Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2008 18:17 - Признаването на Косово: Дипломация на зелено, статия от сп. "Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2540 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 28.03.2008 19:18


Иво Христов

 

Дипломация на зелено

 

„Крематориум на българските национални идеали” – така Ванче Михайлов нарича родното външно министерство. Около зеленото сукно на масите за преговори българите са традиционно комплексирани, раболепни, недалновидни. Не знаят кому по-първо да се кланят. Един френски дипломат твърди, че определящата черта на българската външна политика е следовничеството /le suivisme/. Точна и опасна диагноза. Да припомням ли куриоза от септември 1944г., когато в опит да загърби стария и да пристане на нов покровител България за кратко се озовава в състояние на война с СССР, Съединените щати, Великобритания и Германия едновременно...България срещу останалия свят. Рядко срещан дипломатически нокдаун! Пред замаяния поглед на премиера Муравиев ще да са кръжали звезди посред бял ден. Като тези от флага на ЕС, пред който халюцинираме в последните десет години. Звездите се менят  - петолъчки, щатски съзвездия, европейски констелации, - но замаята остава.

На знамето на независимо Косово звездите са шест и замаяха не само България, но и уж мъдрата Европа. Звездите символизирали мирното съжителство на народите в републиката. Дотолкова идилично, че циганите ги избиват, сърбите бягат, а гораните не смеят да се нарекат българи. Тъй или иначе държавата е вече факт и ние я признахме.

Всъщност кабинетът каза „да”, народът е по-скоро против, а елитът остана раздвоен. Така е отколе. У нас решенията на правителствата рядко схождат с настроенията на народа, а комай нищо не може да сплоти елита от Освобождението насам. Народът съзря несправедливост, кабинетът се аргументира с прагматизъм.

Елитът  използва сгодата да блесне с познания и позиции, от които впрочем нищо не зависеше. Ако ли търсеше дебат по същество, тезите про и контра щяха да се конкурират в двустранно призната координатна система: тази на националния интерес, на европейския интерес или някоя друга. Уви, застъпниците им екзалтираха различни ценности и общуваха с мегафони на една ръка разстояние: получи се надвикване, а не дебат. Оформиха се няколко хорове застъпници според стила и тезата.

Първият хор е този на официална София, която благослови новородената държава. Тонът му е умерен, аргументите претендират за прагматизъм. Солисти му бяха министър Калфин и премиерът Станишев. Физиономиите са угрижени, думите премерени: отговорност, трудно решение, заварено положение и прочее. Водещ аргумент за признаването беше очевидната необратимост на ситуацията в Косово, която е факт. В резюме: нямаше как иначе. През 1999г. пък турбоатлантикът Соломон Паси обясняваше, че съучастието ни в бомбардировките над Югославия е залог за лоялност, за да встъпим в обетованото НАТО. В резюме: належащо беше. Тези две лукави алибита за политическото ни безволие в разни епохи звучаха целесъобразно, но в дългосрочен план могат да се окажат пагубни.

Вторият хор от застъпници е този на обезоръжаващо начетените историци и националисти. С тях си преговорихме свети княз Лазар, битката при Косово поле и илирските корени на албанското население. Вездесъщият Божидар Димитров мимоходом вметна, че областта дължала името си на ятата косове, които от незапомнени времена кръжали над нея. Какво му плащаш?! Националистите припомниха и сръбските зварства над българите в Македония. Хорът на историците респектира людете на здравия разум със своята ерудиция, която му придава спекулативен авторитет. Спекулативен, защото при все вещината си, въпросните историци и националисти лелеят една неизречена мечта с непредвидими последици. Те съзират в Косово бялата билярдна топка, която ще удари Македония, тъй че след щастлив карамбол в мрежичката ни да падне „българската” част от републиката, защо не и Западните покрайнини. Това е дипломация на зелено. Така по тяхному ще се осъществи идеалът на Гоце и съратниците му от националните борби, заветната цел за национално обединение. Времената обаче са други, Македония днес е различна. Дори името Гоце не звучи по старому.

