Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2008 18:07 - Смърт, лъжи и митове - статия от сп. "Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 3643 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2008 13:33


Иво Христов

 

Смърт, лъжи и митове

 

„Аз съм измамник, който изрича само истината”. Думите са на Жан Кокто. Едно от онези къси съединения на мисълта, които озаряват мрака. Сетих се за тях докато прелиствах книгите на Георги Стоев, летописецът на криминалния преход, който падна прострелян на тротоара до хотел „Плиска” на 7-ми април. Лъжел, казват, а пък ми звучи достоверно. Убийството му вдигна гъста медийна пушилка. Рекох пушилка, но май става въпрос за умело спусната димна завеса. Тя пък ми припомни знаменитата реклама от 80-те на португалския всекидневник „Диарио де нотисиас”. На екрана се появяваше едро пикселизиран образ на неразпознаваемо лице, а строг дикторски глас патетично съобщаваше: „ТОЙ спря инфлацията, ТОЙ ликвидира престъпността, ТОЙ донесе благосъстояние, ТОЙ постигна национално обединение”...Сетне образът се прецизираше: мустачки, перчем, налуден поглед. ТОЙ е Адолф Хитлер. Сумата от безспорни истини прокарва глътката фатална заблуда. В нашия случай къде е истината и къде е лъжата? Щом не успяваме да ги разграничим, значи дяволът засега надделява. Властта няма да ни помогне да отсеем зърното от плявата. Отдавна никой нищо не очаква от полицаи и съдии. Но пък отсъствието на официална истина ни дава свобода да разсъдим сами.

Познавах Стоев само от телевизионните му изяви. Зачитал съм оттук-оттам книгите му, които си бяха „покана за екзекуция”. Затова подобно на мнозина бях шокиран, но не дотам изненадан от убийството му. Стоев даваше избистрена версия на политико-криминалния епос от последните двадесетина години. За улеснение на повествованието романизираше събитията със съдействието на литератори, но дори не преименуваше героите. Чуждата преса се изуми от подробностите в книгите му. Ако лъже, защо няма дела срещу него? Ако ли говори истината, къде е прокуратурата?-недоумяваха европейците. Самият Стоев публично призоваваше властите да му обърнат внимание до фаталния понеделник. Куршумът го застигна посред бял ден пред погледите на десетки минувачи на тротоара на „Цариградско шосе”. В същият момент държавата се тресеше от скандала в МВР, но граждани и медии обсъждаха убийството на Стоев и нехаеха за официалния доклад на парламентарната комисия. В очите на българите версията на Стоев, платена с живота му, беше по-интересна от политическата сухоежбина по темата. Какво е това: пожълтяло съзнание или проницателна обществена интуиция? Получих отговор на следващата сутрин, когато трите основни телевизии помолиха писателя Петър Христозов да коментира убийството. Подобен внезапен интерес към графоман с 60 издадени книги за седемнадесет години ми се видя твърде съмнителен. Бегъл поглед към автобиографичната анотация върху кориците на всеки от романите му поражда обосновани съмнения за митомания. Господинът се представя за генерал-полковник от някогашното съветско разузнаване, доктор по биофизика от Лионската политехника, възпитаник на ордена на йезуитите и политически затворник. Нивото на романите му подсилва съмненията. Изглежда това не бе смутило нито една от трите телевизии, пред които той заяви, че в убийството нямат пръст изобличените в книгите на Стоев герои, камо ли някакъв си кръг „Монтерей”, нарочен от убития за купол на българската мафия. Накратко Христозов не знаеше кой го е убил, но пък със сигурност знаеше кой не е и бързаше да го каже.

