Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2014 20:00 - Ех, Сирано... - портрет на Жерар Депардийо за L'EUROPEO
Автор: leroisalomon Категория: Изкуство   
Прочетен: 11879 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 22.01.2014 20:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ех, Сирано...

„По-добре да вършиш глупости, отколкото да щадиш себе си”, твърди великият Жерар. И доказва, че го може.

Обеликс захвърля френския си паспорт. Мести се в Белгия. Всъщност вече е руснак. В частност мордовец. Мълниеносните национални преображения на Депардийо в навечерието на финансовата 2013-та година разделят французите на три. Повечето презират данъчния беглец. Богатите се крият зад мощната гърбина на Обеликс. Той е лицето на бунта на настъпените милионери. А поклонниците на киното ги боли за великия Бержерак, който обикаля Русия като панаирджийска мечка, за да не дава грешни пари на хищния френски фиск.

Боли ги много. Като героя на Депардийо в „Последната жена” на Марко Ферери, който отрязва члена си с електрически нож, за да отхвърли властта на сластната Орнела Мути.

За киното и Франция Жерар е икона. Затова сънародниците му гледат изумени как Св.Жерар Кинаджийски /Le Saint Gйrard du Cinйma, si vous prйfйrez/ рипва от иконостаса,  надява рубашка и се отдава на разгул, като героя му, Григорий Распутин: пиян и разпътен.

Но това е само епизод в биографията на колоса.

Французите дълго го обичаха, защото бе като герой от роман на Юго. Преди да изиграе Жан Валжан през 90-те, Жерар расте почти като Гаврош. Дете в многодетно семейство, стресирано и почти безсловесно. Баща му, бачкатор, го пребива често. Жерар зарязва училището още в първите класове и остава неграмотен. От дете заработва с малки кражби и услуги за дребните гангстери в Шатору. Съпровожда проститутките, които уикенда ловят клиенти в Париж. Дава надежди като футболист, пробва се като боксьорче в двубои на черно пред погледите на местните негодяи, но не позволява на треньора си да му счупи носа и кариерата му свършва още на 15. Когато шефът на бандата му загива в автокатастрофа, решава да изгази от блатото. Годината е многозначителна: 1968-ма.

В Париж Жерар сменя куп професии, надмогва заекването си на уроци при логопед, чете денонощно. Сближава се с артистите от „Кафе Дьо ла Гар” – група приятели, които с ръцете си ремонтират запуснатата сграда на ул. „Тампл” 41 и я превръщат в сцена за скечове и фарсови миниатюри. Над входа се кипри транспарант: „Мръсно, грозно и модерно”, а под прожектора импровизират Колюш, Дьовер, Миу Миу, Жюньо и Баласко. Актьорите живеят в сексуална комуна, а „режисьор” е мръсна дума. Кафе Дьо ла Гар е изтърсак на 68-ма година, подигравка с буржоазния театрален порядък и творческо безобразие, което ще роди гиганти.

В киното Жерар влиза през вторите роли, но тутакси се набива на очи. Диагнозата „патологична хиперемотивност” /свръхчувствителност/, поставена му още в детството, пред камерата го откроява сред другите. Очите му редуват зареяност и трескаво озъртане. Стъпва тежко, но понякога пружинира припряно на пръстите си. Резките жестове издават нестандартния му темперамент. На устата му играе объркана усмивка.

 „Валсиращите” /1974г./на Бертран Блие го прави звезда за един ден. В този филм-манифест на свободната любов триото Депардийо-Дьовер-Миу Миу сгазва всички словесни и поведенчески табута. „Актьорът трябва да е способен да се нагърби с всичко”, казва Жерар, който непринудено разхожда голотата си под прожекторите. Междувременно учи безкрайни текстове в театъра, участва в политически кампании за левицата, подкрепя Митеран и раздава автографи на празника на „Юманите”. Депардийо е стълбът на френското кино от 70-те и 80-те. Снима по 4-5, понякога 7 филма годишно.

Актьорският му диапазон е неограничен:  Жерар  разсмива с тромавата си походка и прическата на крепостен селянин.  Но и разплаква с потресаващия си глас в „Съседката” на Трюфо. Ако езикът е музика, то гласът на Депардийо е дар Божий за френския, чиито звуци някогашният пелтек произнася с изумителни придихания, ускорения и паузи. Впрочем фамилията му го подсказва /de par Dieu – от Господа/.

