Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2009 14:50 - "Няма първи, аз съм вторият" - историята на Майлс Дейвис за броя на "L'EUROPEO" озаглавен "JAZZ"
Автор: leroisalomon Категория: Изкуство   
Прочетен: 4390 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 10.08.2009 14:52


Иво Христов


Майлс Дейвис: Няма първи, аз съм вторият
 

Макар роден под знака на Близнаци, той е безподобен. Има безброй подражатели, но не и двойник. Майлс Дейвис улавя тромпет в ръцете си, когато навършва десет години. Връчва му го доктор Юбанкс, семеен приятел, чиято интуиция в подаръците ще преобърне музикалната история на XX век. Който е пробвал, знае колко обезкуражаващ е първият опит да изтръгнеш звук от тромпета. От тази първа целувка с мундщука обаче, между Майлс и инструмента пламва страст, която ще народи десетки албуми и цели течения в джаза.

Малкият Дейвис, третият от семейната династия съименници, се ражда на 26 май 1926 в заможно семейство на зъболекар в Алтон, Илинойс. В рода Дейвис са все музиканти или меломани. Майка му Клиота е пианистка и цигуларка, сестрата и брат му също, но Майлс се вълнува повече от спорта. Увлича се по бокса, но съдбата му поднася тромпета преди да е деформирал пръстите или тъпанчетата си.

Семейството се мести в Ийст Сейнт Луис, край бреговете на Мисисипи. Който се спусне по великата река, казват, опознавал дълбоката Америка. Който последва Майлс в музикалната му авантюра със сигурност ще опознае жалоните на джаза. Защото за тази музика той е онова, което е Мисисипи за Америка: гръбнакът.

На шестнайсет Майлс среща първата си любов, Ирен Бърт, която го насърчава да стане професионален музикант. Тя ражда и трите му деца. През 1944 двамата отиват на концерт на прословутия оркестър на Били Екстин, който гастролира в провинциалния Сейнт Луис. Майлс е интроверт, заема кротко мястото си в залата и предвкусва емоцията, когато над него се надвесва самият Дизи Гилеспи с молба. Тромпетистът им е болен, дали може да го замести? О, да, щом се налага дори ще го измести. Преживяната вечер с Чарли Паркър и Дизи кара Майлс да стегне куфарите си и скоро той се озовава в Ню Йорк като студент в „Джулиард скул”. Денем разучава с интерес партитурите на Прокофиев, но истински се образова вечер на 118-та улица в Минтън`с клъб, където дебне появата на Паркър и Гилеспи. За една нощ в Минтън`с научавах повече, отколкото за две години в „Джулиард”, споделя Дейвис, който дочаква появата на двамата идоли. Паркър е разорен от харчове за хероин и намира приют в стаята на студента Майлс. „Малкият” става част от бибоп-тайфата. Това е революционното му кръщение. По собствените му думи джазът е големият брат на революцията, а тя припка подире му.

 

Добрият, Бързият и Злият

 

За Майлс бибоп-периодът е като потапяне на студен метал в нажежена пещ. Вглъбената му интелектуалност контрастира с импровизационния шемет на бързака Паркър. Той обаче е от друга сплав и няма да се размекне в опит да имитира майсторите. Напротив. Тогава тромпетът му калява своя мек звук, а добрякът Дизи смирено му отстъпва своето място в квинтета и сяда на пианото. Подобна любезност между гении е възможна едва ли не само в джаза, където егото отстъпва пред споделения култ към музиката. Майлс дълго страни от компанията на Паркър, която черпи вдъхновение в наркотичния транс. Дейвис лежи в стаята си и мисли как да избяга от навалицата от ноти на бибопа в някаква своя идилия. Нейното име е

 

Куул-джаз.

 

Едва на 22 Майлс се замесва в нова революция, но този път вече е идеологът й. Тромпетът му намира своята въпросителна интонация, а Париж кани lenfant terrible Дейвис в престижната зала „Плейел”. Аплодират го Сартр, Виан, Пикасо. Той е объркан  и очарован. Париж разколебава чернокожата му душа, която си е изградила защита срещу белите, които не отбират грам от джаз. Френската публика обаче, го аплодира до екстаз. За пръв път ме третираха като човек. Майлс е покорен от високите скули и топлите очи на Жюлиет Греко. Двамата сплитат пословично красивите си пръсти в клубовете на „Сен Жермен” потънали в лютия дим на кафяв тютюн. Замислят се за брак, но имат благоразумието да спестят на музиката тази потенциална катастрофа. Тя щеше да сведе музата на френския шансон до съпруга на чернокож в САЩ или да отдалечи Майлс от музикалната лаборатория на джаза. Дейвис напуска Париж с тъжна усмивка: В Европа харесват всичко, дори грешките ти. Това все пак е малко прекалено....