По темата скоро се произнесоха и други. В разрез с човешкото благоприличие един нарече Стоев „авто-фашист”(?) , докато първият пролетен дъжд едва слягаше буците над гроба на покойния. Друг, по-находчив, се запита що за писател е клетникът, който си служел с бухалката по-сръчно, отколкото с писалката. Въпросът подкладе фрустрацията на останалите без читатели български автори, които хором подеха темата за литературната нефелност на Стоевите романи. Тъй наранените писателски самолюбия, а те са внушителна сила, бяха впрегнати в посмъртното заличаване на съобщителя на срамни тайни. Покойникът бе развенчан като писател, а специално за него бе учреден компромисният статут „автор на книги” . Не щеш ли, федерацията по борба се присети, че борец на име Георги Стоев не фигурира в архивите й. Медиите бяха надлежно информирани с писмо. Дали пък не е митоман, озадачиха се читателите. Като колегата му Христозов, бих добавил, само дето на Стоев не вярваме, а вторият ни пробутват за капацитет. Най-подир в духа на криминалната литература „сериозната преса” осведоми читателите, че са жертва на смущаващо qui pro quo. Георги Стоевците се оказаха двама, като лековерните погрешка приемали митомана Стоев (писателя) за съдружника на боса Пантев. Операцията по обезличаването на покойния Стоев приключи в рамките на две седмици. Не бил писател, а „автор на книги”. Не бил мутра, нито спортист, а митоман. Дори не бил Стоев, а псевдо-Стоев. Изобщо струва ли си да си губим времето с романите му?

Публиката обаче ги купува. Чете жълтата преса, която препечатва откъси от тях, а тиражите на „сериозния” печат се топят. Защото гражданството жадува подробности, имена и схеми, които ъндърграунд пресата поднася, нерядко и измисля. А казионните формули от типа „да оставим следствените органи да свършат своята работа” се възприемат като „я си гледай работата”. Те отчуждават гражданите от „сериозния” печат и институционалното пустословие.

Но казва ли Стоев истината? В подробности - едва ли, но в общи щрихи - да. Като при Кокто: „измамник, който казва само истината”. Ще поясня с помощта на все същия Жан Кокто. В романа му „Тома измамникът” героят е митоман. За да спечели сърцето на любимата си се представя за генералски син и герой от войната. Дотолкова се вживява в мита за себе си, че поема пръв към чуждите окопи и умира от вражески куршум. А когато митът е разплатен с цената на живота, той се превраща в съдба. Линиите на живота и мита се сливат във финалната точка и стават неразличими. Животът увенчава със смисъл мита и пренебрегва по-невзрачната лична биография.

Стоев упорстваше в своя мит, навярно разкрасен и преувеличен. Недоверчивите ще предположат, че сигурно е бил подсказан и дори диктуван от заинтересовани лица. Да допуснем и това.

Но смъртта му доказа, че думите и днес пораждат последствия, дори след двадесетгодишна стерилизация. Че държавата предпочита да не забелязва кървавите дири, тъй както плахият гражданин подминава пребития на тротоара. Че партиите се боричкат не за народната симпатия, която е само средство, а за доходоносната привилегия да представляват мафията във властта, каквато е заветната им цел, защото истинският суверен у нас не е народът, а мафията.  Че дори смъртта не свежда към благопристойност онези, които имат „работа за вършене”.  Че смелостта да говориш конкретно у нас се наказва. Че тук понякога убиват два пъти: веднъж на тротоара, сетне в медиите.

А нали това е истината за днешна България?

 



