Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2007 17:05 - "Имало едно време една република...", статия публикувана в сп. "ТЕМА", август 2007г.
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 3378 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 31.07.2009 08:01


Иво Христов

 

Имало едно време една република

 

Историята на френската IV република напомня българските лутания от прехода. Но с един велик актьор.

 

26-ти август 1944г.: стотици хиляди еуфорични парижани устройват римска овация на генерал Шарл Де Гол. Гърбоносият исполин с присъщият му инстинкт за историчност изминава пеша пътя от Триумфалната арка до Нотр Дам дьо Пари безразличен към спорадичните изстрели на немски снайперисти от околните сгради. Но зад военната победа на съюзниците, се крие горчива истина: страната е в тежка криза, по българските мерки нещо като втора национална катастрофа. Първата е разгромът от германците през 1870г. През 44-та западният фронт помита Нормандия, Елзас и Лотарингия, икономиката е в руини, нацията унижена и разделена, а съвестите гузни. Мнозина французи са изживели окупацията с примирение. Окупационните власти получавали по няколко хиляди антисемитски доноса дневно. Малцина френски евреи се завръщат от лагерите. Остриганите проститутки и разстреляните без съд колаборационисти (профашистките ченгета и доносници)  са първите обекти на възмездието. Понякога справедливо, понякога – жертви на междуособици и лумпени саморазправи. Преходните времена са мътни. Марионетният военновременен премиер Пиер Лавал увисва на бесилката, а престарелият маршал Петен /89г./ е помилван от бившия си секретар Шарл Де Гол заради заслугите му от Първата световна. Генералът обаче е безкомпромисен с продажните културтрегери и дори не помисля да пазарува евтин интелектуален престиж срещу морална индулгенция. Когато Франсоа Мориак го моли да спаси живота на поета Бразийак, романиста Дрийо Ла Рошел и неколцина други с мотива, че са интелектуалци, Де Гол отсича: “това е утежняващо вината обстоятелство”. Прочистването обаче избягват мнозина, предимно предприемачи и ченгета, които се откупват с пари или шантажират с информация. Един от организаторите на еврейската шоа Морис Папон ще се издигне до префект на френската полиция през 70-те. Отиде си неотдавна почти столетник. Преосмислянето на епохата е отложено с тридесет години. Моралният маразъм от 40-те е национално заболяване. Дори бъдещият президент Митеран преди да се включи активно в съпротивата някое време е редови чиновник на Виши и симпатизант на маршала. Мнозина французи намират в капитулацията на Петен алиби за своето безволие.

В тази атмосфера Франция провежда референдум за конституция на IV република. Тя е леко изменено подобие на довоенната парламентарна република (III република), но старата политноменклатура от 1940г., на чиято съвест тежат военната безпомощност, гръмките афери от 30-те и позора от Мюнхен нямат намерение да отстъпват кокала. В хода на кампанията Де Гол води обречена битка с партийните мелници. “Държавен глава издигнат над партиите трябва да притежава основните лостове на изпълнителната власт”, нахалост пледира генералът. Интересчийството на политическата класа и безразличието на избирателите решават друго: “за” 9 263 000 гласа, против – 8 143 000. Избирателната активност е ниска. Де Гол сентенциозно заключава: “Една трета от французите се примириха, една трета я отхвърлиха /конституцията/, една трета нехаеха.”

Аргументите на застъпниците на парламентарната република поразително напомнят онези от последното българско Велико народно събрание: върховенство на парламента, за да се избегнат авторитарни ексцесии /Хитлер и Мусолини са свалени преди месеци, Сталин е в апогея си/ и стриктно разделение на властите като гаранция за демократичност. Наглед благовидно. Прозорливият Митеран обаче още тогава нарича конституцията “официално възстановяване на анархията.” Героиката вече не е на мода, във Великобритания войнственият Уинстън Чърчил губи изборите от кабинетния Клемънт Атлий, а във Франция Де Гол е пренебрегнат от своите сънародници: “Ще бъде безполезно и недостойно да се правя, че управлявам от момента, в който партиите възвърнаха навиците си и подхванаха старите игри”, заявява генералът и верен на своята морална и политическа праволинейност се оттегля в провинцията да пише мемоарите си. Преди това обаче произнася пророческа реч в Байо, нещо като послание в бутилка, в която излага кредото си за президентска република.

В 12-годишното си съществуване IV-тата република /1946-1958г./ решава задачи поразително сходни с тези на съвременния български преход: изгражда основите на днешния Европейски съюз, решава следвоенния енергиен ребус залагайки на атомни електроцентрали, стриктно следва американската външна политика /освен в злополучната Суецка авантюра/. Франция влиза в НАТО. Но сходствата не свършват дотук.