„Аз съм Страдивариус в тяло на камионджия”, изповядва се Жерар. Действително харизмата му почива на контраста между хамалското телосложение с глава, завинтена без врат върху масивно тяло, събраните очи с картоф, вместо нос и опияняващата мелодика на речта му, дори когато произнася „не виждам за чий да го дървя?!” / „Валсиращите”/.

Депардийо приема успеха си с прозорливо смирение: „Талантът до голяма степен е онова, което другите извличат от теб”. А той е късметлия. Най-великите искат да работят с вдъхновения Квазимодо, който има феноменална памет и за броени дни учи текстове, влиза в контрастни роли. Снима с Трюфо, Пиала, Рене, Соте.

Бертолучи го поставя редом с Де Ниро в епичния „ХХ век”. Жерар никога не разочарова. „Добър актьор става от препатил човек”, убеден е той, а миналото му е богато на преживелици. Но за партньорите си е проблем. Грубоват и пренебрежителен. Държи да снима креватните сцени без бельо, за ужас на партньорките си.

80-те го превръщат в легенда. В „Камий Клодел” е като скулптурен мулаж, в който се отлива талантът на Аджани. Прероден в Огюст Роден Жерар е изумително достоверен,  достатъчно солиден, за да провокира емоциите, но винаги крачка зад великата актриса, която играе ролята на живота си.

„Скъпа Изабел, сутринта обръснах брадата си. Роден си отива. Постепенно губя килограмите си. Плътта му буквално ме напуска” пише той до Изабел в деня след края на снимките. Двамата са преживели изумителна човешка авантюра отвъд условностите на киното.  „Ти си праисторическа жена...Ако Роден е живял и скулптирал, то е благодарение живеца на Камий, на която страстта му е завещала в замяна само лудост и уморена любов”.

1990-та е апогеят на Депардийо. Повече от филм, „Сирано Дьо Бержерак” е за галския дух онова, което е Бушидо за японските самураи: благороднически кодекс, който вдъхновява идеалистите от XVIIв., та чак до Де Гол. Изумителният декламатор Депардийо превръща александрините на Едмон Ростан в червена нишка на модерен екшън, без да отстъпи грам от красотата на оригинала. И получава Оскар.

Но Жерар няма духовните ресурси на своя герой. Преситен от признания, актьорът губи посоката. Получава кашони със сценарии, които не дочита. Продуцентите наддават за името му. Снима се в жалки блокбастъри, които ерозират образа му. Сваля шапката на Бержерак и нахлузва нелепия костюм на Обеликс. Сутрин е Жан Валжан, вечер - нелеп Портос в американска боза на тема мускетари.

В десетилетието на лесните мангизи Депардийо се впуска във винарството, снима се в дебилни комедии, краси тузарски партита по яхтите в компанията на Карол Буке, с която живее десетина години. „Преди имаше мухи, сега има телевизии”, иронизира наедрелият Жерар, но стоически понася ролята си на панаирджийска мечка, която постепенно се сраства с персонажа му. Пропива се. Шокира приятелите си с внезапната любов към Саркози. Той, Тусен от „Жерминал”, прегръща парвенюто от Ньой...Левицата го загърбва. А Жерар е в духа на своята ПР-епоха. Осребрява реномето си. Простодушно усмихнат позира с политици без оглед на цвят и биография.

„Прошката е лукс, а би трябвало да е начин на живот”, пъшка спиртосаният идол, но публиката е безпощадна. Куклата на Депардийо влиза в галерията на пародийните новини по Канал Плюс.

Жерар губи нишката на живота си. Понякога чете неподражаемо текстовете на Св.Августин в църквите пред занемелите поклонници, а после поема на изток, към новите си приятели: сатрапът на Чечня Кадиров и узбекският му колега Ислам Каримов.

Затова, когато подхваща руския си гуляй, малцина са разочарованите. Повечето отдавна са му свикнали. Сирано остарява като червендалест мужик, който изпива живота си. А руският режисьор Ст.Говорухин резюмира тъжната случка: „Чудо голямо! ...Просто алкохолиците у нас станаха с един повече”...




Гласувай:
8



1. djani - Въпреки всичко е голям...
05.03.2014 15:37
И когато Иво Инджев се опита да го низвергне, не се сдържах и написах постинга "Жерар Депардийо, Иво Инджев и свречето лайно". Защото все пак Депардийо е Човек, макар и деградирал, а Иво...както съм го определил! djani.blog.bg/.../jerar-depardiio-ivo-indjev-i-svracheto-laino.1040124‎
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1799336
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031