Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2008 17:24 - "Не сме сами" - статия от сп. "Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2992 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 04.03.2008 09:49


Иво Христов

 

Не сме сами

 

Един луд на петима българи. Данните са от преди десетина дни. В страна, в която „свестните считат за луди” подобна статистика звучи обнадеждаващо. Уви, не става дума за низвергнатите мъченици на етическия и естетическия бунт, които красят площадите или чакат ред за претопяване в складовете за скрап. Цифрите са от представително изследване за душевното ни здраве. Един на всеки пет българи е с някаква форма на клинични отклонения в психиката. Ще рече към милион и половина в национален мащаб. Разбира се, имало всякакви: шизофреници, параноици, неврастеници, но чувствително преобладавали депресираните. Да се пита човек какво ги потиска в разгара на новия български Ренесанс, прогласен от министър Петър Димитров?! Но по-добре да осчетоводим министерската изцепка в графа „парламентарно кукуригане” и да потърсим трезво обяснение.

Един френски писател твърдеше, че ролята на доктора се свеждала до това да преведе на латински болежките, които пациентът му излагал на френски. Затова да не робуваме на научно осветени термини и теории, които бездруго траят от ден до пладне. Да изхождаме от човешкия си опит.

Не ще и дума, че стресът отключва всякакви нервни сривове. По-любопитно обаче ми се струва как условното ни разбиране за нормално се разтвори с времето, а уродливото стана норма. Защото има една недооценена причина за поголовните депресии: угнетяващото недоумение. Едно усещаме и мислим, а друго ни натрапва животът.

В началото на 90-те леви и десни се замеряха с програми за сияйни бъднини, а премиерът Филип Димитров смирено призова да станем „нормална държава”: достойна амбиция! За жалост витиеватият синтаксис на министъра омота концепта в словесен пашкул и не стана ясно какво визираше. Времената бяха ексцентрични: мургави цигани настояваха да заживеят „като бели хора”, а Димитров бленуваше нормалност. И двете претърпяха крах, а въпросът що е нормално не получи дефиниция.

Такава прочее не съществува, защото нормалното е условност, която варира според епохата и мястото. Чадорът и фереджето са норма в традиционния ислям, но шокират Европа. Съществува обаче една конвенционална представа за нормалното, която моделира всяко общество. Тя включва сума от истини и правила, които общността гласно и негласно приема за валидни поне за известен исторически период. Оспорването на истините и погазването на правилата се санкционират, понякога със закон, друг път с обществен укор. Споделената представа за нормалното е морален и естетически канон, който внася устойчивост в обществото. У нас такъв липсва.

Затова все по-често в разговора всеки сервира другиму своята порция преживени абсурди, повдига рамене и недоумява: „аз ли се смахвам или нещо не разбирам?” в очакване събеседникът да го опровергае. Това интелектуално SOS е сигурен признак за наближаващия срив.

Законът е призван да задава и брани нормата. Безсилието на закона е равнозначно на обезсилване, ако не и на отмяна на нормата. У нас законът е „врата в полето”. Затова нормата изкристализира в практиката, а тя протича под знака на порока.

Нормално ли е компрометиран политик да не подава оставка? Брат брату да дава обществени поръчки? Цигани да бият полицай? Да бъдеш прокурор-хотелиер? Нормално е, щом това е установената практика.

 

Познат психолог сподели забавния случай със свой пациент, висш мениджър на крупен холдинг, който изпаднал в дълбока депресия. Причината? Всички около него крадели, а той не. „Анализирай това”?! Не се наемам.

Преди седмица-две държавата награди екип бургаски прокурори, задето опандизили наркобоса Митьо Очите, тъй да се каже „по взаимно съгласие”, след споразумение между страните. Присъдата е скромна, но прокурорите са извършили немислимото: за разлика от армията в тоги и униформи, която има подкупа за правило, те са отказали да го приемат. Наградата за прокурорите е сигурен симптом за преобръщането на обществената логика: корупцията вече е правило, а правоприлагането – изключение. За капак доблестният прокурор Костов получи иронична награда: пистолет. А заслужаваше поне бронежилетка.

