Иво Христов
 

Проектът Елцин

 

Напомня сцена от Булгаков. На 3 юли 1996 милиони руснаци тръпнат пред екраните в очакване на първите резултати от вота за президент. Колонките на кандидатите плъзват нагоре, червеното стълбче на комуниста Зюганов спира, а това на президента Елцин го надраства с 4 процента. В ренесансовите покои на Борис Березовски ликуват. Вдигат тост с коняк: олигархът, щерката на президента Татяна и неколцина довереници гаврътват питието на екс, както повелява руската традиция. Дяволито усмихнат Березовски поставя чашката на бюрото си, но тя мистериозно се разпада на ситни като пясък кристалчета. „Не вярвам в мистиката, макар животът ми да е чиста проба мистика, но това беше знак”, споделя години по-късно олигархът в изгнание. През 1996г. милиардите и телевизията му купуват 4 години на всевластие, преди империята му да се разсипе като пясък през 2000г.

 

Непростое время

 

Това е руският евфемизъм за кървавия хаос от 90-те. Страната е своеобразен Far East, в който проблемите се разрешават с контролен изстрел. След десетилетия на атеизъм населението е податливо на масови психози и следи със затаен дъх „психотерапавтичните сеанси” на Анатолий Кашпировски и прочее телевизионни врачки. До днес остава неясно как прословутият шарлатанин се домогва до екрана на държавната ОРТ, мнозина съзират в предаването му експеримент по масова манипулация. Прозорливите обаче схващат нещо важно: властта вече не е в Кремъл, а в Останкино. Там се извисява 540-метровата телевизионна кула, своеобразен бетонен жезъл, с който се управлява обърканото население на рухналата комунистическа империя. Осиротелите чада на Ленин още не са граждани, но вече са зрители. Те харесват Елцин, който слиза от претъпкания тролейбус и хока магазинерите пред очите на озверялата опашка за цигари, но не виждат как същият напуска лимузината си и се качва в тролея на предходната спирка. Хората окончателно се влюбват в президента, когато той оглавява бунта срещу комунистическия пуч през 1993г. Кадърът с възкачения на танка Борис Николаевич го интронизира в сърцата на съгражданите му. Русия обявява независимост, а някогашният СССР се разтваря като бучка захар в един многозначителен тв-епизод: едва прочел оставката си пред камерите, президентът на рухналата държава Михаил Горбачов посяга към чашата чай, но тя се оказва празна. Никой не се е смилил да му налее тази последна почест.

Той вече е пенсиониран от Историята.

 

Кои са „новите руснаци” ли? Ами това са старите евреи,

 

според знаменит виц от онези години. Водени от вродения си търговски нюх и инициативност неколцина евреи ще оглавят прохождащия руски капитализъм, но двамина посягат и към останкинския жезъл.

Театралът Владимир Гусинский започва бизнес още в соца с малък цех за пластмасови гривни и обеци. По същото време математикът Борис Березовски продава джинси на черно в потайните московските безистени. Към 1993г. обаче и двамата вече са състоятелни бизнесмени и наобикалят тенис-корта, където Елцин прекарва сутрините си. Президентът работи по два часа дневно, по пладне гълта шепа хапчета с чаша водка. „Сетне обядът плавно преминаваше във вечеря, а аз му казвах какво да подписва и какво не”, простодушно допълва шефът на охраната му ген. Коржаков. Пак той в различно време представя на Борис Николаевич двамата кандидат-телевизионери. Гусински си тръгва с подписан ефир и създава НТВ, първата частна независима телевизия. Березовски влиза в съвета на директорите на Обществената руска телевизия /ОРТ/.

Олигархията - симбиоза на власт, пари и медии –се ражда на тенис-корта, пред маси с камчатски раци и филе от сьомга.

 

Кръстникът на Кремъл

 

За режисьора Гусински телевизията е страст. Докато в ОРТ работят за по стотина долара месечно, в НТВ той привлича dream-team от професионалисти за по 1000 в зелено.

За Березовски телевизията е най-ефективната политическа инвестиция. Уви, завареният директор на ОРТ е на друго мнение. Почтеният Владислав Листев е журналист с национално реноме и труден характер. Той е едно от лицата на гласността в Русия. Броени седмици след идването на Березовски го намират прострелян с два куршума на стълбището на блока му. Причастността на олигарха остава недоказана, но в нощта на убийството той дреме на канапетата в приемните на Кремъл, за да е недосегаем за следователите.

Главният редактор на руския Forbes, американецът Пол Хлебников пръв обобщава новата система на властта в Русия в книгата си Кръстникът на Кремъл - Борис Березовски и властта на олигарсите. Убиват го с картечен пистолет от преминаваща „Лада” пред офиса на Forbes.

