Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2007 19:27 - "Върви народ обезродений" - статия от сп. "Тема", септември 2007г.
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2257 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 13.09.2007 11:54


Иво Христов

 

Върви народ обезродений

 

 

„Върви народ обезродений, към безпросветни дълбини върви...” Тъй по-приляга да се пее в наши дни възрожденския химн в прослава на четмото и писмото. Изводът се налага от изследването на агенция „Медиана” за образователното ниво на младежите. За жалост анкетата не предизвика особен резонанс. Засенчиха я вълненията на някакъв клуб на о.з. седесари: за или против Бойко Борисов. Затова ще припомня най-шокиращите констатации: една трета от завършващите гимназия не знаят що е число на квадрат. 60 процента смятат, че САЩ и Русия са били противници във Втората световна война /Макар че каква Русия в онези години?! Социологът се е объркал./. 40 процента не били чували за Чарлз Дарвин, а други 40 смятат, че четенето на книги е безсмислено. Аз пък си позволявам да се усъмня, че 60 от 100 тийнейджъри въобще подозират, че е имало Втора световна война. По последните два въпроса имам особено мнение. Преходът, чийто чада са днешните гимназисти, не даде много примери за еволюция, а по-скоро за ускорен регрес от човек към маймуна, в този смисъл Дарвин бе опроверган от събитията. Що се отнася до съмнителната полза от четенето на книги, тук също съм съгласен с младите. При това го знам от собствен опит. Има смисъл, но няма полза, дори крие опасности и поражда несгоди. Четенето на книги е основното препятствие пред превръщането на човека в маймуна, какъвто е мейнстриймът на нашето време. Не се свеня да ползвам „мейнстрийм”, защото младите ще ме разберат: били добре с езиците, твърди все същото изследване. Макар че какви езици учат, като не знаят собствения си, за мен остава загадка. За капак изследването на „Медиана” констатира и очакван разцвет в някои сфери на общата култура. Почти всички знаели кой е Азис, но и по този въпрос имало недоразбрали - недочули. Питам се що за хора ще са тия, които все още не подозират съществуването му?! Отшелници? Или културни партизани? Но така е, когато не четеш книги. Азис написа една.

Ще си позволя сам да дефинирам неизреченото заключение на изследването, което завършва с многозначително предупреждение, че през 2025г.  циганите у нас ще са колкото българите, разбирай, неграмотните, колкото полуграмотните. И тъй, през 2007г. българското образование се е върнало в развитието си приблизително на нивото от началото на XXв. Предстои да бъде решен капитален въпрос като пълната сколаризация на децата в училищна възраст, който бе блестящо решен във втората половина на миналия век. Сетне идва този с неграмотността, който вече бе решен преди шестдесетина години. Обикновено подобни задачи стоят пред страните от третия свят. Едва подир тях идва и въпросът за качеството на обучението, чиято нефелност лъсна в горецитираното изследване. Впрочем мащабът на бедствието далеч надхвърля изследователското поле на въпросната социологическа анкета. Грози ни хуманитарна катастрофа. Как иначе да наречем почти пълното невежество на средния гимназист в областта на историята и литературата? Ами да, хуманитарна катастрофа! Също като гладът и опустошението, невежеството и емоционалната закърнялост са форма на обезчовечване. Езикът има своя мъдрост и ни поднася един и същи термин за мащабна човешка разруха в двата случая. Колцина български абитуриенти са чели „Записките” на Захари? Да сте видели футболист да пее химна? Кога последно чухте български младеж да развие аргументирано някаква мисъл? ...Рядко се случва, обикновено подлайват готови лафчета, словесно прет-а-порте. Литературата в училище се възприема като разтягане на локуми, а историята като патетичен разказ за славното ни минало. Така е открай време. Схоластиката в преподаването на двете дисциплини отчуждава учениците. Разцветът на жълтите вестници и книжарските лавици с маниерна литературна плява са само две последствия от пагубното пренебрежение към хуманитарната култура. То лишава обществото от общ знаменател за етика и естетика. Да заповядат чалгата, писателят Карбовски, журналистът Цветков и пеещата Отварачка!

