Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2007 13:09 - Блатото на обетованата земя - статия от списание "Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2096 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 14.10.2007 11:53


Иво Христов

 

Блатото на обетованата земя

 

Лъжата е основният организиращ фактор на българското общество, което отказва моралния прочит на живота си. Докога?

 

Преди седмица си купих неделните вестници. Знам, че са скучни, но все пак – конгрес на БСП, данъци, реформи – трябва да сме в течение. Уви, ляво-десните, социал-либерални, прогресивно-плоски данъчни дилеми на управляващите бяха засенчени от родна Барби в подарен джип. Мъжът й, или там какъвто е, се разходил до автосалона като пенсионер до бакалия, но вместо да се слюнчи нерешително пред кренвиршите, й подарил тунингованото возило на място, както подобава на истински джентълмен. Да уточнявам ли, че вечерта „Pretty woman” по БТВ ми се видя чаровно демоде?! А за данъци, пенсии и прочее също пишеше, ама по-нататък. Решили били да продължат да се колебаят до есента.

Не коря вестникарите. Щом стотици хиляди заничат в чаршафите на фолка чрез жълтата преса, налага се и те да флиртуват с читателския вкус. Или може би имам нещо против богатите, ще си помислят други? Не, но изглежда на тях им се зловидя, защото неколцина чеверме-социалисти ми се обидиха заради „Хайверената левица” преди няколко седмици. Знаменитият френски комик Колюш обаче казваше: „Бог е справедлив и поделя благата по равно: на едни храната, на другите апетита”. Затова не им се сърдя. Тогава какво?

Думата ми е за моралния маразъм. Темата е достойна за роман, но тъй като не се провижда български Балзак на хоризонта, си струва да посветим на „Изгубените (си) илюзии” поне статия. Не назидателна, а смирено-аналитична. За назидания е късно, но не търпи отлагане да осъзнаем заблудата си.

В зората на прехода един депутат с ланци и пръстени разсмя мнозина с ексцентричния си метод за забогатяване: спестявал от закуски! Неправдоподобно, та чак смешно. С годините обаче лъжата се еманципира и заряза всякакъв свян и мисъл за правдоподобност. Днес тя крачи със самодоволната стъпка на червендалестия Барон, който напусна предварителния арест с цял свитък медицински свидетелства в ръка. Страшно е да си го признаем, но лъжата днес е основният организиращ фактор на обществото. От политическо, та чак до битово ниво. Спомнете си „сполуката”, „800-те дни”, „бъдещето за България” за семейна употреба. Войнственият Паси в поход уж за иракския дълг, който потъна в пясъците. Вечно болнавите митничари, гангстерите с крехки сърца. Измислените биографии на ВИП-персони: все полиглоти с екзотични хобита и чуждоземни дипломи. Неизменно угрижените стадни интелектуалци от левите и десните подписки. Но да не напрягаме излишно паметта, която рискува да рухне като финансова пирамида под напора на спомените. Всеки от нас познава вкуса на втората цедка и главоболието от ментето. Лъжата е в кантарите, етикетите, речите, силиконовите устни, анаболните мускули и в прашасалите досиета, които се гласим да отворим.

Лъжата e ключът към всяко резултатно действие. Спомнете си знаменитото писмо с мистериозните инициали „Р.Овч”. Противниците  не посмяха да атакуват Овчаров по сериозни теми, защото това би нарушило омертата на прехода и би могло да предизвика домино-ефект. Те скалъпиха компромат: недоизказан, но достатъчно експлицитен, за да го дискредитират. Атакуваха с лъжа и затова успяха. С истина можеха и сами да си изпатят покрай него. Затова и Костов не го гонят за приватизации, а само жена му за скатани данъци. В заблатена България – примери безброй. Водата отдавна клокочи до устните на гражданина, който отчаяно вика неволята. Последното й име бе Европа. До преди дни, когато и от Брюксел рекоха, че приемат лъжата за истина.