Тагове:   смърт,   митове,


Гласувай:
0
0



1. eien - Питали са ме неведнъж какво означава "номерът на китайката"-
25.04.2008 18:13
ще ги препращам към този текст. Не един пример!
Поздрави!
цитирай
2. анонимен - за Човека и писател Георги Стоев
26.04.2008 22:15
Стискам силно ръката Ви и благодаря за хубавите неща ,които сте написал за Човека който искаше да помени живота на изстрадалия български народ,на единствения Човек в България който казваше истината за оная огромна машина ,която смачка всичко хубаво направено от народа и за кратко време ликвидира постигнатото от няколко поколения.Къде е България ? Та тя вече не съществува.Тая мафия дето я създадоха описаните от Г.Стоев хора е пуснала пипала из родината ни и като някой октопод изсмуква и останалото от държавицата ни.Жалко за хората които остават да живеят тук.Аз съм на 59г. и ако бях по-млад нямаше и минута да стоя тук ,да търпя равнодушието и безхаберието на управляващата ни върхушка,която мисли как да ни доунищожи като хора как да осигури бъдещето си до "девето"коляно как да краде най-нагло.Та аз всеки ден виждам мръсотията на живота у нас .Какъв народ станахме ?Как търпим да ни мачкат и унизяват човешкото ни достойнство.Къде изчезнаха моралните и човешките ценности на българина?Вече ме е срам да се наричам такъв и съжелявам ,че съм се родил в България.Още повече и като прочета в някой вестник как оплюваме дори и националните си герой от някои "много големи" журналисти които аз наричам поръчкови защото са хора без морал готови да оплюят всеки само да са угодни на някой.А помните ли думите на един велик българин ,дал живота си за България -че у нас свестните смятат за луди.Това важи и за днешното време в което живеем.Жалко за Георги отишъл си от тоя свят толкова млад .Неговата смърт ще тежи на съвеста ,ако е останала у нашите управници.Такива личности в 21 век у нас едва ли ще се родят отново в мръсотията в която живеем.Съжелявам ,че един почтен човек по върховете на държавата ни не остана да види и чуе истината ,за която си даде живота тоя млад човек,които искаше да промени България ,живота на хората ,ала истината когато я кажеш боли и затова решиха настъпаните да затворят завинаги устата на Човека Г.Стоев.За мен той ще си остане човек с главно Ч.Прекланям се пред светлата му памет.На Вас за хубавите думи и за гражданската Ви позиция стискам още веднъж ръката Ви и да държите високо истинското слово и нека има повече хора като Вас да говорят истината за живота и хората ,а на такива поръчкови писатели като Христозков майната им .Такива хора дето нямат честа да си пишат истинските имена малко хора ще им вярват.Как не го досрамя тоя "Генерал" да плюе по Г.Стоев, а е човек на възраст и би трябвало да има повече акъл нали се представя дори и за професор.Но и него го е заслепила зависта ,че драсканиците му не се "Харчат" като романите на Георги Стоев.Каква злоба лъха от тоя старец.На него "часовника" му изтича и вместо да си гледа старините злобее.Но рано или късно ще си получи заслуженото .
цитирай
3. zemaria - Както винаги
28.04.2008 20:12
отличен текст и ясна и силна позиция. Поздравления!
Гнусна история е стремежът на хрантутниците да обезличат написаното от мъртвия, вече Стоев. Да омаловажат и неглижират опасността от превръщането на написаното в мит. Само си представете колко милиона, излени в явлението ББ бяха затрити с това убийство. Ами само те ли са? Стоев назова имената на мафията-вярно, че ние синца ги знаехме, но той го направи с имена и факти, без да се побои. Показа несъстоятелността на политическия елит ,на държавата, дори, срастнала се с мафията. Както викашеДайната -В Узбекистан мафия няма-всички са в правителството. Пропуснал си само последната теза на гъзомийниците-че Стоев е поръчков автор на Маргините. Писал бил, за да ги реабилитира. Смех, смех... През сълзи.
цитирай
4. felix - Циклофренията на прехода
29.04.2008 15:02
Напипал си много важен проблем - че поле за истината в България май има само в т. нар. жълти медии от типа на "Уикенд", "Шоу" и пр. Защото засегнатите няма нужда да коментират, казват просто - "Ама тя, жълтата преса си пише глупости". И поради този полуофициален отказ на "сериозните" медии да говорят, анализират, чепкат и информират истината, "жълтите" гонят такива тиражи. Крайният резултат обаче е шизофрения за цялото общество, когато измамниците са говорителите на истината, ченгетата са бандитите, поповете са антихристите, лекарите са болните (от дефицит на морал) и т.н. И трагичното е, че изключенията от тези обобщаващи формули на прехода: тоест честните ченгета, вярващите свещеници, лекарите - пазители на Хипократ, всеки ден получават десетки доказателства, че са наивници, т.е. глупаци... И тогава шизофренията се завърта отново и отново и отново, докато не прерасне в циклофрения. А с такава диагноза на обществото, не знам кой може да го излекува...
цитирай
5. анонимен - БРАВО!
30.04.2008 06:42
Прочетох всички книги на Стоев.
Прочетох всичко от и за него в Интернет.
Вашата статия е най-доброто, писано за Георги Стоев.Най-интелигентното...
Стискам Ви ръка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1177585
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1059
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031