Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2008 18:34 - Копита в стъпките на Ботевата чета - статия от в-к "Сега"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 3074 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 27.07.2008 20:01


Иво Христов, Галя Горанова


Копита в стъпките на Ботевата чета

 

Една черда изпосталели добичета измиха срама от лицето на задремалите човеци

 

 

Една черда изпосталял добитък крачи морно от Търнава към Враца с надеждата да стигне до жълтите павета. Покрай тях се суетят неколцина пастири, предхожда ги полицейска пилотка. Копитата потракват по недружелюбния, грапав асфалт. Историците познават този маршрут като "път на Ботевата чета". Той тръгва от Козлодуй, където сега е полузатворената ядрена централа, до Враца, където стърчат угасналите комини на "Химко". Двойно символичен маршрут. Помежду тях са тъжните, опушени села на Северозападнала България.

Покрай шосето тук-там се виждат запуснати каменно-бетонни монументи, от времето, когато децата все още се възпитаваха в любов към родната история. Обраслата в трева мраморна глава на Поета наблюдава шествието отвъд канавката. Крайпътната скулпура от години гледа само транзитно преминаващите автомобили и ТИР-ове, рядко я навестяват хора, та затова й е интересно.

Зад добитъка се образуват малки тромбози в трафика. Хората са в неловката ситуация да наблюдават засрамено бунта на животните. Реакциите им са различни. Мнозина подкрепят с вдигнати палци протеста на фермерите, колеги по пътя им дават приют и фураж. Повечето граждани съчувстват мълком. Безучастното съпричастие е свойствено за българите. Луди са само кравите. Мнозина бързат по свои дела и се изнервят от смущенията по пътя. Преди сто тридесет и две години било почти същото: затворени порти, мнителни погледи и апатия, тук-там по някое "ура". С една многозначителна подробност: четниците били хора! Сега човеци са само воеводите, а бунтовници са животните: юници, телета с четящи се ребра, все доблестни четириноги.

Апатията поразила душата на Ботев и четата, когато по пътя до "юнашката" Враца комай никой не излязъл да ги подкрепи. Гоненията от башибозушките потери и предателствата сторили останалото. Този път гоненията почнаха от местното ХЕИ, подеха ги пътните стражари, а самите воеводи не крият намерението си да извършат принудително "предателство" спрямо четириногите "четници" като ги зарежат насред София на произвола на властта. "Кравите не ядат обещания", каза водачът им. Да бяха избиратели - да ги излъжеш, ама не са. Стопаните са хора отговорни и сърцати, щом са се захванали да въртят неблагодарния си бизнес, затова едва ли ще зарежат добичетата си. Но кой би се наел да припише тия качества на българския политик? Затова нищо не гарантира, че някой в София ще ги чуе. Опозицията внесе вот на недоверие, мнозинството се стяга за епична отбрана. Мирисът на оборски тор не приляга на такава историческа драма.

Когато хората се докарат до скотове, революцията остава за добитъка. Ето ги, едно, че две, че три... чаткат бавно с копита по славния път на борбата срещу беззаконието, което гнети и тях, и нас. Упорито тътрят изпосталелите си туловища към безсърдечната столица. Това е техният яростен протест срещу кожодерските цени на изкупвачи, прекупвачи и прочее тарикати. Срещу разните там преговарящи в процеса на европейската ни интеграция, все отбор патриоти, дето душа дават за наука, за свобода, но не своята душа, братя, а душата на народа. Влачи се символичният керван на кротките добичета като жива присъда над комисарите, затваряли глави и мътили мозъци, а в крайна сметка договорили безнадеждно ниската субсидия за производство на мляко, която обрича отрасъла на гибел.

Да са ни живи и здрави тия доблестни внуци на Белчо и Сивушка задето отстояват националната гордост /киселото мляко!/ и отсрамват потъналите във вековна дрямка потомци на Ботйова. Впрочем те комай не са се събуждали от ония тревожни дни на 1876-та, когато четата поема към гибелния връх Волът. Няма ги и сега. Добичетата са сами по асфалтовия път към достойнството. Човеците отдавна престанаха да вирят рога. Натъпкани в панелните градски комплекси, те рядко си задават въпроса откъде идва млякото за закуска на техните деца. Даже престанаха да го наричат така. Сега е модно да се пие йогурт.

Обречен изглежда този тъжен животински поход в неравната битка с чиновническото бездушие на министри и канцеларски писарушки. Да се пита човек къде е по-голямо вговедяването - в обора или по коридорите на властта.




Гласувай:
0



1. chara - и като си помислиш, че това е все още началото
15.02.2008 19:12
на края на илюзията
за съжаление не е възможно изтръгване от усещането за обреченост на протеста,
защото някой /знаем кой/ някъде /знаем къде/ води едни преговори /вече знаем и какви/ и безотговорно предопредели живота на хиляди,
но не очаквам да се появи и да понесе на плещите си отговорността
защото в тази страна през последните години отговорността е единствено и само НЕУДОБНА!
Ботев е затворен в страниците на учебниците по история, гражданите в ежедневната си анонимност, дистанцираност и безучастност
а властимащите ... ех властимащите ...
те винаги имат оправдания ...
цитирай
2. анонимен - vlado astardjiev
27.02.2008 12:20
Май това е единствения начин да вляза във връзка с автора. Като изключим статиите, които от време на време чета, съвсем изгубих представа какво става.
astardjiev@yahoo.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1799013
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031