Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2008 11:09 - "Бремето на Атлас" - в-к "Култура"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 4204 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 26.02.2012 19:03


 

Иво Христов

 

Бремето на Атлас

 

Годината е 1888-ма. Императорът на цяла Русия Александър III с потрес наблюдава от прозореца на влака някакъв началник-гара, който заклева машинистите му „да не вземат душата на локомотива”, защото с тази скорост ще „строшат главата на императора”. Царят е възмутен от дързостта на инженер Вите и си записва името му. Впрочем съдбата скоро му го припомня. Едва три месеца след въпросната случка императорският трен дерайлира, загиват двадесет пътници, а царското семейство по чудо оцелява. Ако се доверим на тогавашните вестници, феноменално силният император удържал на раменете си рухналия покрив на вагона /на това му се вика самодържец!/ и спасил живота на близките си. Прозорливият инженер Вите е привлечен в следствената комисия по случая, а сетне се издига чак до поста премиер.

Оттогава до днес влакът на Русия дерайлира няколко пъти: през 1905-та, 1917-та и 1941г., а в началото на 90-те просто спря насред степта, уморен и безпосочен, плячкосван от мародери. Съдбата невинаги благоволява да сдобие руското общество с поредния Атлас, който да удържи рухналия таван. През 1905г. все същият Вите овладява революционната треска. През 1941г. Жуков предотвратява катастрофата. През 1917г. обаче, Керенски рухва под историческото бреме, а през 90-те Елцин показа, че Атлас може да се пропие до безотговорност.

Едно е безспорно: в Русия „государят” - бил той цар, генсек или президент - играе полубожествена роля, каквато рядко се среща другаде. Руският политически живот, подобно на националния характер, е пронизан от вълнуващ, плашещ и непонятен за Запада мистицизъм. Режисьорът Съдба тук не се крие зад лукавата игра на институциите, както в демократичния свят, защото те никога не са канализирали хода на постановката. Съдбата се вмесва пряко в събитията, въплътена в личности, предрешена в рубашката на Распутин или с други театрални хитрости: мустаци, куртка или многозначителен родилен белег на плешивото теме. Затова руският исторически процес и днес си остава енигматичен и нечетивен дори за посветените. Навремето Русия на свой гръб пробва да осъществи и опроверга марксистката утопия пред изумените погледи на европейските революционни дендита. Отсетне „съветолозите” от епохата на СССР повече наподобяваха жреци, нежели учени, и бяха задминати от драматичния разпад на империята, макар после да си приписваха всякакъв сорт пророчества. В последните месеци зрелищното завръщане на Русия отново предизвика по света и у нас коментаторски дискант, който ще е добре да пропуснем покрай ушите си. В годините на елциновия махмурлук въпросните анализатори лепнаха на Русия описателното определение „Горна Волта с ядрени ракети”. Метафорката се оказа недълговечна и днес, при близо 100 долара за барел петрол, същите анализатори заговориха за „саудитизация”: понятие достатъчно непроизносимо, за да звучи авторитетно. Уви, когато анализът е функция от променливия курс на петрола, коренът му, види се, е плитък и доза мнителност е здравословна.

От Тютчев знаем, че Русия е непроницаема за разума и достъпна чрез вярата. Затова съпричасността е предварително условие да загледнем в руските потайности. Враждебността е погрешен ключ.

Официалното легитимиране на новия руски президент /за избори е трудно да говорим/ е събитие ключово. На сцената е призван новият Атлас, този път висок едва 162см, но това е само любопитна  подробност. Предшественикът му Путин се доказа като едрогабаритен политик при сродна физика. Мащабът на личността на държавния глава в Русия е от определящо значение. „В страни, в които все още не са установени трайно правните норми, центърът на тежестта, центърът на властта не лежи в законите, а в хората.” Твърди го премиерът Пьотр Аркадиевич Столипин още в началото на XXв., а убийството му през 1911г. и последвалият печален край на безволевия Николай II потвърждават post mortem тезата му.