 

Хард боп в дъното на тунела

 

Раздялата с Жюлиет потапя Майлс в четиригодишно безвремие. Той зарязва семейството си и се затваря в хотел. Нощем свири с Паркър, акомпанира на Сара Воон и Били Холидей. Жалостиви проститутки му отпускат пари за психеделични изживявания. Небостъргачите в Манхатън омекват пред разширените му зеници, главата му пулсира от градския шум. Истинската музика е тишината, която нотите само обграждат. Открива я във фермата на баща си, който с полиция го прибира силом вкъщи, далеч от пороците на Ню Йорк. Спасява го новата му любов, Франсис Тейлър. Заради нея зарязва дрогата и предприема нова революция: хард бопът. По това време среща и Джон Колтрейн. Записите им наподобяват разговорите им. Лаконичният Майлс задава тромпетни въпроси, а сладкодумният Колтрейн му отвръща с припрени обяснения на саксофона. Защо да свиря толкова ноти, щом мога да изсвиря само най-красивите, споделя Майлс. Веднъж не издържа и възкликва: Трейн, не можеш да изсвириш всичко наведнъж! На сцена и в студио музикалните опоненти раждат шедьоври, в частния живот стигат до юмруци. Токсикоманът Колтрейн тегли Майлс обратно към преживения ад. В антрактите на концертите той зарязва квинтета си и се разхожда сам навън, за да е далеч от изкушенията. През 1959 един полицай пребива „шляещия се негър”, преди той да се върне на сцената. Избухва скандал.

През 60-те се ражда и стилът Дейвис: елегантни костюми, черни очила и италиански кабриолети добавят дизайнерско лустро към музикалния гений и превръщат тромпетиста в първата суперзвезда на джаза. Луи Мал го кани да запише музиката на „Асансьор за ешафода”. Майлс и музикантите му импровизират часове наред докато на екрана в студиото прожектират кадрите. Саундтракът буквално е отлят по чувствената диаграма на филма. През 59-та се ражда и „Kind of Blue”, считан от мнозина за шедьовър на модалния джаз /поредна революция!/. Това е най-продаваният албум в историята на джаза.

Майлс обаче вече се заслушва в говорящата китара на Хендрикс и великото поколение на рока, което с неосъзнатата жестокост на тийнейджър изблъсква джаза от сцената. Той става все по-сприхав. Настоява за високи хонорари за своята шайка виртуози. Веднъж след операция на гърлото така изригва срещу стиснат продуцент, че окончателно уврежда гласните си струни и до края на живота говори като Кръстника. Накрая един млад сръчко не се сдържа и насред записа му казва /на него!/: защо не поработиш малко върху техниката си?! Майлс замълчава. От тази преглътната обида се ражда нова революция.

 

В търсене на изгубената душа

 

Блусът го продадохме на белите. Фънкът е новата музика на чернокожите, убеден е Майлс. Поредната му дръзка идея, фюжънът, цели да слее в едно джаза, електрическия звук и фънка, с елементи на рока. Дейвис е като могъщото стебло на джаза, от което никнат всякакви клонки. Този път той привлича Джон Маклафлин и Джо Завинул. Обикаля рок-фестивали. Свири на остров Уайт с Чък Кърия и Кийт Джарет. Вятърът, който го вее на откритите сцени е благословията на свободата, която си е завоювал: той е над стиловете, жанровете и условностите. Над расата и възрастите. Публиката обожава стойката му, подобна на водно конче с тромпет в ръце. Прощава му дори причудливия маниер да свири гърбом към нея, защото вече е канонизиран в сърцата й. Той не се страхува от грешни ноти, защото такива не съществуват, свири не това, което пише, а онова, което го няма на партитурата. Журналистите прекосяват Атлантика, за няколко минути с мъдреца на джаза. Дебнат афоризмите му. Дали е първият след Бога? Няма първи. Аз съм вторият. Обективите жадно ловят пронизващия му поглед на масайски войн, набразденият от изопнати лицеви мускули череп, издутото като на жаба гърло, когато свири своите трели. Един френски фотограф се втурва с „Конкорд”-а за Ню Йорк. Има час благословия да снима иконоподобния Майлс и го моли да застане в контражур с хоризонтиран тромпет. Разкарай се оттук, да не съм тръбач на хиподрума, та да свиря с хоризонтиран тромпет, отпраща го Дейвис.

През целия си живот Майлс бяга от собствената си сянка. Щом същата превали сиестата, започне да се издължава и музикалните му находки се превърнат в стил, той губи интерес и търси новото. Когато създаваш своите си работи, човече, дори небето не е похлупак, споделя той пред музикантите си. Приятели няма. В края на 70-те умората взема връх и го налягат всякакви болести. Напуска сцената. Изживява параноични кризи. Взема нюйоркските снежинки по ферарито си за падащ от небето кокаин. Веднъж среща съседката си художничка в асансьора. Тя изпитва страх от него, но Майлс изрича някъде между етажите: „Музиката е рисунка за слушане, а рисуването е музика за гледане”. Г-ца Гелбард е последната му спътница и учителка по живопис. Той разкрива неочакван талант, рисува непрекъснато, обагря с четката си дори мебелите и стените в дома им.

В последната декада от живота си Майлс е лицето на джаза в епохата на властващата телевизия. Не ме наричайте легенда. Легендата е старец с бастун, когото всички помнят с това, което някога е сторил, казва той и търси контакт с широката публика като разработва мотиви от Майкъл Джексън и Принс. През 1985 участва в проекта „Сън Сити” на Стивън Ван Санд, албум посветен на борбата срещу апартейда.

Майлс Дейвис умира на 28 септември 1991 в Санта Моника, по непотвърдени данни вследствие на заболяване от СПИН.

В едно от последните си интервюта на въпроса какво счита за най-значимото си постижение в живота, той отвръща: Пет-шест пъти промених музиката...






 

 

 




Гласувай:
4
0



1. komitata - Добре бе
10.08.2009 15:32
Може ли такъв готин материал да изпраскаш и без едно клипче да сложиш вътре ;-)
цитирай
2. leroisalomon - Правилно!:) http://www. you...
10.08.2009 16:03
Правилно!:)
http://www.youtube.com/watch?v=LGBPSx1Zxlo
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1135454
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930