Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2013 19:12 - "Виктор Цой – последният герой" - протрет за L'EUROPEO, бр. "Forever young"
Автор: leroisalomon Категория: Изкуство   
Прочетен: 6718 Коментари: 2 Гласове:
17

Последна промяна: 03.01.2013 20:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Виктор Цой – последният герой

 С него умира духът на 80-те: вдъхновен, прям, чист и обречен. Но митът е безсмъртен.   

 

„Жив е, казвам ви! Просто е преминал в паралелен свят. Често ми се явява насън”. Твърди го мършав пророк с непрани дънки и сплъстена коса в двора на стара сграда с аркирани прозорци. В Петербург те са хиляди, с олющени фасади, тревясал асфалт и зелени пейки с неприлични надписи. „Чингис Хан е жив, но препуска с китайците на волни коне. Боговете не умират, стига ревахте”, нарежда в транс пророкът с протрита кожена тужурка в стил НКВД. Тълпата е в тъжна хипноза. Разрежда мистиката с бира. Пред дома на Виктор Цой са придошли стотици фенове за поклонението до гроба му. Годината е 1992-ра, кадрите са от ъндърграунд-филм. Времената – бандитски и зад решетките на прозорците надничат смутени комшии. Множеството от опечалени плаши: бутилки водка и китари, противогазни торби с надпис „Кино”, азиатски очни линии и прически ню уейв. В постсоца това навява бунт.

 Цой умира две години по-рано, на 15-ти август, но тълпата отказва да приеме смъртта му. Тук-там шушукат, че го били видели я в Щатите, я в Крим. Телефонът на майка му често звънял, а сетне някой казвал „мамо” и затварял. Да бе!...Ако щеш вярвай!

Певецът Игор Талков счита Цой за „проводник на Белите сили, който за миг се е разсеял, което е отворило пролука в енергийното му поле и силите на Злото са взломили защитата му. Нямам друго обяснение”, недоумява Талков, който сам ще загине зад кулисите на един концерт от ръката на някакъв убиец. Дяволиадата от 90-те ще отнесе мнозина млади ангели. Цой е първият от тях.

 

Born to loose

 

 Всъщност Витя Цой е роден аутсайдер. Син на кореец, с дръпнати очи, които го издават като пришълец в аристократичния Петербург. Слабоват и свенлив, вечно сам и вглъбен. Като малък рисува в наивистичен, комиксов, поп-стил, с известен талант.

Открива себе си, когато родителите му заминават на почивка и му оставят пари за месец. С тях си купува шестструнна кухарка и посреща майка си с разранени от свирене пръсти. Сам налучква акордите.

През 1981-ва властта решава да изпусне парата през свирката и разрешава откриването на рок-клуб в Ленинград /Санкт Петербург/. Местата са само 200, а репертоарът се преглежда от цензори, затова пък рок-заразата се концентрира в абсцес, та да не трови читавите комсомолци. Сметката излиза без кръчмар. В клуба се стичат всевъзможни чешити: музиканти, режисьорчета с 8мм камери „Екран”, фотографчета с апарати „Смена” и прочее бардове и бардчета, докато заформят истински бардак, над който властта губи контрол. Партийната преса кръщава ъндърграунд-артистите „неформали”- тъпо понятие, което автоматично превръща зализаната младеж във формали. Разбира се, всички отворковци търсят приятелството на първите и доминото потегля.

Цой буквално живее в клуба и скоро го изключват от художествената гимназия. „Витя никога не пилееше време за неща, които не го вълнуваха”, спомня си майка му, която лично го благославя да прави, каквото ще, пък дори да остане без заветната диплома за художник.

 

Кръвна група: свободен човек

 

Цой свири бас в „Палата№6”, после в „Гарин и Хеперболоидите”, мимолетни групи с гръмки имена. Първото се оказва мрачно пророчество. Скоро Цой се озовава в психиатрията като злополучния герой на Чехов от „Палата №6”. Призовка за казармата го хвърля в ужас. Той вече е създал „Кино” и нещата потръгват. Съдбата го събира в един вагон с кръстника на руския рок Борис Гребенщиков, който, не щеш ли, чува как Виктор забавлява група младежи с китарата си в крайградския влак. Впечатлен е. Лично кръщава групата му и почват да записват заедно. Но тогава идва проклетата призовка. Цой сякаш предчувства, че ще живее кратко и две години в Афганистан или другаде са непростима загуба на време. Инсценира опит за самоубийство. Намират го с кървяща китка в банята. В лудницата го тъпчат с психотропни хапчета. Отървава казармата, но излиза променен, с отнесен поглед и забавени реакции. Отписан от мнозина.

Ще го спаси провиденциалната жена. Марияна. Талантлива художничка, която жертва кариерата си, за да го изправи на крака. Сключват брак, заживяват в безхаберна мизерия, пътуват на стоп до Крим и преливат от щастие. „Кино” възкръсва в нов състав и ще се превърне в социален феномен на 80-те.

 

Тъй минават годините и утича животът/Стотен път пада сандвич / Пак надолу с маслото

 

Цой улавя задушливата атмосфера на соцмаразма в разбираеми стихове, които отначало пее на квартирни купони.  И смея се, макар да не е никак смешно/ и яд ме е, когато обясняват, /че да живееш като мен било нередно. / Ама защо? Нали живея, ей ме на. /Защото отговор как трябва просто няма”.

