Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2007 07:13 - "В полите на Клио" - статия от сп. "Тема", 4 август 2007г.
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2174 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.02.2008 11:40


Иво Христов

 

В полите на Клио

 

„Дефицитът на справедливост” рискува да вкара Първанов в историята. Но не по начина, по който очаква.

 

 

Гнети ме парадокс: управлява ни четворката на Клио, а тънем в безвремие. Преди да сте прелистили, пояснявам. Президентът ни е историк. Премиерът също. Ескортират го философ и бивш цар. Видяно отстрани, музата на историята е превзела властта в България. Същевременно гражданите псуват, избирателите пасуват, а медиите балдисаха от мудността на тройната коалиция, от безсилието на институциите, от спорни решения и лукави обяснения. Отвред се чуват констатации за разпад на държавността, които би трябвало да хвърлят в ужас историците и монарха, да притеснят дори философа.  

Спомних си за впечатлението, което оставил Горбачов у Бродски: изглеждал му като инструмент на историята, който не осъзнава точно ролята си. Главозамаян от мащаба й, очарован от мястото си на авансцената, но неспособен да осмисли събитията. „В един момент си помислих, че в залата е влязла Клио, но виждаме само краката и полите й. А всички хора там бяха на нивото на подметките й” – споделя Бродски.

В последните десетилетия политиката, особено в Европа, умело се маскира като почти чиновническо занятие. Шпагите отдавна са прибрани, дворцовите костюми също, протоколът е все по-неглиже, бизнесът и науката са взели преднина в изграждането на новия свят. Униформеното чиновническо съсловие, което изплува от ескалаторите на брюкселското метро е живото олицетворение на края на артистичната епоха в занаята. Но това е привидност. Политиката винаги е била лидерско призвание, работа за звезди и си остава терен, на който се отстояват ценности и решават съдби.  Затова, често необяснимо за нас, тя продължава да ни вълнува като всяко изкуство. В България рядко ни възхищава, често ни отвращава, но под някаква форма интригува всички, дори показно безразличните. Защото Клио е муза, макар да го забравяме. Ние, гражданите сме нейната суровина. А политиците са нейните актьори. За тях е непростимо да го забравят, защото в тяхното изкуство няма суфльори. Всяко действие или бездействие на държавника по абсцисата на политиката се проектира на ординатата на историята.

В кампанията за втория си президентски мандат президентът-историк спомена „дефицита на справедливост”, от който страда българското общество. Оттогава не му се обръща езикът да произнесе отново удачната формулировка. В новия контекст тя би прозвучала като самообвинение, а президентът копнее да влезе в историята. Не го сдържа. Дори сам изтъкна „чувството си за историчност”. Благослови издаването на книга с публикации за себе си. Предложи януарските събития от 1997-ма година отсега да влязат в учебниците по история. С една дума протегна ръце в подранил опит да се вкопчи във фустите на Клио. Уви, пренебрегването на „дефицита на справедливост” рискува да вкара Първанов в историята, но не по начина, по който очаква. А с него и останалите неосъзнати актьори на Клио. Ето защо.

Историята е особен вид субстанция. Също като материята тя не се губи, а само променя формата си. Дори е по-изкусна, защото от материя може да се превърне в душевно състояние, оттам в обществена нагласа, а сетне в катаклизъм. Бедността и безпътицата раждат недоволство и угнетеност. Когато превтаса, усещането за несправедливост прекипява в гняв. Той няма цифрово изражение и не се поддава на оценка, но отвъд определен момент може да премине във воля за действие. Историческата алхимия ни дава безброй примери за преминаването на разума в безумие, за демагогии избуяли на терена на обществената фрустрация и чувството за несправедливост. У нас те вече покълват. Ако се вслушваха в гласа на своята муза президентът и другите щяха да си спомнят, че в историята също като в театъра в основата на всяка драма стои една несправедливост. Дори в любовната драма нещо възпрепятства възможната идилия между двама влюбени, а това е несправедливо. Жанрът познава два изхода от подобни завръзки: надмогване на препятствието или трагичен развой.

В обществен план дефицитът на справедливост е могъща пружина, която в неясен бъдещ момент може да тласне страната в непредвидима посока.

Засега политиците нехаят за законите на музата си и залъгват себе си и нас със стъкмистика.

Ако имаха ухо за думите й, музата би нашепнала на пишман-актьорите и нещо по-тревожно: несправедливостта взе да ескалира. Здравият разум и традиционната етика все по трудно разбират какво се случва.

От месец Балканите горят. И докато в Гърция и Македония говорят за умишлени палежи на дървената мафия, у нас властта ни пробутва версии за малоумни овчари и неизгасени фасове. Калитковско, нали?

Убеждават ни, че някой иззад граница е най-наясно кой да управлява „наше село”. И това залегна в изборния закон.

Пробутват ни версии за дефлация, в момент, когато ток, хляб и горива поскъпват. Все твърдения затормозяващи разума и генериращи гняв.

Тази седмица управляващите проведоха във Варна оперетно заседание с тежки последици. БСП вдигна пенсиите, а НДСВ зарадва бизнеса с плосък данък. Един реже лука, друг рони сълзите. Третият си мие ръцете, той вече получи своето с узаконеното му право да организира изборен туризъм.

На уж неформалното заседание без вратовръзки бяха взети решения, които се родеят с тиха ултралиберална революция. Най-напред плоският данък се явява индулгенция към недобросъвестните работодатели и покана към тях да минат в лоното на закона. Нещо като несправедлива целесъобразност, но това се преглъща, идеята вече е прилагана другаде и има оздравителен ефект. Отмяната на необлагаемия минимум обаче е излишен удар по потърпевшите от прехода, който последните зорлем ще преглътнат независимо от обещаните компенсации. Най-сетне премахването на нормативно признатите разходи е ненужно посегателство върху доходите на най-динамичната част от средната класа. С тези две решения кабинетът взема от бедните, за да даде на най-бедните. Единственият явно печеливш от плоския данък е едрият бизнес. Той получи и други подаръци: намаляване на корпоративния данък и облекчаване на социалната тежест.

Но това не е всичко. При все катастрофалните резултати от концесионирането на обществените услуги на дневен ред бе извадено позабравеното досие на приватизацията. И това докато стотици объркани софиянци се редяха на опашки пред столичното енерго, за да си платят за хаоса в сметките: с пари, с нерви и със здраве. Най-подир не бе подминато и здравеопазването. Заговори се за въвеждането на пазарен принцип и конкуренция между лечебните заведения. Ще се съгласите, че е множко за два дни без вратовръзки край морето...

Засега гражданството си трае. Медиите само отчасти осъзнаха мащаба на либералното цунами. Но дефицитът на несправедливостта нарасна до драматични размери. Разумът не смогва да осмисли как тъй инфлацията е дефлация, обедняването води към замогване, що е ляво и що е дясно. Недоумението поражда гняв. Критичната маса на историческата субстанция сега се натрупва под формата на задавящо чувство за несправедливост. То се напластява от близо две десетилетия и дребни предизборни корекции в доходите не могат да го разсеят.

Засега държавният глава е зает да домакинства на завърналите се от Либия медици. Скоро избирателният закон и този за бюджета ще се озоват на неговото бюро. И тогава президентът-историк ще трябва да избира през кой вход да влезе в историята. Или да търси авариен изход.



Тагове:   август,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798820
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031