Нормата поражда съответен конформизъм. За извисените натури конформизмът е духовно и мисловно тесногръдие, но за средния гражданин той е гаранция за уют и спокойствие. Ако законът е цар, конформизмът му придава устойчивост, но ако произволът е норма, дори инерцията на конформизма се обръща срещу ни. Понятия като срам, резил, благоприличие губят регулаторния си заряд, а конформистът паркира напреки на тротоара, като всички останали.

Пренебрежението към нормите поразява и най-кодифицирани дейности като шофирането. „Cayenne” и „Лада” се движат по различни правилници. Впрочем кой е рекъл, че изпреварването става само отляво? По нищо не личи.

Това са все изпитания за разума на етично устроените натури.

Под тежък гнет пъшкат и естетите по волята Божия. Парите отмениха многовековни културни натрупвания и възцариха плиткокоренната чалга в музиката, телевизията, облеклото, в журналистиката и в речта дори. Пресата следи кубиците в гърдите на пайнърките като нивото на река Дунав. Деси Слава и Преслава си поделят равна слава: едната, задето си турила имплантанти, другата, задето си смалила прелестите. Къде е мярката?

Пословичният британски ексцентризъм покълва на почвата на common sens и традиционните ценности. Елтън Джон е естетическа издънка, изплезеното дете на кой да е мистър Смит. Нашенският ексцентризъм е див репей, който пери листа над запустялата ни градина, пълновластен и без конкуренция.

Напоследък се появи и модерна форма на терор над разума: sms – етика и естетика. Тя постановява, че да пееш фалшиво ти заработва билет за „Евровизия”, а да зяпаш екрана с gsm в ръка е акт на милосърдие и състрадание. Дали? – пита се разумът и немее.

Епидемия от недоумение покосява българите. Заслушайте се в горещите линии на медиите: един през друг зрителите сервират неразрешими ребуси на водещите. Пенсионерското бюджетно уравнение е в разрез с всички закони на алгебрата, но старците все някак оцеляват и питат, когото сварят: как да платя Х като получавам едва Y? Недоумяват и...плащат. Дори математиката вече не е опора.

Затова казвам, че статистиката ми звучи обнадеждаващо. Ако един от пет сме хахо /аз съм от депресираните/, то има място за надежда. Защото, видно е, че да си българин тук и сега е аномалия, която четири пети някак си преглъщат. Останалите я отхвърлят и поемат по хайдушките пътеки на психиката далеч от угнетяващия абсурд. Милион и половина здравомислещи луди са внушителна сила! Пък, кой знае, може вече да сме тихо мнозинство? Затова да се окуражим  и да си кажем: не сме сами!




Гласувай:
0
0



1. chara - прекрасен текст:-)
01.03.2008 17:39
и аз на това се надявам, да не сме сами:-)
но нещо сметката не мога да я докарам като вас:-)
макар че и само 10% да сме - пак си заслужава
усилието да останем самите себе си:-)
цитирай
2. leroisalomon - Мерси, chara, важното е, че когато ...
01.03.2008 17:48
Мерси, chara,
важното е, че когато лудостта вземе връх, тогава нормалното ще се възцари. Нали сме страна на парадоксите...
цитирай
3. chara - абсолютно си прав:-)
01.03.2008 17:55
парадоксите не спират да "гъделичкат"
сетивата и съзнанието:-)
но тук често преминават границата/прага
на възможното, за да оставаш "нормално луд"
или пък "лудо норамлен":-)
цитирай
4. анонимен - в етом мире...
04.03.2008 16:08
"В етом мире много психов,
каждый пятый - ето псих.
Говори со мною тихо,
может Я - один из них"
Иначе за "угнетяващото недоумение" си има хубава чуждица - "когнитивен дисонанс".
цитирай
5. leroisalomon - :) "Когнитивният дисонан...
05.03.2008 09:50
:) "Когнитивният дисонанс" е чудесен пример за това как чуждиците могат да зомбират смислово истината и да я сведат до лъскава опаковка, която дрънчи на кухо. За щастие не познавах понятието!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1196579
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1059
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930