Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2011 22:31 - "Декадата Путин и руската дилема" - коментар за в-к "Сега"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2389 Коментари: 1 Гласове:
2



Иво Христов

 

Декадата Путин и руската дилема

 

Руската стабилност дава признаци на застой, а през 2011-та Медведев предстои да събере кураж за солова кариера или да угасне в дует с политическия си наставник Вл.Путин

 

Медведев:Поздравляю я народ с новым годом третий год

Путин: Знаеш, кое-кто из нас поздравлял их девят раз

 

Традиционната новогодишна частушка на 3D-куклите Путин и Медведев веселеше руските зрители навръх празниците. В духовитата анимация президентът разтяга акордеон, премиерът подрънква на дайре. Двамата си хвърлят коси погледи, но разменят любезни думи. За всички обаче е ясно, че в дуета Путин остава музициращия инструмент, а Медведев акомпаниращия. Очаква се през август 2011-та, последната предизборна година, на традиционната им лятна среща в Сочи „двамата лидери на корпорацията Русия” /по думите на социолога Александър Ослон/ да си поделят партитурите.

 

Краят на потьомкинската идилия

 

Изминалата година бе не просто хронологичен финал на декадата Путин. 2010-та прояви функционалното изчерпване на днешната властова схема в Русия. Летните пожари погълнаха 1,25 милиона хектара и изядоха цял процент от прогнозния икономически растеж. Неизвестни пребиха журналиста Олег Кашин, изобличител на корупцията. На 11 ноември 5000 футболни запалянковци и националисти вилняха на Манежния площад под стените Кремъл, а сетне тероризираха случайни кавказци из метрото. Поводът: убит от дагестанци руски фен на московския „Спартак”. Същият месец Русия бе потресена от клането в кубанското село Кушчевская: 12 убити, от които 3 деца и едно новородено, в опожарена от бандитите къща. Следователите изловиха местна банда, тормозеща от години населението под протекцията на неколцина регионални политици. Декември донесе задграничен ропот срещу новата присъда над олигарха Ходорковски и тревожни вести за изтичане на 21 милиарда долара зад граница. Бизнесът отдавна пъшка от административния рекет, а смяната на емблематичния московски кмет Лужков, покровител на столичните капитали, подплаши приближените му бизнесмени.

Есента произведе и една сензация: ветеранът на руската ТВ-журналистика Леонид Парфьонов употреби трибуната на годишните журналистически награди, за да упрекне гилдията, че не отразява живота, а бълва пиар. Не поднася „новости, а старости”. Че репортерите са се превърнали в чиновници. Дързостта на Парфьонов е симптоматична за копнежа на медийната гилдия да възвърне професионалното си достойнство след години равнис по Кремъл.

 

Декадата Путин

 

Владимир Путин де факто влезе в Кремъл навръх милениума, на първи януари 2000г. За да използваме речника на американските дипломати в Москва, той до ден днешен си остава алфа-кучето на политическата сцена, макар и в ролята на премиер. В рамките на драматичното десетилетие Путин успя в няколко херкулесовски начинания. Спря домино-ефекта от разпада на СССР, който грозеше и Русия. Употреби петролната манна за социалната реанимация на осиромашалото руско общество. Въведе грамотно управление на хазната. Енергийната стратегия /инфраструктура плюс ефективно плащане/ се превърна в гръбнак на цялостната икономическа политика. Възвърна международния престиж на Москва със смес от енергийна дипломация, лична сръчност и решителен военен отговор на грузинското предизвикателство през 2008-ма. Най-сетне Путин възстанови управляемостта на пияния кораб Русия след епохата Елцин. Уви, с полощта на лично предан кърг бюрократи, повечето с пагони. А тъкмо в това е проблемът.

 

През декадата Путин страната не се управляваше от институциите, а от неформалните мрежи на специалните служби и могъщите прокремълски медии. Останкинската тв-кула по формата си напомня гигантски жезъл, чийто притежател владее настроенията и съдбите на своите сънародници. През 1999-та Борис Березовски, тогавашният собственик на ОРТ, го използва, за да създаде суперменския облик на Путин. Година по-късно президентът го употреби, за да остракира олигарсите воглаве с Березовски, с което спечели уважението на сънародниците си, уморени от хаоса на 90-те. Днес ОРТ хипнотизира многомилионната си аудитория с безкритичност, дизайнерско лустро, загладена реч и патриотично кино.

2010-та пропука тази потьомкинска идилия.

 

Руската „суверенната демокрация”, разбирай пирамидална автокрация, вече дава явни признаци на ерозия. Путинската властова схема беше спасителна и безалтернативна при овладяването на разпада, но днес се изражда в множество регионални, кланови и отраслови пирамиди, които задушават икономическата инициатива и хрантутят бюрокрацията. Корупцията метастазира, институциите склерозират. Всички трагедии и провали от 2010-та са издънки на несъществуващата демокрация. 

 

Алтернативата Медведев

 

През ноември двама руснаци, Андрей Хейм и Константин Новоселов, получиха Нобела по физика за 2010-та. С уточнението, че и двамата от години са с британски паспорти и работят на острова. Това са горчивите плодове на така наречените либерални реформи от 90-те, които в Русия будят спомена за катастрофа: икономическа, демографска, морална, сиреч национална. След травмите от шока и хипнозата от последвалата стабилизация днес страната дава признаци на застой. Затова и лайтмотивът в политическите послания на президента е „модернизация”. Президентът лично откара екс-губернатора Шварценегер на ретро „Чайка” в своята рожба, иновационния център Сколково, модерен научен клъстър по калифорнийски образец. Пак той намери сили да отстрани московския кмет Лужков, който погази волята на съгражданите си и прокара шосе през гората в Химки. Тази дързост стана първата проява на Медведев като алтернатива на неговия ментор.

За разлика от фронталните опозиционери, президентът единствен разполага с институционална легитимност, медийна видимост и политическа зрелост, която го поставя в позиция да претендира за плавна ревизия на руската политическа система.

 

 

 Зрелостен изпит по демокрация

 

Днес Русия се намира отново пред задачата от 91-ва: да изгради функционираща демокрация, макар и с местна специфика. Ако гражданската енергия не бъде канализирана, а бюрокрацията не заживее под обществен надзор, нагнетените проблеми ще избухнат във вид на етнически бунтове, а регионите неизбежно ще се феодализират. Страната рискува нова епоха на застой, ако не бъде вкарана в легални рамки предприемаческата енергия, която днес е на произвола на бюрократичния рекет.

„Кой ще модернизира страната? Прокурорите? Милиционерите? Чекистите? Пробвахме – не стана. Произведохме водородни бомби и ракети, но така и не успяхме да направим добър телевизор или евтин, конкурентен автомобил.” Това рече Ходорковски в пледоарията си. Греховният олигарх е прав, с уточнението, че тъкмо разгула на нему подобните кара средния руснак да сънува кошмари при спомена за 90-те. Русия предстои да се яви на поправителен зрелостен изпит. През 91-ва демокрацията се оказа пагубна свръхамбиция, днес тя изглежда като спасителна необходимост.

 





Гласувай:
2
0



1. анонимен - поздрави за интелигентно и цвет...
09.02.2011 20:07
поздрави за интелигентно и цветисто написаната статия.
мисля че руснаците никога не са имали шанса да живеят в демокрация и сега едва ще се случи. дори в България имаме по дълготрйни традиции в това отношение след Освобождението. все пак всички руснаци които познавам подкрепят Путин
с две ръце. явно необходимоста от здрава ръка също е част от славянската душевност :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1134706
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930