Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2011 19:53 - "Животът на един фавън"- статия за сп."L’EUROPEO"
Автор: leroisalomon Категория: Изкуство   
Прочетен: 3215 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 17.03.2013 12:35


 

Иво Христов, сп. L’EUROPEO

 

Животът на един фавън

 

Ражда се мюсюлманин, но умира православен. Познава мизерията, но и разкоша на сатрапа. Преживява униженията на провинциалиста, но мнозина аристократи копнеят да целунат стъпалата му. Златните нозе на XX век принадлежат на Рудолф Нуреев.

 

 

На 17-ти март 1938 край село Раздолная докторът на транссибирския експрес умива с топла вода от чайника новородения Рудолф, докато майка му Фарида лежи в купето. Нурееви пътуват към Владивосток, където бащата Хамет служи като политкомисар. Рудик е дългоочакваният син в семейството с три дъщери. По произход са татари, народ от номади с животинска интуиция и легендарна красота. Рудолф съзира знак в обстоятелствата на своето раждане: „още с първата глътка въздух сякаш съм никъде, лишен от отечество и дом”.

 

През 1941 Хамет е призован на фронта, а семейството е евакуирано в башкирската столица Уфа. Фарида с децата и още едно семейство си поделят стая от 9 квадратни метра. Всяка седмица майката гази 20 километра в кишата, за да осигури спасителните картофи за домочадието. От теснотията Рудолф развива клаустрофобия. Въшките го лишават и от детските му къдрици. Децата на войната си приличат, но темпераментът на малкия Рудик е до болка индивидуалистичен. Прекарва дните си заслушан в музиката от радиото или вглъбен в себе си. Невръстен тръгва на народни танци със сестра си. Трупата им развлича отпускарите и ранените по болниците. Момчето притежава феноменална мускулна памет и запомня всяка стъпка и жест с първото изпълнение. Когато през 1945 попада в кадифеното великолепие на градския театър и гледа спектакъл на танцьори от Болшой, мечтата му да стане балетист се превръща в обсебваща страст. Рудолф танцува навсякъде: вкъщи, по стълбищата, на път за училище, понякога нощем. Баща му намира танците за женско занимание и иска да го прави артилерист. Често го пребива. Рудик танцува скришом и плаче в скута на сестра си. Другарката Уделцова, някогашна балерина от легендарната трупа на Дягилев, която съдбата е запратила в Уфа, не вярва на очите си, когато 11-годишният Нуреев й демострира уменията си. Решава да го учи на азбуката на класическия танц. Невероятно, но до седемнадесетата му година за Рудолф балетът е извънкласно занимание, макар да му се посвещава телом и духом. През август 1955 Нуреев пътува 16 часа в претъпкан влак, за да се яви на изпити в знаменитата школа на петербургския Мариински театър. След вихрените скокове на Рудолф най-знаменитият педагог на Русия, професор Костровицкая му казва: „Млади човече, или ще станете блестящ балетист, или ще се превърнете в съвършен неудачник”. Спрямо връстниците си той има седем години закъснение в балетната шлифовка, но притежава неустоим магнетизъм. Съучениците приемат провинциалиста с доза високомерие. Класният му го нарочва за черна овца и скоро го препраща при колегата си Александър Пушкин с кратка бележка: „Изпращам ви малък, упорит идиот, изоставащ негодяй, който не разбира грам от балет. Има незначителна елевация и дори не може да задържи правилна позиция”. Пушкин обаче се оказва повече от педагог: духовен ментор, който превръща вироглавия татарин в поклонник на изкуствата и сценичен звяр. По думите на друг велик танцьор Саша Минц дебютът на Нуреев пред руската публика е „като изригването на Везувий”. Невидимата лава на сценичните емоции сякаш окаменява вещите питерски балетомани. Със зелените си очи, широки скули, хлътнали бузи и могъща физика Рудолф налага харизмата си. В Петербург той е вече звезда, макар да мизерства като повечето съветски граждани: „Закусвах черен хляб със свинска мас и захар”, спомня си Нуреев, години по-късно.  

