Иво Христов

Похитените каузи

Една факла разпали страстите на половин планета. Олимпийската, то се знае. Елегантна газова бутилчица с дюза, приютена в издължен конус в цвят металик с червени орнаменти. МОК ни уверяваше, че ни дъжд, ни сняг, ни вятър са в състояние да я загасят, но пламъкът й вече угасна три пъти в Париж. Лоша поличба. Преди това в Атина церемонията бе смутена от радетелите за тибетска независимост. В Лондон протестиращите пръскаха щафетата с пожарогасители. Един дори докопа факлата, но бе проснат на асфалта от полицията. Отвъд Атлантика сенатор Клинтън призова Буш да бойкотира олимпиадата. Саркози заплаши да си спести церемониите в Пекин. Аферата взе да приема планетарни мащаби.

Новинарите още се колебаят къде да сложат премеждията на олимпийския огън, в куриозите или в минутите за спорт, но мнозина разбират, че проблемът е къде по-сериозен. Олимпийската кауза е прастара и несъмнено благородна. За жалост похитена. Войната за огъня е закъсняла битка за символа на каузата, която от години са си присвоили брилянтинените барони от МОК. Колосалната емоция от спорта е заприходена в бизнесплановете за 2008-ма година. Бизнесът дължеше тази олимпиада на „световната фабрика” Китай и му я присъди, а сега очаква постъпления от жеста си. Кой рече бойкот? Да, Хилъри, но тя е в предизборна кампания. Накратко: ще се нагледаме на широкоамплитудни жестикулации, но олимпиада ще има. Ще има баскетбол, волейбол, футбол и, разбира се, анабол-царят на професионалния спорт, особено популярен в Китай. Олимпийската кауза е жива, тя е по-стара от Христа, но вече твърда икономизирана. От зрителите – страстите, от атлетите – здравето, от МОК и бизнеса – мениджмънта. Материалните облаги се разпределят в обратна градация като за зрителя остава едната емоция. Феърплеят е част от играта. Виж, пацифизмът, уж присъщ на олимпийската идея, този път ще бъде за сметка на тибетчаните. Дотолкова дискретни и забравени, че не съм уверен как точно се именуват жителите на Тибет. Речникът мълчи по въпроса.

Олимпийската кауза е сред най-жизнените, дълголетните, универсалните, но не вярвам да предизвика масови безредици у нас. Какво остава за другите?

В някои езици думата за „кауза” и „смисъл” е една. Това не е словесна оскъдица, а езикова мъдрост. Кауза има там, където някаква идея предизвиква доза мобилизиращо вдъхновение отвъд прагматичните съображения. Тя тласка към действия, понася храбро удари, нерядко мотивира саможертви. Когато каузата изчерпва житейския смисъл, човек е склонен да й отдаде много, понякога всичко. Но да снишим с един бемол революционната партитура на темата, за да я доближим до родния политически гъгнеж. Мобилизиращото вдъхновение на каузата е скъпоценна „принадена стойност”, която не убягва на прагматиците. Адреналиновия шок на атлетите предизвиква глобално хормонално потресение пред телевизионните екрани, което се изчислява в десетки милиарди. Затова си струва да държиш правата върху петте олимпийски кръга. Политическите каузи по нашенски не са медийни оръжия за масово пристрастяване като спорта, но не убягват на общите закономерности на каузите. Уж придават смисъл, мотивират поведения, което прагматиците съзнават. Затова последните бдят никоя кауза да не убегне на контрола им. Изтърваната кауза е равнозначна на пропуснати ползи.

Бизнесмените знаят: понякога си струва да придобиеш фалирало предприятие заради скъпоценната търговска марка. Това стори ръководството на БСП в далечната 1989г. Клиентелата вървеше с марката, та така и до днес. Биографичната левица е пожизнено привързана към марката, макар унизената кауза за социална справедливост да бърше разкървавения си нос някъде в подземието на запуснатото капище на Бузлуджа. Подобно на брилянтинените барони от МОК днес чеверме-социалистите са приносители на търговската марка на лявата кауза, а от съмишлениците /феновете/ се очаква само инвестиция от вдъхновение. И бюлетини, разбира се.

В СДС поне няма двусмислие. Синята кауза, жертва на блудство, потърси закрилата на бизнесмен с четвърти дан по айкидо. За вдъхновение е неуместно да говорим. Сините апаратчици се опитват да съживят бранда. Усещат, че в него има още хляб.

На 6-ти април царистите се преброиха на премиерата на книгата „Дългът преди всичко”. Ако и други като мен са се заблудили: не ставало дума за покайна изповед на Милен Велчев за преструктурирането на външния дълг, а за похвално слово за Симеоновото служение на България. В зората на НДСВ отсъствието на кауза се компенсираше с излишък от обществена наивност и възторг. Партията имаше дизайн. Днес приятното гугукане на Юлияна Дончева е заменено от тенекиения сленг на Мартин Захариев. Евтин амбалаж за изветрял продукт.

Понякога прагматиците проявяват нюх и изкупуват каузи на зелено. Такъв е случаят с перспективната екологична кауза, за която вече има няколко кандидат-инвеститори. Засега живецът им убягва, но те ще го преследват и прикоткват.

Преди стотина години прочутият френски философ-либерал Ален отбелязва, че в политиката онзи, който измени на каузата, винаги поема вдясно, независимо от отправната точка. Загърбва равноправието заради привилегиите, поблазнен от охолството, зарязва принципи, с каскадни компромиси от радикал се превръща в доволстващ патриций: бил той на власт или в опозиция, част от истаблишмънта на властта.

Казано на езика на мореплаването, всяка кауза е кораб, който дава крен вдясно. От идеала към целесъобразния компромис. И най-радикалните са подвластни на закономерността. Пишман национализаторите от АТАКА се сдружиха с приватизатора Слави Бинев, ерзац-харамиите от ВМРО дадоха васална клетва на баш-ЛИДЕРа Христо Ковачки.

Но нека се изправим насред родното тресавище и отправим взор на запад. Каузите вредом са обект на похищения. Обединена Европа е похитена, като прословутата й съименница от древногръцката митология. Де Гол и Аденауер не са и помисляли за калиброват доматите и да оразмеряват чушките. Днес 30 000 лобисти в Брюксел водят подмолни битки за имиджа на фирми и държави, за хуманно обезглавяване на добичетата и дори за молекулите. Да, тези, фиксиращи стандартите във фармацевтиката. Затова когато имате треска се чудите какво да пиете. Опаковките са различни, съдържанието им сродно.

Пиратите на каузи плячкосват похитения кораб, но оставят да се вее завареното знаме. За да „си работят” на спокойствие. Затова не вярвам на знамена. ..Може би на личности. Защото каузата се храни с човешка воля и угасва без нея.