Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2015 18:33 - За рубриката "Първият полет на..." на delo.bg
Автор: leroisalomon Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7414 Коментари: 0 Гласове:
8



Първият полет?! Доколкото знам като бебе, с „Балкан”. Маршрут София-Истанбул. Самолетът набил рязко спирачки и всички забили нос в предните седалки, а баба ми казала: „Кога кацнахме, кога се поклонихме на султана”! Беше забрадена селска баба с безотпадно чувство за хумор.

Като малък прекарвах лятото на село и вратът ми се схващаше да гледам двукрилия Ан-2, който бръснеше покривите. Пилотът беше луда глава захвърлил фуражката и предпочел да се рее на воля с „кукурузника”. Бягах през нивите, за да бутам елероните, да надничам в кабината. При всяко излитане с братовчедите търчахме сред облаци прах край машината, а пилотът ни поздравяваше с поклащане на крилата преди захода за кацане.

Като войник също нарушавах монолита на ротното каре при команда „мирно”, когато над школата в Плевен прелитаха курсантите от Долна Митрополия.

Впрочем навикът да гледам небето за щастие не ме е напускал. И се оказа животоспасяващ. Само с вирнат над водата нос  нормален човек може да оцелее в потопа на Прехода.

В периоди на голяма бедност в Париж имах навика да проверявам дали някоя мисъл ще се сбъдне като поглеждам небето. Над френската столица се пресичат много трасета и често белите следи от лайнерите изписват кръст над главата ти. Приемах го като благословия.

Някъде през 90-те селският Ан-2 се разби и пилотът загина. По това време припечелвах като стюард в „Балкан”. Прибирахме пияни скандинавци от морето. В Хелзинки, Осло и Бодо на някои им поръчвахме инвалидни колички, защото не ги държаха краката. Обичахме немските пътници, които приемаха смес от спрайт и бяло вино за автентично шампанско. Wunderbar! На старото софийско летище превъзбудени роднини изпращаха тълпи от емигранти. Помня десетките бременни, които отлитаха с надеждата да родят канадчета.

Насред всеобщото униние веднъж през 1994г. ме посрещнаха премиерът Беров и стотици възторжени българи с трибагреници. Зад илюминатора се почудих с какво съм го заслужил. На 24 години никой не се съмнява в бъдещето си величие, но се изненадах, че другите вече го бяха осъзнали. Уви, като отворих вратата видях, че в съседство по стълбата триумфално слизаха героите от САЩ 94.

Сетне „Балкан” фалира. Приземих се в журналистиката. Но продължавах да хитрувам. Летях с мотоделтапланер, уж за да правя репортаж. Изнамерих един авиокаубой и с неговата „Чесна” облетях Пловдив. Леко стресирах инструктора, когато крилото ни мина двадесетина метра над кепето на Альоша. Досаждам на съпругата си с непоискани лекции за разни самолети.  От време навреме ужасявам приятелите си с намерението да скоча с парашут. И кой знае, може пък и да скоча.

 




Тагове:   Балкан,   авиация,   самолети,   полет,


Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1096538
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1057
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930