Европейският доклад разсея заблудата, че в обетованата земя, към която крачехме толкова години някой възнамерява да разчисти моралната ни тиня, да съди, да гълчи, да дърпа уши. По манталитет еврократът е по-близък до нашенския паразитиращ чиновник, отколкото до честния бюргер. Затова се погаждат. Има и нещо по-тревожно: милостивото ни преждевременно приобщаване към обединена Европа способства за установяване на трайно беззаконие. Брюксел ни призна за правова държава, каквато не сме. 700-те хиляди наказателни дела погасени по давност са констатация за клиничната смърт на прокуратурата. Съпругите на магистратите са подозрително богати. Разпивките на прокурори с криминални авторитети са публичен факт още от времето на Татарчев, та до днес. Симбиозата на власт и престъпност у нас изисква извънредни мерки, които членството в ЕС практически изключва. Страсбург не може да осъди наш мафиот или кокошкар, но може да осъди българския данъкоплатец да плати за процесуалните несъвършенства на съдебната ни система. Едни грешат, други плащаме. Най-сетне „меката сила” в страната на Андрешко е безпомощна. Европа е и нова инстанция за легитимиране на тукашния произвол. Щом в Брюксел приемат кмета на Кубрат да ни представлява в Комитета по регионите, значи си го бива. Нищо че служителите му работят ангария, за да изплащат кредитите на местен феодал.

Тъй ние се озовахме насаме с проблемите си. И с отказа си да направим морален прочит на историята, обществото и живота си. Помните крилатата фраза на Боков: „БСП консумира вината на БКП, но само с мезета”. В този лад премина преходът за всички партии. Последният месец пак се завъртя аморалния фарс. БСП ръководството подаде оставка, за да бъде отново потвърдено: апаратен маньовър, вместо морална отговорност. На царистите вкупом им изискаха оставките, задето възроптали срещу манипулирания им конгрес: политическа целесъобразност, вместо отлъчване на манипулаторите. Костов подаде оставка в очакване през септември да го преизберат: иди ми-дойди ми, вместо етично поведение. Група интелектуалци на повикване /на английски ще дойде call-intellectuals по аналогия с call-girls/ не сдържа възторга си от търновското водоснабдяване и старозагорския въздух и обяви подкрепата си за тамошните кметове. И така докато работи системата залъгваме сами себе си, лъжем се един другиго, а в разни групи, партии, съюзи се надлъгваме според възможностите си. Животът ни поднася и лабораторни примери за приоритета на лъжата в българското общество. Еколози без разрешително блокираха Орлов мост в знак на протест срещу предприемачи, които бетонират Странджа с подправени документи. Две незаконни действия, едното идеалистично, другото користолюбиво. Първите ги арестуваха възгрубо, вторите получиха удовлетворение от съда.

Казусът „Пирогов” е показателен за трайната ни привързаност към лъжата като организационен принцип. В разгара на протеста на овехтелите бели престилки изплува запис с разговор на техния водач с бургаския наркобос Митьо Очите. Никой не оспори автентичността на записа, неколцина си спомниха аферата с тригодишна давност. Гилдията обаче не се дистанцира от уличения колега. Медиците дружно попитаха защо ли записът изплувал ТЪКМО СЕГА и въобще не отвориха дума БИВА ЛИ ТЪЙ? Затова гражданите приемат пироговските вълнения с безразличието, с което посрещат страданията им в лекарските кабинети. Защото ние отдавна не се възприемаме като сънародници или съграждани, а като съучастници в лъжата под разните й форми. Понякога актьори, друг път жертви. И така до деня, когато осъзнаем, че моралът не е наивност, а мъдрост, не е слабост, а сила. И е необходима спойка на обществото. Също като лъжата, но за предпочитане. А дотогава ще живеем в блатото на обетованата земя.



Тагове:   Обетованата,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Съединението прави силата
25.01.2008 16:07
Здравей!

За първи път попадам в този блог.Как, даже и не разбрах, но важното е че се случи. На всичкото отгоре го почнах отзад напред, напук на собствената си последователност и чувство за ред.

Добре си ги отряскал тия, направо в десятката!
Хайде стига са ми философствали на тема истината, когато всички знаем, че единствената истина е, че лъжат и крадят като разпрани.

Писна ми от крякащо блато с жаби,леви и десни,
сини и червени,жълти и зелени, сарамбозови, е и какво цветовете на дъгата свършиха, лъжите им-нямат край.
-
А нашата истина е - спойка на гражданското общество.Заедно можем по- вече.

Ясни цели и задачи,без лъжи.С нови хора и
нова партия.И не ми трябват опитни и обиграни политици / манипулатори и лъжци/ , а честни работяги и родолюбци.

Другото е проста работа и е просто работа.
За себе си, респективно за държавата си.

Ружа

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1135471
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930