Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2007 11:26 - Преходът като мръсна приказка - статия от в-к "Стандарт", май 2006г.
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2382 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 30.07.2007 22:22


Иво Христов


Преходът като мръсна приказка

 

Жалони в политическите мутации на българската олигархия

 

Историята на българският преход може да бъде разказана патетично или цинично. Патетичната версия почива на митове, като групата чавдарци и доблестни комунистически велможи, които на 10-ти ноември 1989 г. отстраняват диктатора Живков. Следват: партиен дом в пламъци, Велико народно събрание, гладният бунт на 39-те ерзац-мъченици на демокрацията в палатките пред парламента, хипогликемичният Стоян Ганев, Ал. Йорданов с бутилка минерална вода, Фори Светулката. Изплуват януарските събития от 1997г., когато да не скачаш, значеше да си червен. Петър Стоянов с рупор в ръце на раменете на ликуващото гражданство, Надежда М. пресича шенгенско КПП, ето Симеон пристига, воеводи си зове - все картини от патетичната лента на промените, която втръсна като пропаганден филм.

Съществува обаче и една цинична версия на прехода, която си струва да бъде обобщена, макар отделните й брънки да звучат банално. В патетичната версия на народа е отредена ролята на творец на историята, кога колективен, кога чрез свои изявени воеводи. В циничната му е поверена второразрядна функция в миманса, с която той се е примирявал често в миналото: кога за половин век, кога за цели 500 години. Тази версия на прехода започва така: имало едно време една държава, която се зовяла Народна република, но си била същинска административна олигархия. Върхушката й била всесилна, но скромничела от страх и благоприличие пред лукавия цар. Народът бил сит и спокоен, за свобода роптаел само по трапезите, събирал лохвоточки, мечтаел за „Москвич”. За дисидентството четял в руската преса, а по Запада копнеел в киносалоните. Това можело да трае още дълго, но светът се променял и административната върхушка се видяла принудена да инсценира своя Биг Банг. Годината е 1989-та, рождената година на българската постановъчна демокрация. С тази първа маневра олигархията поверила ролята на опозиция на група лица от вторите редици: политикономисти, ченгета, чиновници и някой и друг достолепен мъченик за цвят и фасада. Тъй прорасла втората глава на олигархията. Но в политиката, който държи формална власт, копнее за реалната. Затова всеки приемник загърбва предшественика си и отстранява сподвижниците си. Скоро вратните мишци на втората глава на олигархията укрепнали и тя се озъбила на „легитимната” си посестрима. Годината е 1997-ма. Дошло време петел лисица да гони. И докато масовките скандирали на студа, громели парламента и чакали „да се оправят нещата”, доскорошните послушници заживели досущ като създателите си. Разбогатели, сочели с пръст на Запад, клеймели инакомислещите, подслушвали тоз-оня, подписите им стрували пари.

„Легитимната” глава, онази, изначалната, едва изтърпяла тази протяжна, но неизбежна интерлюдия и скоро намерила продължението. След Биг Банга и роенето на главите дошло времето на чудния принц, безстрашен и неопетнен, той дошъл отдалеч и с благи думи укротил ламята. Годината е 2001-ва. Чудният принц, именуван цар, с една ласка сякаш успал чудовището. Скоро обаче от същото това място избуяла нова, трета глава. И трите стърчали от едно тяло, но се ръфали една друга, зъбели се и вопиели. Една четвърта глава се усуквала около другите три увенчана с бутафорен фес . Народът взел да се уморява. Дощяло му се да убие чудовището. „Президентска република! Мажоритарни избори! Да дойде Пиночет!” Над масовката се извисявали конски опашки, палецът на червените и двата пръста на сините били заместени от средният пръст на обезверения лумпен. Вече не щял богатство, не щял дори пари, а само справедливост, човешки правдини.

Но на ламята не й трябва някой да я яха, нито юнаци да й секат главите, виж, Пиночет й се видял приемлив вариант. Индже за по-старите, Батман за по-младите, Робин Худ за бедните, Марлон Брандо за жените.

Системата не бива да се бута, по-лесно е да купиш лоби в парламента, скандалът да цопне глухо в блатото. Що ни трябват мажоритарни вресльовци?! Но виж, актьорите доскучаха. Парламентът бъка от анонимни. Налага се промяна в кастинга.

И тъй: доза личности в сценария ще оживят пошлата пиеса: да заповядат кметовете, хем що-годе популярни, хем пълномощници на местния бизнес.

А от Де Гол ни трябва само униформата.

Това е новата маневра на българската олигархия. 


Тагове:   май,   стандарт,   мръсна,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - ИЗХОДЪТ?
26.11.2007 12:04
СМЯНА НА ЕЛЕКТОРАТА/НАРОДА/ С ФРЕНСКИЯ
ИЛИ .... С КОЙ ??? ПАК НЯМА ДА ПОМОГНЕ!
ДЕ ГОЛ Е ВЪЗПИТАВАН ОТ ФРАНЦУЗИ ,Б.Б. И ДРУГИТЕ ОТ НАШЕНСКИ Ц-ЛИ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1190507
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1059
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031