Косовската независимост вече подейства като допинг на македонските албанци. Разпадът на републиката изглежда предрешен. Ампутирана Македония ще е икономически обречена и ще се превърне в терен за сблъсък на съседските национализми. България ще се окаже въвлечена в сложна външнополитическа партия. За страна с парализирани институции, демографска криза, слаба икономика и церемониална армия това не е ведра перспектива.

Третият хор е този на категоричните противници на косовската независимост. Те са мнозинство, нехаят за косовските реалности и опрощават историческите грехове на сърбите. Инак техните аргументи са най-безспорни: Сърбия е несправедливо парчетосана, погазено е международното право. За жалост, подобна праведна кауза нямаше как да мине без Иван Гранитски, а стилът и подписът му са в състояние да вулгаризират всяка теза. Затова ще подминем интелектуалците и ще дадем на друг да пледира каузата.

В края на февруари монасите от българския Зографски манастир в Атон изпратиха писмо по случая, адресирано до държавните ни мъже. Факт необичаен! Отшелници на вярата се произнасят по текущата политика. В средните векове заклинанието им щеше да има сила на запрет върху признаването на Косово. Днес то остана глас в пустиня. Дали пресслужбите са счели за уместно да го сложат на бюрото на началниците си? Тъй или инак отговор не чухме, а думите бяха твърде силни, за да бъдат оставени без ответ.

Атонските старци поставят държавниците ни пред морална дилема. Уж прагматичното решение, което избра България е в разрез със справедливостта. Но колко струват предупрежденията на отците пред наукоемките анализи, подкрепени с цитати на авторитети.

Днешният български елит преди години четеше с упоение „Дипломацията” на Кисинджър. Всеки настоящ политик я има в библиотеката си. В книгата професорът противопоставя две философии на международните отношения: реалполитиката (противоборството на силите) и американския идеализъм (с родоначалник президента Уилсън), проповядващ хармония под знака на споделените принципи. Виртуозът Хенри помъти много мозъци с това академично разграничение, което читателите му трудно успяват да надмогнат. А се налага, защото то вече е само за университетска уптреба. Днес реалполитиката се води под знамето на демократическия фетишизъм. Държавните мъже навярно го съзнават, но остават верни на следовническата ни природа. Спор няма: политическата воля се плаща скъпо. А колко ли ще платим за безволието

 

Из писмото на Братството на Зографската света обител "Свети великомъченик Георги Победоносец" на Света Гора - Атон до

Президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и до Светия Синод на Българската

православна църква:

 

„Духовните закони са много по-неизменими от природните. Когато някой постъпва несправедливо и то с пълно съзнание за това, Бог оттегля от него Своята благодат и закрила и той бива подложен на бедствия. Същите последствия постигат обаче и онези, които са съдействали за постигане на несправедливостта, било пряко или непряко, т. е. чрез съгласието си за извършването й...

Признаването на независимо Косово от страна на българската държава би

било именно такова пасивно съдействие и съучастие в историческата

неправда. Ако България бъде въвлечена в това, непременно ще бъде

сполетяна от Божия гняв...

Едно от най-вероятните бедствия, които могат да се очакват, е, че

признаването на косовския суверенитет би могло да послужи като

прецедент за подобни сепаратистки действия и в други страни, а

възможно и в Родината ни.”




Гласувай:
1
0



1. mph - *
29.03.2008 09:19
И сега какво? Да чакаме нашествие от скакалци? Атонските старци?
цитирай
2. leroisalomon - . . . На 12-годишна възраст сигурно ...
30.03.2008 12:07
...На 12-годишна възраст сигурно щях да си задавам подобни въпроси...
цитирай
3. felix - Стани, Гоце :)
29.04.2008 14:54
"Дори името Гоце не звучи постарому." Смях се 10 минути :) Цар си на подобни вмъкнати почти мимоходом словесни находки. Поздравления и за целия текст, разбира се! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1177581
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1059
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031