Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2012 17:21 - "Ло-ли-та" - за сп. "L'EUROPEO", бр. "Табу"
Автор: leroisalomon Категория: Изкуство   
Прочетен: 5236 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 15.05.2012 18:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Иво Христов

Ло Ли Та

Записки на педофила или чувствено пътешествие за индивидуалисти, творбата на Набоков помита клишетата и стъписва дори автора.


"Лолита, светлина на живота ми, огън в слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.”

С това словесно пицикато започва романът на Набоков. Както изкусните пръсти на виртуоза пробягват припкаво по струните на цигулката, както балерина ситни на палци през сцената, така и езикът на Набоков прави крадешком три малки стъпки по небцето в уютната приглушеност на устата, а пред въображението зейват най-безбрежните думи: „светлина”, „огън”, „грях”, „душа”...

Префиненото начало филтрира интелектуалните скопци, те са нежелани от автора. Но продължението шокира дори свободните духом.

Той е на 37. Тя на 12.

Литераторът Хумберт Хумберт е увлечен по нимфетки, девойчета от 9 до 14 с вече загатната женственост. Губи без време съпругата си. Докато търси да наеме стая в дома на някоя си Шарлота, зърва изкусителната й дъщеря и решава да остане. Хазяйката крои свои планове за наемателя, но изпада в потрес, когато открива еротичните му записки по повод щерка й. Шантажира го, но кола я помита на пътя преди да го е диксредитирала.

Хумберт приласкава осиротялата Лолита.

Романът преминава в безкрайно пътуване, в което читателят открива Америка с петте сетива, с които Хумберт разлиства междувременно чувствеността на Лолита. Тя  впрочем се оказва дефлорирана от някакъв младеж. В гимназията на безличното американско градче Бърдсли Лолита някое време играе в театралната трупа. Скоро деликатната двойка продължава пътешествието си, но под осезаемия поглед  на анонимен преследвач.

Нимфетката е похитена и след дълго безплодно издирване Хумберт най-подир получава писмо от нея с признанието, че е омъжена, бременна и моли за помощ. Навремето избягала с режисьора на гимназиалната трупа, но той я въвлякал в оргии, заснемани на камера. Хумберт убива извратения съпруг, арестуван е, но издъхва малко преди съда. Самата Лолита умира при раждането на мъртвото си дете навръх Рождество 1952г. Това е историята.

През 1955г. парижкото издателство „Олимпия прес” събира кураж да я публикува. Преди  това шест американски издатели връщат ръкописа на Набоков и скришом оглеждат с любопитство неподозирания перверзник. Всъщност Владимир Владимирович е заклет моногам, а бракът му с Вера Слоним е самата хармония.

След време Набоков се изповядва:  „Това бе най-трудната книга. Толкова отдалечена от моя емоционален живот, че ми достави особено удоволствие да използвам своя комбинативен талант. Не познавах нито една 12-годишна американка, нито самата Америка, тъй че трябваше сам да създам и Америка и Лолита”.

Резултатът изумява. Всепроникващото въображение на автора навлиза отвъд привидностите и разкрива на ленивите духом невидяната Америка пред очите им и неизказания еротизъм на нимфетките,. През 50-те той е скандално откритие, в хипи-годините за кратко разцъфтява, а през 90-те е криминализиран и заклеймен като педофилско изкушение.

Когато подхваща романа, Набоков се чувства като героя си Хумберт Хумберт край ложето на Лолита. „Стоях  две минути напрегнат до леглото като парижкия шивач от началото на века, който си ушил парашут и застанал на ръба на Айфеловата кула, готов да скочи.”

Накрая и тримата скачат. Шивачът впрочем се разбива. Хумберт открива обречената си любов и загива. А Набоков скача в неизвестното, но въображението сякаш издига парашута му до непознати висини. На няколко пъти той присяда умислен с ръкописа край камината, което сетне с ужас ще си спомня. За щастие не го изгаря.

„Лолита” се рее над всички табута. Критиците спорят за жанра: трилър, еротична антиутопия, кримка, road-novel, философски роман или изящно порно? Еснафите със здраво закопчани дюкяни заклеймяват сюжета. Но изумителната детайлност на текста наелектризира космите дори на свободомислещата публика, чието въображение рисува „душевадната хлапачка”, която съчетава „красота и лукавост, грация и вулгарност, навъсеност и розова пъргавина”. Набоков е синестет по рождение и съзнанието му си играе да свързва цветове и думи, звуци и аромати. През неговите очи дори баналното изненадва. Текстовете му сякаш се четат с 3D очила. В „Лолита” скверният поглед на педофила увлича читателя в опасна авантюра, в която приключението надмогва забраните. Хумберт не е проклет злодей, а „сърна, която трепери в горичката на собственото си беззаконие”, „очистител, а не озлочестител”, ерзац-баща и ангел на справедливостта, който наказва пошлото режисьорче, поругало любимата му нимфетка. Хумберт умира, уви, от любов в очакване да го осъдят. А „любовта не може да бъде пошла”.

Романът стъписва самия Набоков. Отначало той нарича „Лолита” „книга без поука”. Години по-късно я определя като „морална книга”. В нея Хумберт и Долорес, момичето кръстено „Болка” и галено наричано Лолита, осъзнават любовта, която като болест зомбира живеца им и ги погубва без време.

Романът сварва неподготвена цялата аудитория. За цензорите в родината му той е истински подарък: илюстрация за моралното падение на бялата емиграция в извратения Запад. Дисидентсващите интелигенти обсъждат книгата без да са я чели. Едва през 70-те плъзват копия от авторската версия на руски език. „ Всеки контрабандист  се равнява за мен на 100 обикновени читатели”, споделя Набоков. Но антикомунистите не откриват подривен заряд в книгата и я приемат за самоцелна провокация.