Чеченската война окончателно сблъсква Гусински и Березовски. НТВ се прочува с репортажите си от огнения пъкъл в Грозни. Березовски обаче печели от хаоса в Чечня. Веднъж дори чистосърдечно възкликва: тези миротворци съзнават ли какъв бизнес развалят?! Руските телевизии от 90-те раждат оригинална професия: теле-килър. Така се наричат водещите наемници на медийните олигарси. Тези представителни мъже с хипнотични погледи и без скрупули разстрелват с думи и видео-компромати неудобните политици и чиновници. Зрителите възмутени гледат сексуалните подвизи на прокурори и депутати, а олигарсите премахват спънките пред бизнеса си. „И двамата ми предлагаха големи пари, но избрах Березовски”, споделя най-прочутият теле-килър Сергей Доренко. В информационната война или си част от някой клан или си проститутка и се продаваш на всички, това е кредото на екранния убиец, който облъчва зрителите на ОРТ.

Последните обаче са отчаяни и осиромашали, до степен, че комунизмът им се вижда като загубена идилия. Страната затъва в произвол и носталгия. Дори Западът се примирява и кани комуниста Зюганов на сгледа със световния бизнес в Давос. Изборът му е проста формалност: Елцин е грохнал и презрян. Подкрепят го едва 6 процента от избирателите. Джордж Сорос ме посъветва да си дигам чукалата от Русия, споделя след години Березовски, но на момента се случва тъкмо обратното. На стълбите в швейцарската хижа двамата с Гусински, непримирими врагове в бизнеса,  завързват разговор гърбом към камерите. Враждата е погребана. Седмината най-богати банкери в Русия, които омерзеното гражданство нарича „семибанкирщина”, се решават на рискован ход: да преизберат почти мумифицирания Елцин. Задругата събира над 700 милиона долара, които пристигат кеш, в обикновени кашони в щаба на президента. Гусински и Березовски се захващат с кампанията. В Москва пристигат и трима американски ПР-съветници: Джордж Гортън, Ричард Дреснер и Джо Шумейт. Борис Елцин е превърнат в режисирана панаирджийска мечка, която не слиза от екрана. Сервира чай на жена си пред камерите, прегръща внучките, разговаря прочувствено с орденоносец, ветеран от войната /всъщност актьор/, който му засвидетелства подкрепата си. Зюганов напразно чака пред студиата. Медиите го игнорират напълно. На комунистите не им оставаше друго, освен да грабнат рупора и да викат по улиците, спомнят си либералните журналисти от онова време.

Елцин прескача първия тур, но мечката е уморена. В Новгород качват подпийналия президент на сцената да танцува рок. След няколко часа получава пореден инфаркт. Щабът на олигарсите е като настъпен мравуняк. В дните до втория тур излъчват премонтирани стари изказвания на президента, за да потулят инцидента. В деня на вота вдигат завърналия се от оня свят Елцин на крака и с пингвинска стъпка той докретва пред камерите до урната в инсценираната изборна секция в санаториума. Същата вечер Борис Николаевич лежи на системи, но телевизионният проект Елцин печели изборите, а чашата на Березовски се разпада на хиляди кристалчета.

 

Ирония на съдбата

 

В годините на президента-мумия, Гусински и Березовски влизат в класациите на Forbes с многомилиардните си състояния. Уви и двамата правят съдбовна грешка. Березовски залага на уж-невзрачния полковник от ФСБ Владимир Путин, увещава го да стане президент, „макар той да се дърпаше”, спомня си олигархът. За няколко месеца ОРТ превръща Путин в Батман, качва го в изтребител, снима го в подводница, прославя го като джудист. Гусински води кампания срещу фаворита на Березовски.

Дни след влизането си в Кремъл Путин кани все същите банкери и с хладен тон изрича: Тази държава е ваше дело, затова недейте да мигате разсеяно пред огледалото. Властта обяздва бизнеса в съответствие с руската традиция.  Враждебният Гусински и прилепчивият Березовски са погнати от правосъдието. Днес първият е гражданин на Израел, а вторият изгнаник в Лондон.

А на либералната опозиция в Русия не и остава нищо друго, освен да крещи лозунгите си през рупора. Също като комунистите през 1996г. 

 

Набор от тв-изяви на Елцин:

http://www.youtube.com/watch?v=z5o-JaXZf-o

http://www.youtube.com/watch?v=xMThTEA4M0o&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=vHfbpL0NDmw&feature=related

ПОЗДРАВИ ЗА ПОСТИНГА!

историята, разказана от Сергей Минаев в "Медия сапиенс" - властта на медиите, влиянието, моделирането и т.н.
Лошото е, че създавайки колоси на глинени крака (в случая Елцин в Русия, а у нас ББ) , водени от свои комерсиални интереси, после цялото общество плаща за наивността си ...

Да, паралелът се натрапва.:)

Категорично си показал как един неокомунистическа креатура като Елцин става президент, под влияние на водка и хапчета Мечока става телевизионна марионетка.
Мислиш ли, че в България повечето актуални политици са телевизионни марионетки на българските служби?
Когато провеждаш телевизионното си интервюиране, разпознаваш ли марионетните политици и кое точно ти го показва?

У нас има много ТВ-креатури. Янев, да речем. ББ, разбира се, но той има реална харизма.
При интервюта съм имал подобно усещане при Бонев, като кандидат-президент през 2001г.

Г-н Христов, пише се настъпЕн, а не настъпАн

Да, разбира се. Вероятно сте чел текста в списанието, където коректорът е променил изписването необяснимо за мен. Тук и преди и сега си е "настъпЕн".