Освен човеци, школото е призвано да произвежда и що-годе българи. Казвам що-годе, защото не се надявам всички да изчетат Далчев, но поне Вазов, Захари Стоянов, Димитър Димов. Една интересна анекдотика илюстрира век и половина възход и падение на националното съзнание в българското образование. В края на XIXв. самият Вазов е министър на просветата. Авторът на „Език свещен” и „Аз съм българче”. В по-нови времена си спомням как един от невзрачните му наследници на поста се орезили пред камерите на телевизията с неспособността си да си спомни стиховете на патриарха. Но това бе просто грешка, неуслужлива памет. Намери се и друг, доцент Владимир Атанасов, който нарочи „Аз съм българче” за националистическо и предложи да скъсаме първата страница от букварите. Тогавашният президент Стоянов го прие като лично предизвикателство и надцака: а защо да не въведем латиницата?...”ezik prekrasen, koj te ne ruga i koj te poshtadi ot huli gadki?”

В годините на първоначалното натрупване, елитът изпрати децата си зад граница и загуби интерес към тукашното образование. Докато не му потрябваха сервитьорки с английски и пикола с немски. Наскоро бизнесът простена от липса на кадри. Това е първа стъпка към осъзнаване на очевидното.

Тези дни започва общественозначима битка. Кроткото, но многолюдно даскалско съсловие начева стачка. Протестът на учителите ще постави гражданска дилема пред родители и ученици: за или против? Проблемът касае всички. Исканията на стачниците са социални и безспорно основателни. Твърдостта на кабинета също има своето обяснение. Стачката има потенциал да отприщи здравословна гражданска енергия в нашето застояло общество, но всичко зависи от посоката, която й се придаде. Ако правителството и гилдията на просветниците проявят мъдрост и добра воля кризата може да се окаже пролог към осмисляне на десетилетни проблеми, които минират бъдещето на страната и уронват идентичността на нацията. Ако инатът и тесногръдието надделеят, стачката ще се окаже банален социален конфликт, но с потенциал за политическа криза, която ще отсрочи реформите в образованието за все по-неясното бъдеще.

Особено висок риск за диалога между кабинета и учителите крие посредничеството на синдикатите. Гороломният Желязко и сърдитата Янка опропастиха вече няколко учителски протеста. Инициативата за преодоляване на кризата трябва да дойде от правителството. От Станишев и Вълчев се очаква размах и въображение, за да сърфират по гребена на надигащата се гражданска вълна. Редом с разумни, но не символични отстъпки, кабинетът би могъл да предложи провеждането на мащабен национален форум по въпросите на образованието, който да изработи тъй належащата стратегия за развитие. Начинанието ще бъде приветствано от учителите и би било стъпка към поставянето на България на скоростните релси на знанието. В политически план тази перспектива ще лиши синдикалните пишман-вождове от терен за популистки маньоври. Но за това се иска твърдост и волунтаризъм, на каквито тромавата коалиция не изглежда способна. А звънецът бие.



Тагове:   народ,   обезродений,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - ok
13.09.2007 22:42
всичко е ОК! Браво, отлична статия. Само един малък въпрос - от кога „синдикалните пишман-вождове“ са извън правителството и/или да са такъв проблем, че да „се иска твърдост и волунтаризъм, на каквито тромавата коалиция не изглежда способна“?
цитирай
2. анонимен - Алеко Щастливеца или неговият "прословут" герой ?
14.11.2007 13:25
Будна, прозорлива, точна мисъл! Мисля, че всеки един от нас има вина за срива в ценностната система сред много млади хора. Питаме ли се често? Kой е техният пример за подражание: духовният аристократ Алеко Щастливеца или неговият "прословут" герой ?


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1199976
Постинги: 157
Коментари: 563
Гласове: 1059
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31