На Запад го замерят с фройдистки клишета, лепят му диагнози. В интервю за „Плейбой” Алвин Тофлър го пита дали се е подлагал на психоанализа. „На какво!? Бога ми, нужно ли е?” отвръща Набоков, за когото фройдизмът е „отвратителен рекет”.

Владимир Владимирович е индивидуалист, алергичен към всякакви обобщения. „Фройдизмът с неговите нелепи методи и тълкувания е една от най-низките лъжи, които помътняват човешките умове”. Марксизмът също не е пожален: „Не можеш вмести отделния индивидуум, с неговите две жалки, безнадеждно оттекващи „у” в храсталака на икономическата предопределеност. За щастие не съществува никакъв закон – от зъбобол понякога се губят сражения, а случва се дъждовен ден да отмени насрочения метеж – всичко е неустойчиво, случайно и напразно се е мъчил онзи отпуснат и сприхав буржоа в раирани панталони, написал тъмната творба „Капиталът”, плод на безсъници и мигрени ”.

„Лолита” официализира  Набоков като велик американски прозаик, но неусетно за самия себе си той е влязъл в типично руска, саможертвена роля. Набоков избира да говори с гласа на презрения педофил и си навлича мълниите на всички властващи конформизми. Срещу него са Фройд, Маркс, семейството, религиите, правосъдието, „добрият вкус”, цензурата на Изток и на Запад. Вкратце всички необходими врагове към онзи момент. Всички множества, които индивидуалистът трябва да избегне, за да съхрани уникалността си. Да не обрастне с клишета. Да бъде.

„Както и да възприемете книгата при първи прочит, още много пъти ще се сещате за нея и героинята й, сякаш сте опарили небцето си с гореща вода”, твърди Андрей Битов.

Така и става. Скандалът и недоумението отзвучават . В живота на Набоков идват славата и парите. Сетне смъртта.

Днес „Лолита” вече е в университетския курс по литература, но романът си остава загадка. Междувременно литературата поема по пътя на комерса. Нискочелият егоизъм задушава индивидуализма. Набоков е един от важните пропуснати светофари, заради които бием път в пустинята.

90-те ще върнат часовниците назад. Ще комерсиализират нимфетките с разголени пъпове и близалки в уста. Сексът с невръстни ще се превърне в криминална индустрия. Японците ще родят уродливото аниме-Лоликон. А клеймото „педофилия” ще попадне в ръцете на невежи медии и политици. Тъй ще се възцари доходоносното лицемерие, което хем дамгосва, хем продава. 

Великият роман на Набоков има късмета да се появи в блажените следвоенни години. Днес едва ли щеше да намери издател: прекалено изящен и кинжално провокативен, той не се вмества в никоя ниша на форматния маркетинг.




Гласувай:
6
1



1. анонимен - Хубава статия. marcusjunius
15.05.2012 17:39
Хубава статия.

marcusjunius
цитирай
2. анонимен - Овации
29.05.2012 23:45
Овации
цитирай
3. videniaislovo - Поклон!
16.08.2012 01:20
Благодарна съм на случайността, която ме прати към блога Ви.
цитирай
4. анонимен - Хари
18.08.2012 22:50
Смешно но факт. Педофилията е едно много условно понятие. Сигурно ако кажеш на един циганин или арабин че е педофил, защото жена му е на 13, той би се смял искренно. Всичко останало са смшен плач на незадоволени пуритани, които тайно си мечтаят и разлистват омазани списания с точно същата Лолита. Дали да не оставим хормоните все пак да определят кое е правилно и кое, не.
Чудесна статия Иво
цитирай
5. анонимен - Провокирано от ан.4
23.10.2012 19:54
"Сигурно ако кажеш на един циганин или арабин че е педофил, защото жена му е на 13, той би се смял искренно. ... Дали да не оставим хормоните все пак да определят кое е правилно и кое, не."
Не е въпрос на хормони. Иначе трябва да обявим и Ромео,и Жулиета за педофили. Днес и в нашите общества законотворецът си е дал сметка,че физическото и психическото съзряване не стават по едно и също време. След секс най-често се раждат деца - такова е природното му предназначение. А една майка (пък и баща) на 12-15 години в нашето общество не е в състояние да осигури на децата си онова,което е нужно за нормално,сито и радостно детство. Добър пример в това отношение са циганските деца на малолетни родители-деца. Друг въпрос са богатите арабски мъже,които могат да си купят жена-дете и да осигурят децата й. Но тези момичета-майки, инстинктивно отдадени на децата си,при повече от случаите остават без образование,без възможност за развитие,без личен живот. Възможността за това е искал да пресече законодателят. Такива отношения са осъдени от съвременното цивилизовано общество,защото са опасни за незрялото съзнание на децата. И житейския път на самата Лолита го доказва. Какво очаква днешните Лолитки? Душевни травми и разочарования,съсипан живот,пътя на проституцията или майчинство,за което не са достатъчно зрели. А в много от случаите те се водят освен от плиткоумно детско любопитство към "забранения плод", подсъзнателно и от липсата на баща по една или друга причина. И често си намират "ерзац-баща"-любовник. И мисля, че не случайно момичето е наречено "Болка". Защото този път неминуемо ще доведе до нея. Лолита е само видимата страна - светлина,огън,грях,флирт,закачка,еротичното предизвикателство да омърсиш чистото,невинното,а това е сладост,близалка. Зад тях и в основата,в истинската същност на такива отношения се крие болката,която по-рано или по-късно ще споходи нимфетката.
Има много мъже, които биха пожелали Лолита, но едва ли има баща, който би пожелал дъщеря му да е Лолита.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1134201
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930