Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2009 14:18 - "Реч в Сорбоната" - Йосиф Бродски
Автор: leroisalomon Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9831 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 23.01 21:51



 Реч в Сорбоната

 

                    Философията следва да се изучава най-рано

                     след петдесетте. Да се гради модел

                     на обществото – дори по-сетне. Най-напред

                     се научи да готвиш супа, поне да пържиш, ако не да ловиш

                     риба,

                     да правиш добро кафе.

                     В противен случай нравствените закони

                     намирисват на бащин каиш или на превод

                     от немски. Отначало трябва

                     да се научиш да губиш, нежели да придобиваш

                     да ненавиждаш себе си повече от тирана,

                     с години да отделяш за стаята си половината

                     от оскъдната надница – преди да разсъждаваш

                     за тържеството на справедливостта. Което винаги настъпва

                     със закъснение минимум от четвърт век.

 

 

                   Трудовете на философа трябва да се изучават през призмата

                     на опита или с очила /което впрочем е почти едно и също/,

                     Когато буквите се сливат и когато

                     голата жена на изтривалката

                     за вас отново се превръща в снимка или репродукция

                     на картина на художник. Истинската любов

                     към мъдростта не настоява за взаимност

                     и не се превръща в брак

                     под формата на издадена в Гьотинген тухла,

                     а в безразличие към себе си,

                     с отсянка на срам, понякога – в елегия.

                     /Някъде звънва трамвай, клепачите се притварят,

                      войници се завръщат с песни от бордея,

                      само дъждът напомня за Хегел./

 

 

 

                   Истината се заключава в това, че истина

                    няма. Това не освобождава от отговорност, тъкмо напротив:

                    етиката – това е вакуумът, запълван с човешко поведение,

                    и то непрестанно. Също като космоса.

                     Боговете също обичат доброто не заради неговите очи,

                     а защото без него, и тях нямаше да ги има.

                     Те също запълват вакуума.

                     Може би дори по-систематично

                     от нас самите, защото на нас

                     не може да се разчита. Макар да сме по-многобройни

                     отвсякога - това да не ти е Гърция.

                     Нас ни погубва ниската облачност и както вече споменах, дъжда.

 

                     Философията трябва да се изучава, когато философия

                     вече не ви е нужна. Когато се догатвате,

                     че столовете във вашата гостна и Млечният път

                     са свързани помежду си, дори по-тясно,

                     отколкото причината и следствието, отколкото самите вие

                     с вашите роднини. Че общото

                     у столовете и съзвездията е тяхната безчувственост, безчовечност.

                    Това сродява повече от съвкуплението

                   или пък кръвта! Разбира се, да се стремим

                   да заприличаме на вещи не бива. От друга страна,

                   разболеете ли се, не е речено, че трябва да се изцелите

                   и да се изнервяте от вида си. Ето това знаят

                   хората над петдесетте. Затова

                   понякога, като се гледат в огледалото, смесват естетика и метафизика.

 

                                                                                     Йосиф Бродски

                                                                                     Март 1989 г.

                                                                                     


Тагове:   реч,


Гласувай:
7
0



1. leroisalomon - Преводът от руски е мой, тоест лю...
14.10.2009 14:19
Преводът от руски е мой, тоест любителски.:)
цитирай
2. olimpiq - :)))))))))))))
14.10.2009 15:12
:)))))))))))))
цитирай
3. komitata - Страхотно
14.10.2009 15:13
Не знам като превод как е, но като текст е супер!
цитирай
4. krasunata - за философите след 50 годишна възраст
15.10.2009 10:19
Първото, което ми хрумна е, че след 50-тата си годишна възраст хората стават нещо като призраци, сенки на самите себе си или на някой друг - или се занимават със смислено запълване на остатъка от живота си, или започват да дават акъл на тези след тях, да ги безпокоят с тревогата и грижата си.
Не всеки обича да вика духове, да говори с тях, да бъде напътстван от призрачната мисъл на безвъзвратно отминаващото си време. От друга страна дължим поне малко съчувствие - трудно е да се събуждаш с болки в сърцето и главата и да гледаш оптимистично на света :)

Джулиян Бърнс, фрагмент от "Няма нищо страшно":

Ако гледам смъртта по-отблизо и по-често - ако се хвана на работа като помощник-гробар или служител в погребално бюро, - няма ли пак да загубя страха си чрез свидетелствата на познаването отблизо? Може би. Но тук се крие наивност, която брат ми като философ би изтъкнал веднага... ...на гробището или в погребалното бюро само бих потвърдил най-лошото си подозрение: че смъртността при човешкия род е точно сто процента...

Лек и хубав ден, Иво. Нека се наслаждаваме на всеки следващ ден до 50 годишна възраст, а след това да станем философи... :))))))))))
цитирай
5. eien - Красуната, аз минах 50-те и
19.02.2010 06:11
нямам нищо общо от коментара Ви. Така поднесен, излиза, че е беда да се окажееш на страната на 50-годишните. Което рано или късно с почти всички става. Не се давам на много 40 годишни - във всяко отношение!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1134736
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930