Медиите изобилстват от разкрития относно съмнителни търгове за обществени поръчки по следвоенното възстановяване.

Корупцията в колониалните владения в Африка и Индокитай е почти официализирана. Във Франция се появява субпролетариат от инорасови имигранти и обикновени французи, завърнали се безимотни в метрополията след принудителната деколонизация.

Данъчният и административният гнет над бизнеса довеждат до своеобразен бунт в началото на 50-те, когато движението на Пиер Пужад /лидер на дребните предприемачи/ завоюва солидно парламентарно представителство.

Политика и криминален бизнес откриват поле за сътрудничество в контрабандата. ЦРУ осигурява пазари в чужбина на хероина на марсилската мафия. С парите от дрогата се финансират десницата, центристите и социалистите. Целта е сдържането на могъщите тогава комунисти, които владеят около 30 процента от електората. Знаменитата french connection  ще бъде разбита от ФБР и френските служби чак в началото на 70-те.

Междувременно правителства се съставят и разпадат, най-ефимерното се задържа едва 15 дни, най-трайното цели 12 месеца. Политиците, чиито имена днес са “увековечени” от няколко улици в парижката периферия се шегуват: “ако не се вредим в този кабинет, ще влезнем в следващия”.

Но постепенно се натрупва критична маса междуособици и противоречия и коалиционните схеми се изчерпват. Всеки с всекиго някога е управлявал, нещо е делил, за нещо се е скарал. Пък съществуват и обременяващите комунисти, правоверните сталинисти на Морис Торез, считани за infrequentables (с които не бива да се сдружаваш), многобройно депутатско воинство, с което никой не желае да прави коалиция, а без което мнозинството е невъзможно. Нещо като “Атака” умножена по три. Политическата класа е дискредитирана, търси се спасител…Той довършва мемоарите си в селцето Коломбе ле Дьоз Еглиз. Генералът е респектиращ, говори кратко и ясно. Важна подробност: медиите го преследват, но той страни от тях. А мътният поток на френския преход аристократът Де Гол е наблюдавал от уединената кула на родовата си резиденция. Той знае цената на неопетнената репутация в морално дефицитни времена.

Алжирската криза /по-опустошителна и от световната финансова криза/ катализира развоя на събитията. Не без знанието на Де Гол генералитетът притиска политиците и президентът Рене Коти /помни ли го някой днес?/ се обръща “към най-заслужилия измежду французите” със запитване “при какви условия би приел смазващата отговорност на властта?” Генералът отговаря: “Навремето страната ми се довери, за да я изведа до спасителния бряг. Днес пред назряващите изпитания ви уверявам, че съм готов да поема своите отговорности.” Условието е президентска република. Петата република се ражда на 28 септември 1958г. на референдум със смайващите 80% одобрение. Следват години на просперитет и кризи /Де Гол/, на либерализация /Жескар д`Естен/ на културно разкрепостяване и административна децентрализация /Митеран/.

В застойните години на Жак Ширак французите бяха обладани от недоверие към политическия си елит. Избуяха екзотични популизми: неофашисти, троцкисти... Политико-финансовите афери хвърляха сянка дори върху конституционния квази-монарх, президента Ширак. Сънародниците му се питаха възможна ли е президентската република без Де Гол? През май 2007г. 85 процента отидоха до урните и избраха волевия Саркози. Президентската република устоя на труса: по волята на нацията и на новия й лидер. А дали Де Гол е възможен без галите, се попитах аз тогава.

 
 

Из речта на генерал Шарл Де Гол в Байо:

 

… Когато питали мъдреца Солон коя е най-добрата конституция, той отвърнал: кажете най-напред за кой народ и в коя епоха?…

 

…историческите трусове уталожиха в нашия политически живот отрова, която подхранва вродената ни галска склонност към разделение и вражди…

 

…Противопоставянето на партиите у нас придобива определящ характер, който поставя всичко под въпрос, и чиято жертва често стават висшите национални интереси на страната…

 

…как единството, сплотеността и дисциплината на изпълнителната власт могат да бъдат съхранени,(…) ако министрите са просто пълномощници на някоя партия…? 

 



Тагове:   Митеран,


Гласувай:
0



1. анонимен - Interesen pogled. Naistina ima ...
06.12.2007 00:14
Interesen pogled. Naistina ima obshti linii megju sled voenna Francia i sled tatova bulgaria. No tova spira tuk.
Kontexta dnes e mnogo razlichen. Geopolitikata e gruga.
Ikonomikata e druga sega (internet, mondializacia)
цитирай
2. eien - Вярвам, че
29.01.2008 14:54
че България не е обречена да бъде управлявана завинаги от посредствени и глупави хора, затова моето място е в нея...
Поздрави! Винаги е удоволствие да попаднеш на интелигентен автор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798726
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031