Думите му са в отрезвяващ дисонанс с логореята на Горбачов, която вече се лее от екраните. В политическия пик на преустройството зрели люде се размотават с транзистори из Горки Парк и попиват гръмките обещания на последния император за „преустройство” и „гласност”, докато по пейките групи младежи с бутилки бира припяват думите на Цой: Приятелите ми все крак набиват през живота, поспират само да обърнат по едно.

Виктор обаче не е Висоцки, който минира обществото с думи. Цой е феномен от нов тип, дете на индивидуалистични времена, което съзнава залога на имиджа и работи над него.

„Повечето време вкъщи гледаше филми с Брус Лий и заимстваше от поведението му. Но кумир му беше Елвис”, споделя колегата му Александър Липницкий от „Звуки Му”. Пиратското видео е домашното огнище на 80-те, около което се сбират младите. Момичетата режат стъпалата на чорапогащниците и пръстите на ръкавиците, за да мязат на ранната Мадонна. Момчетата помпат мускули в гаражните фитнеси, за да догонят Сталоун. В отсъствие на качествена козметика, уейв-прически се натъманяват с бира или разреден захарен сироп.

Не беше лесно да изпъкнеш, когато всички магазини продаваха еднакви дрехи, спомня си Георгий-Густав Гурянов, перкусионистът на „Кино”. Цой залага на черното. Подсилва издължените си корейски клепачи с очна линия. Носи дълго манто в стил „Дюран Дюран” със задължителните в онези години подплънки. Модулира гласа си между гробовното звучене и хулиганските, отворени гласни на уличния жаргон. Дори масивната му долна челюст сякаш придава достоверност на стиховете му.

Феноменът „АССА”

„Когато снимахме „”, бях очарован от походката му”, спомня си режисьорът Сергей Соловьов. „Отне ми време да я усвоя”, признава му Цой зад кадър. През 1987-ма култовата лента събира 25 милиона зрители само за първите 8 месеца. В нея като в калейдоскоп се мярват и чуват всички звезди на руския рок от 80-те, но апогеят е финалната песен на Цой.

„И когато неон удължава деня

А кибрътът остане без клечки

Газът в кухнята синкав мъжди

Във ръката цигара и на масата чай

Схема ясна и толкова проста

Друго няма, всъщност да

Всичко друго е в нас...

 

Припевът превръща края на всяка прожекция в демократичен молебен:

 

В смеха и в сълзите

В пулса на вените

Промени, искаме ние промени.

 

Зрителите излизат от прожекцията като благословени и крачат на половин метър над тротоара, понесени от музиката, която напомня тропот на номадски табун.

 

„Кино”  пробиват дори зад граница, концертират в САЩ и Франция. Песните им напомнят Depeche Mode, The Cure и други популярни референции, но харизмата на Цой и чистите музикални линии на композициите ги открояват от множеството. Текстовете са запазеният знак, по-право запазеният мрак на групата, която носи в себе си предчувствие за тихия апокалипсис на разпадащата се система, който вече дебне зад ъгъла.

 

През 1988г. Цой се снима в ролята на самотния отмъстител във филма „Игла”. Лентата повдига завесата над наркоканалите, които пълзят от Средна Азия и скоро ще метастазират в цяла Русия, тема табу в официалното кино. И нов касов успех в салоните.

 

Виктор е иронично въплъщение на огняроинтелигент.

 

Лице от плакатите в целия СССР и музикант всяка вечер, денем той работи в котелното „Камчатка” на ул. „Блохин” като огняр. Законите го налагат, инак подлежи на преследване по прословутия член за „тунеядство”. Цой е мегазвезда с трудова книжка и Москвич 2141. Същият, с който се разбива на крайморското шосе в Латвия на 15-ти август 1990г.

Дни по-рано той изживява триумфа на живота си. Заключителният концерт от националното турне на „Кино” събира 70 000 души на „Лужники”,  въпреки поройния дъжд. Феновете припяват текста на „В нашите очи”:

 

„Жадни бяхме, нямаше вода/ Лъч искахме, а нямаше звезда/ Под дъжда изскачахме/ От локвите пиехме/ Искахме песни, нямаше думи/ Уж все спяхме, а нямаше сънища/ Бяхме в траур, а оркестърът свиреше туш...”

Скандират текста на „Перемен” и на мрачния шедьовър „Следи за собой”:

„Днес казват някому довиждане, а утре – сбогом, и завинаги...”

Песента се сбъдва. Две седмици след триумфа идва трагедията. Вестта за смъртта му предизвиква серия от самоубийства на поклонници. На Богословското гробище в Петербург изниква палатков лагер на фенове, които отказват да приемат, че Виктор е събудил народа, но е заспал на волана.

„Тук топло е, но улиците чакат на стъпките ни отпечатъка”

Цой загива на 28. Упорито страни от политиката, а си отива като емблема на надеждите от 80-те. Той е далеч от проповедничеството на брадатите дисиденти от предното поколение. Колцина се извисяват до ръста на Солженицин?! Но Виктор е въплътеният манифест на индивидуалиста, който избира дрехите, прическата, музиката и живота си. Тази проста свобода разбират милионите. И за нея копнеят.













Гласувай:
17
0



1. vahisht - Чест Ви прави млади човече този
04.01.2013 10:49
постинг. Хубаво е, че все още има хора които го помнят.
"....нощ над града, а над ноща луна
и тази нощна луна с капки кръв е пълна
......
и изглеждам здрав и жив
и живея без да тъжа
тогава от къде се взе тази
Тъга....."
цитирай
2. ko642 - Хубава музика - нещо ново за мен. ...
04.01.2013 22:09
Хубава музика - нещо ново за мен. Приличат малко на нашите 'Нова Генерация' горе -долу по същото време.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1134201
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930