Скандалът е основния лад в живота на Рудолф. Той импровизира стъпки в класически постановки, отказва да носи сценична перука, страни от партньорите си. Рудолф е хомосексуален, в страна, в която това влечение е криминализирано. 1961-ва е годината на „големия скок” по време на гастрол на Мариинския театър в Париж. На летището на път за Лондон му нареждат да се върне да танцува на номенклатурно тържество в Кремъл. Животинският му инстинкт предусеща клопка и Нуреев се шмугва през тълпата към френските полицаи. „Искам да остана”, изрича той на развален френски. Това е денят на повторното му раждане. В Москва задочно го осъждат на 6 години затвор.

Рудолф разпалва политически скандал между Изтока и Запада. При първите му представления в Париж клакьори-комунисти го освиркват и засипват сцената с натрошени стъкла. КГБ често го свързва с майка му по телефона часове преди представленията, за да го срине психически, но той танцува. В личния си живот Нуреев редува екстази и пропадания, но балетната му кариера е низ от триумфи. На 23 април 1963 дуетът му с Марго Фонтейн в „Жизел” влиза в историята със своите 20 биса. В Метрополитън в Ню Йорк се поклоняват 40 пъти. Джаки Кенеди ги кани в Белия дом, където Рудолф безцеремонно се настанява в президентското кресло. Критиците приветстват „безтелесната му грация”. Нуреев връща звездния статут на мъжете в класическия балет. Той владее изкуството на скандала и измества кинозвездите от първите страници на списанията. Фавънът на сцената е такъв и в живота: любовни афери го свързват с Мик Джагър, Ленърд Бърнстейн и Фреди Меркюри. „Обичаше да ходи гол по улиците и да разгръща палтото си, за да плаши момичетата и да привлича лошите момчета в Сохо”, спомня си Ролан Пти.

 

Сиромашкото детство развива у Рудолф скъперничество и колекционерска страст. Нуреев никога не плаща в заведенията и разчита на свитата от ВИП-поклонници. Той трупа имоти и произведения на изкуството с ненаситността на ориенталски сатрап. Сдобива се с апартаменти в Ню Йорк, Париж, Монако и Лондон, купува островчето Гали до Капри. „Обичам крайностите, цветовете, сладострастието и блестящите перипетии, които напомнят Хиляда и една нощ”, изповядва се Рудолф сред купчини от антикварни предмети в дома си на Ке Волтер. С пъстрите си одежди, шапки и ботуши от друго време той култивира уникалния си стил на обличане.  

През 1983 Рудолф Грозний, както го именува френската преса по аналогия със страховития руски монарх, се възцарява като артистичен директор /по-право диктатор/ на балета в парижката Опера-Гарние. Годините на Нуреев са белязани с пищни постановки, хореографски експерименти и гръмки скандали. Рудолф е енциклопедист, почти не спи, постоянно чете, потапя се във всички изкуства. Дирижира оркестъра и режисира спектаклите. Раздава плесници и ругае персонала. „Дребнобуржоазното, скудоумното, тъпото ме гневят”, признава Нуреев. Той няма време за губене, от началото на 80-те е серопозитивен и всяка болест може да се окаже последна.

През 1987 Нуреев е помилван от Горбачов и успява да се прости с майка си, която е на смъртен одър. Рудик танцува няколко представления в Петербург, но мускулите нямат предната мощ и ценителите са разочаровани. В последните години той танцува с катетър, но отказва да напусне сцената. Близките са изумени. На 54 години Рудолф е прекършен от болестта, но някое време търси утеха в диригентството. Смирен от страданията Нуреев по цели дни слуша Бах и приема близките си приятели. Според мълвата в тези последни дни приема православно кръщение. Угасва на руската коледа: 6 януари 1993. Хиляди почитатели се прощават с Рудолф, положен с черен костюм и чалма на стълбището на Опера-Гарние. Оркестърът свири Чайковски. Актьори декламират Байрон, Пушкин и Гьоте.

Според последната му воля Нуреев е погребан в православното гробище в Сент Женевиев Де Боа.

 

.

 

 









Тагове:   балет,   нуреев,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1134200
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930