За личността на Медведев не знаем много. Това е и едно от достойнствата му в очите на Владимир Путин. Изборът на наследник е бил нещо като задача по личностно профилиране, което е част от професионализма за един екс-разузнавач като. Дали е бил проницателен в избора си ще разберем след време. Поне досега Медведев е показвал темперамент на следовник и никога не е афиширал лидерски амбиции. Той няма зад гърба си нито една изборна функция, не е подпрян от никой клан, партия или лоби и дължи кариерата си на самия Путин. Ако политическата воля на протежето остава загадка, то компетентностите му са широко признати. Макар и млад, Медведев /42г./ е технологът на икономическия и социален скок на путинова Русия. В качеството си на топ-мениджър на „Газпром” той управляваше флагмана на руската икономика, а като вицепремиер превръщаше енергийната манна в битов комфорт за съгражданите си. При все безукорната си лоялност, Медведев не може да убегне на един от неизказаните закони на политиката: всеки, който се сдобие с формалната власт посяга и към реалната. Сталин, Хрушчов и Брежнев също се възцаряват като временно изпълняващи длъжността „комунистически император”, а днес имената им са свързани с три епохи в руския XXв: терора, размразяването и застоя. Предстоящото разпределение на реалната власт след церемониалната интронизация на Медведев ще е първото изпитание пред „управляемата демокрация” на Путин.

Възкачването на Медведев чрез формални избори е най-шумният и неоспорим упрек към руската демокрация. Faux procиs /фалшив процес, несъстоятелно обвинение/ биха рекли французите. Несъмнено вотът бе формален, но резултатът би бил практически същият и при съвсем безупречна процедура. Жириновски, Зюганов и Богданов са васални на Кремъл статисти. Дясната опозиция е всеобщо презряна след либералния вакханалия от 90-те, а Каспаров е политико-медиен бренд без социална база. Към днешна дата демократичните принципи са погазени, но волята на мнозинството е спазена. Верен на професионалните си рефлекси силовикът Путин заложи на контрола и не пожела да се довери на демократичните процедури, които щяха да легитимират по-убедително Медведев. Впрочем едва ли съжалява за избора си. Раждането на втори автентичен лидер щеше да е проблем за „управляемата демокрация”. Същевременно Путин е наясно, че критиките на Запада срещу погазването на демокрацията са нещо като учтивите формули в края на служебната кореспонденция: неизбежни и безсъдържателни. Впрочем предимно за национална употреба. В Русия резонансът им е нулев. През 1996г. Елцин бе избран с шумно аплодирана от демократичния свят операция на руската криминална олигархия от зората на прехода. Сделката бе власт срещу собственост и се състоя пред телевизионните камери. Между двата тура президентът бе застигнат от инфаркт и квази-мумията му гласува в бутафорно студио до болничната стая. Последва „Великата криминална революция”: години на разорение и унижение, които травмираха нацията. Днес тя закономерно нехае за критиките на демократичния свят. 

Впрочем не съм сигурен, че главоломните суми впрегнати в микровълновата обработка на гласуващия US-бройлер са по-малко насилие над демокрацията от грубостта и недодяланата цензура на Кремъл. Истина е обаче, че в средносрочен план ограничаването на гражданските свободи в Русия ще дотегне на средната класа, която вече достига 21 процента от населението и това е потенциален източник на напрежение и нестабилност. Истина е също и че демокрацията битува в процедурите и следващият път едва ли ще се възпроизведе щастливото съвпадение между обществените нагласи и волята на Кремъл. От Медведев и Путин зависи да овладеят дрейфа на Русия към автокрация до точката на стабилност и да й инжектират демокрация в хомеопатични дози. Страната е специфична и „още не е смляла брашното на демокрацията”. Остроумният Аркадий Давидович твърди, че Русия се нуждае от диктатор, но последният трябва да е демократ по душа.

