Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2007 13:20 - Меритократорът и Мариана - статия от в-к "Сега", май 2007г.
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2205 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.02.2008 11:43


Иво Христов

Париж-София

 

Меритократорът и Мариана

 

Майка-кураж или татко с каиша – такава е дилемата на французите преди втория тур на президентските избори. Френската демокрация обаче е пълнолетна, управлява съдбата си /85% избирателна активност!/ и едва ли ще се поддаде на сантименти. С увереност можем да твърдим, че пред дежурната усмивка на Сеголен французите ще предпочетат стиснатите челюсти на Саркози. За мнозина това ще е избор със свито сърце. Духом Франция е лява, но след застойните години на Ширак страната има нужда от волеви реформатор и обществото го съзнава.

Саркози е човек на недвусмислените тези. В лицемерният хор на обединена Европа той е комай единственият държавник, който затръшва без уговорки портите на съюза за Турция. Ако в Германия изборната аритметика отменя географията, то във Франция, при все многобройната турска диаспора, дебатът се води по същество и това е заслуга на Саркози. Пак той заговори за селективна имиграция в страна, в която писатели и кинозвезди правят живи вериги, когато полицията погне незаконно пребиваващите. За това се искат кураж и убеждения. Най-сетне Саркози утвърждава стойностите на меритокрацията-общество според заслугите,- които невинаги хармонират с националния девиз „Свобода, равенство, братство”. Това е битка с двувековната традиция, но французите започват да осъзнават закономерностите на глобализацията и необходимостта от промяна.

Десният кандидат-президент предизвика медийно цунами като нарече „измет” /racaille/ безчинстващите банди от предградията. Определението му обаче е по-близо до истината от политкоректния евфемизъм „младежи”/les jeunes/, с който пресата до него момент обозначаваше всеки цветнокож мародер или насилник. Саркози фокусира дебата върху борбата с пълзящия произвол, докато другите предпочитаха общите декларации. Затова дори в предградията той се радва на значителна подкрепа сред изтормозеното гражданство от всякакви цветове и раси.

Кандидатката на социалистите Сеголен Роаял е представител на така наречената хайверена левица /la gauche-caviar/. В идейната си обърканост френските социалисти провидяха в нея провиденциалната жена, нещо като Меркел а ла франсез и се опомниха твърде късно, когато вече я бяха номинирали за официален кандидат-президент. Скучноватите и често противоречиви изказвания на Роаял са безкрайно далеч от изящните формулировки и ясната визия на нейния баща в политиката Франсоа Митеран. Двамата въплъщават две епохи в битието на френската левица. Митеран беше олицетворението на модернистката ФСП от 80-те, а Роаял – лицето на чиновническата партия от последното десетилетие, загубила вдъхновението си и глуха за тежненията на обикновения избирател. „През осемдесетте всички бяхме социалисти, а днес е някак конфузно да го заявиш”, споделят избиратели. Суховатата възпитаничка на елитната Национална школа за администрация /ENA/ не успя да спечели сърцата на френския интелектуален елит, който винаги масивно е подкрепял левицата. В подписката й изпъкват само имената на неколцина отколешни сподвижници на ФСП като Патрис Льоконт, Мишел Пиколи и Еманюел Беар. Университетските среди застанаха по-скоро зад Саркози, а артистичният елит не се произнесе. 25-те процента на Роаял на първия тур до голяма степен са резултат от „полезния вот” на разнородни леви избиратели, които се групираха зад нея при спомена за пробива на крайнодесния Жан-Мари         Льо Пен от 2001г.

По разному фаворитите сполучиха и в борбата с политическите екстремизми. Саркози спря 30-годишния възход на Льо Пен и събра зад кандидатурата си мнозина привърженици на твърдата ръка. Роаял въобще не чу алтерглобалистите и зле разбра зелените, ако съдим по променливите й ангажименти в областта на екологията.

 

Новият президент, който и да е той, ще се сблъска с един национален парадокс. Франция е организъм с глобализирано тяло и антиглобалистко съзнание. Повече от всеки друг европейски народ французите милеят за националната си социокултурна специфика и се опасяват от глобализацията. Мнителността им намира израз в извънредно усложненото търговско и данъчно законодателство и силната социална защита, които плашат инвеститорите. Въпреки това френската икономика се радва на много добро здраве и френските капитали са сред най-агресивните на световните пазари. Селското стопанство регистрира рекорден обем на експорта. Двадесетина предприятия като LOreal, Publicis и Saint-Gobain са световни лидери в своите сектори. Което не пречи на пресата да представя Франция като обсаденото от римляни и англосаксонци селце на Астерикс. От президентът се очаква да помири сънародниците си с новото време, а това е неблагодарно начинание.

Бъдещият президент ще бъде недолюбван и спорен. Десницата отсега изобличава икономическата некомпетентност на Роаял. Левицата обвинява Саркози в либертицид /задушаване на свободите/. Но това е присъщо за галската разгорещеност. През 1981г. Жан Д`Ормесон уверяваше сънародниците си, че социалистът Митеран ще докара съветските танкове на пл. Конкорд...

На 6-ти май французите са призвани да избират между целеустремеността на меритократора Саркози и женският чар на Сеголен, която силно напомня символа на френската република Мариана, чийто бюст краси всяко кметство. Резултатът все още е отворен. Със сигурност обаче новият държавен глава ще се радва на незапомнена обществена легитимност, предвид високата избирателна активност и в него ще изкристализира истинското очакване на нацията.   



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1799331
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031