искам да си имаме автомобилче. Най-хубаво ще е някое фордче” - пише Лиля до Владимир, който обикаля Мексико Сити и Париж. Маяковски откликва на всеки каприз, изпраща парфюми, бельо за Осип и пари в брой. В Париж Володя хлътва по белоемигрантката Татяна Яковлева: дългокоса, синеока и висока. Татяна е лицето на „Шанел”. За пръв път Маяковски посвещава стихове на друга. Лиля наближава четиридесет. „Повехнало лице, боядисани коси, а на изцапотеното лице, нагли очи”- така я описва Ахматова в онези години. Лиля усеща опасност. Той никога повече не получава изходна виза за Франция.

 

Трагедията

 

Събитията ескалират. Вестникарските овации секват. Критиката обявява Маяковски за „случаен спътник на революцията” (попутчик). Премиерата на „Баня” е освиркана. На 1 февруари приятелите на поета се събират на изложба с рисувани собственоръчно от Володя плакати. Дълго чакат официалните лица, но те не идват. „Брадатите не дойдоха, ще минем и без тях” - казва по някое време потиснатият Володя. Маяковски усеща, че е прекрачил много от фаталните граници, но вече е късно. Той е авангардист в зората на социалистическия реализъм. Излишният трети в семейство на сътрудници на ОГПУ. Волнодумец в страната на терора. „Това, което се случва наоколо, е нетърпимо, трябва да направим нещо” - въздиша угнетеният Владимир в квартирата на кинорежисьора Довженко на 12 април 1930. На следната вечер подхвърля любовни бележки на късчета картон от бонбониера на актрисата Вероника Полонская. В присъствието на съпруга й. Заклева я да се видят в кабинета му на „Лубянский проезд” сутринта на 14 април. Тя откликва и се появява в бюрото му в уречения час, но бърза за репетиции. Не се застоява, сбогува се, прави няколко крачки и чува изстрел. Този път браунингът не засича. „В бита крушира любовната лодка, с теб сме квит и всуе ще броим нашите болки, беди и обиди” - пише в предсмъртното писмо на Маяковски. В него Лиля е спомената като част от семейството му редом с майката, сестрите и фаталната Вероника Полонская. Но цитираните стихове, писани преди години, също са посветени на Лиля и ще й костват укоризнените погледи на мнозина, които съзират в нея причина за самоубийството на поета.

 

Послеслов

 

През 1930 Лиля Брик се омъжва за корпусния командир Виталий Примаков, човек от привилегированата червеноармейска каста. Съдбата й го отнема през 1937, когато из нощна Москва сноват хищните „гарвани” (черни автомобили) на ОГПУ. Примаков е разстрелян като „германски шпионин”. Овдовялата Лиля се омъжва за критика Василий Катанян, а домът й става средище на нов кръг артисти: Плисецкая, Параджанов, Пастернак. Лиля безпрепятствено навестява в Париж сестра си Елза Триоле, вече прочута романистка и съпруга на Луи Арагон.

През бунтовния май 1968-а двете усмихнати гранд дами иронично съзерцават размаханите юмруци на пасионариите с минижупи по булевард „Сен Мишел”. Елза и Лиля са се нагледали на революции. И призивите им звучат познато: „свободна любов”, „долу семейството”, „сексуална революция”. Напомнят Петроград 1917 и безхитростните болшевишки проповеди за „общите жени”. Изплуват споменът за общия им мъж - Владимир Маяковски, и цяла галерия лица, погълнати от историческата драма. Сестрите гледат с ирония на парижката революционна сценография. Това тук е буфонада, а революцията е трагедия. През 1974 Ив Сен Лоран сътворява уникална рокля за Лиля Брик, „жена извън модата, като Катрин Деньов и Марлене Дитрих”. „Тя беше неспособна да изрече баналности” - възторгва се маестрото. 4 август 1978: Лиля Брик се самоубива на 87-годишна възраст със свръхдоза сънотворни. „Болката от живота вече надхвърля радостта от него.”

 

 

 

 

*ОГПУ - Объединенное государственное политическое управление. Политическата репресивна структура в СССР в периода 1923-1934 година.




Гласувай:
3



1. анонимен - Поздравления! Много вълнуващ р...
31.10.2008 15:26
Поздравления! Много вълнуващ разказ! Харесвам списанието ви! :)
цитирай
2. chara - Интересна история!
01.11.2008 17:58
Нямах представа!
Браво!
цитирай
3. анонимен - bravo!
25.01.2009 18:09
Trqbwa oshte da se pishe! iskam podrobnosti!
цитирай
4. анонимен - Беше истинско удоволствие да пр...
10.01.2011 16:47
Беше истинско удоволствие да прочета статията ви, благодаря.
цитирай
5. анонимен - Сергей Александрович Есенин - полное собрание стихов, проза, биография
03.12.2011 09:29
<img>http://esenin-sergej.ru/images/header.jpg</img>

Сергей Есенин умер при допросе
Всех следов преступления чекистам скрыть не удалось

Так утверждает Николай Николаевич Браун, поэт, общественный деятель, бывший политзаключенный. Недавно им были проведены два авторских вечера памяти поэта «Есенин в единоборстве с веком. Жизнь и смерть. Только факты». После увлекательного рассказа, где некоторые факты были обнародованы впервые, Николай Браун исполнял свои песни на стихи Есенина. Побывав на одном из этих вечеров, наш корреспондент встретился с Николаем Николаевичем.
— Николай Николаевич, вы считаете, что Есенин умер при допросе?
— Да, точнее — в результате пыток при допросе. Именно к такому выводу пришел мой отец — известный поэт Николай Леопольдович Браун, лично знавший Сергея Есенина. В декабре 1925 года он вместе с другими писателями выносил его тело из гостиницы «Англетер».

<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/documents/podpis/podpis-7.php>подпись есенина</a>

<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/text/marfa-posadnica.php>характеристика марфы посадницы</a>

<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/articles/article-6.php>детям о есенине</a>

<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/smert/kak-nam-lgut-2.php>смерть есенина</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798673
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031