Новият руски държавен глава ще прилича досущ на двуглавия орел от герба. Тялото ще е едно, но главите очевидно ще са две. Медведев и Путин ще трябва да осмислят и други исторически заложени двойствености: Европа и Азия, велика сила или просто просперираща държава и др. За пръв път от десетилетия обаче Русия вече не е „пропилия се Хамлет” /по думите на Фазил Искандер/, а рационално управлявана държава. Свръхкорупцията и автокрацията не са нов порок, а част от народопсихологическия натюрел, затова пък стабилните финанси и стъпките към икономическа диверсификация са положителна новост.

Страната трябва да се справи с няколко жизненоважни проблема. Демографската криза е първият. Тук в ход е национална политика, която дава първи плодове. Тихата колонизация на Далечния изток от китайците е вторият. Подгонени от продоволствената и водната криза, жителите на Поднебесната империя масово прескачат отвъд Амур, засега уж временно, но все по-често. Повсеместната корупция е третият проблем. Тя минира обществото и рискува да изкара градското население на улицата. Най-сетне пред руската икономика съществува риск от така наречената „холандска болест” /свръхприходи от суровини, оскъпяване на националната валута, неконкурентна индустрия/.

За целта тандемът Путин-Медведев трябва да възприеме кредото на все същия Сергей Юлиевич Вите, че „Русия няма интерес да играе водеща роля в световните дела”, а да се посвети на себе си. XXв. избра Русия за лаборатория на историческото зло. Днес тя притежава капитал от политическа дезилюзия и преживяна болка, който трябва да осмисли за свое добро. С мъдрост и търпение.  

 



Тагове:   Атлас,


Гласувай:
2
0



1. chara - съгласна съм, че Русия днес, която
04.03.2008 12:49
остави Путин, не е тази, която остави Елцин:-)
проблемите са други:-)
но пък Атлас всъщност е двуглав ...
от друга страна, струва ми се, че няма да се случи
това отдръпване или дистанциране от световната сцена, доколкото руската нация /съответно и нейните представители в политиката/ е и има съзнание за себе си като за "каталитична" такава /ако не ме лъже паметта така ги беше определил З.Бжежински/:-)
в крайна сметка - времето ще покаже!
цитирай
2. анонимен - Майсторски написано
04.03.2008 19:13
но си е компилация от факти, идеологеми, заклинания - един вид Русия не бива да има водач, премиер, президент, цар или каквото и да било друго - Русия да се подчини на волята на силните на деня, да изнася суровини, но да не търси политическо влияние - само да си прибира доларите и после да ги превежда на Фед.Резерва
Ако искат руснаците президент да се допитат до Европа и САЩ - те ще им посочат кой да бъде.
Да си нарежат танковете и ракетите като в БГ и да престанат да "застрашават Световния мир"
и все в този дух
Все пак благодаря, че ми изчетохте мнението
цитирай
3. leroisalomon - до 2.анонимен
05.03.2008 09:23
Смаян съм! Къде видя подобно внушение в писанието!?!?!?! Тъкмо обратното твърдя!!!
Водещата роля в световните дела обаче е неблагодарно и изтощително призвание. Това е смисълът на тезата ми, както и на думите на цитираният премиер Вите.
цитирай
4. pui - Великолепно!
05.03.2008 11:08
Поздравявам ви за обективността, която е силно дефицитна у нас днес, особено по отношение на Русия.
цитирай
5. анонимен - Браво!
06.03.2008 15:52
Радвам се, че все още съществуват хора, които да пишат така добре като Вас по злободневни тематики. Браво!
цитирай
6. анонимен - добър опит, но далече от целта
23.03.2008 12:19
Русия си има собствена хилядолетна история и култура и собствена ДЕМОКРАЦИЯ. Грешка е сравняването със западната псевдо-демокрация, със западното изборно медийно шоу, лицемерно и фалшиво. И сега гакво- защо Русия не била като запада. Ами тъкмо в това е нейната сила.
Да живее Русия!
цитирай
7. leroisalomon - Някои хора се научават да пишат, но ...
24.03.2008 09:52
Някои хора се научават да пишат, но не и да четат...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1187094
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1059
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930