Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2011 12:10 - "Един тъй объркан англичанин" - статия за сп. "L'EUROPEO"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 4239 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.02.2011 12:37


Иво Христов

 

Един тъй объркан англичанин

 

На 10 декември 1936 година поданиците на британската империя се събират около пращящите лампови радиоапарати на острова и в Индия, в африканските ферми и в далечна Австралия, в Хонг Конг и Канада. Би Би Си е информирала гражданството, че лично монархът ще се обърне към своите близо 500 милиона сънародници, за да им съобщи нещо важно. В 10 часа висок мъжки глас с овладяно вълнение подхваща своето обръщение: „Аз, Едуард VIII, крал на Великобритания, Ирландия и британските отвъдморски владения, Император на Индия, заявявам неотменното си решение да се откажа от трона от свое име и от името на моите наследници. Декларацията, с която абдикирам, влиза в сила от момента на огласяването й.”

Причината за отказа на Едуард VIII от трона е жена, несъвместима с ролята на кралица. В очите на британския кралски двор мисис Уолис Симпсън е уникален сбор от всички недостатъци : американка, с буржоазен произход, деликатно минало и два развода зад гърба си. На 41 години обаче тя струва в душата на объркания Едуард повече от половината свят и той се отказва от него. На престола се възкачва брат му Албърт, който приема името Джордж VI. Едуард е утешен с титлата дук Уиндзорски.

Историята на атипичната Пепеляшка и всеотдайния принц разнежва сърцата на мнозина и пълни светските хроники до края на дните им. Аналогията с приказките за всепобеждаващата любов е натрапчива, но, уви, измамна. Едуард е объркан корабокрушенец в разлюлените води на XX век. Душната атмосфера на британския кралски двор и изкушенията на разгулните години между двете войни са всели смут в нравите му. Фрустрацията от порядките в семейството избива в тих будоарен бунт. Едуард се увлича по мъже, често губи потентност. Заглежда и жени, стига да са омъжени. На 42 си остава непокаян ерген. Държи на родството си с уж просветените германски принцове, които в онези години пристават на австрийския ефрейтор Адолф Хитлер. Накратко: пада си по непростимото и инстинктивно погазва всяка норма.

Избранницата на сърцето му блести с неизповедимото си минало. Незаконнородената Уолис дори не е кръстена. Израства в охолство под грижите на майка си в Блу Ридж Съмит, Пенсилвания. От малка се измъчва от произхода си sinca nobilita. Не й липсва нищо, освен статут. На 20 сключва брак с офицера от американското флотско разузнаване Ърл Уинфилд Спенсър и заминава за Китай. Уолис разкрива повече таланти от съпруга си на шпионското поприще и докато безволевия Ърл затъва в алкохолизъм, тя става скъпоценен източник за американските служби. Сближава се с белогвардейци в изгнание и британски офицери от разузнаването. Някое време Уолис е наложница в луксозен „музикален дом” за европейски компаньонки. На китайски се научава да произнася само фразата от първа необходимост: „Момче, подай ми шампанското”, свидетелства една от тогавашните й приятелки. В началото на двадесетте през живота й за кратко, но фатално преминава граф Галеацо Чано, бъдещ зет на Мусолини и външен министър на фашистка Италия. Уолис забременява, но се решава на аборт, който завинаги я лишава от възможността да има деца.

През 1927 Ърл и Уолис разтрогват официално брака си, но ненаситната американка след броени месеци се сдобива с нов съпруг: богатия американо-английски корабособственик Ърнест Симпсън. Пътят към лелеяната Европа е отворен и Уолис прекарва повечето време в Лондон.

Междувременно чудноватият престолонаследник Едуард Албърт Крисчън Ендрю Патрик Дейвид Уиндзор се отдава на любимите си занимания: градинарство, свирене на гайда и задиряне на омъжени жени. Дворът и кабинетът го надзирават ужасени от перспективата все някой ден да го видят на трона. През 1930 любовницата му виконтеса Телма Фърнес го запознава с блестящото семейство Симпсън, чийто хумор качва децибелите на някакво гардън-парти. Едуард е очарован и по-късно споделя: Тогава открих, че връзката между мъж и жена може да бъде и интелектуална. „Откритието” го осенява на 36-годишна възраст.

Бях Алиса в страната на чудесата. За нас акостираха кораби, дворци ни приютяваха в най-изящните си салони, самолетите ни очакваха – спомня си отсетне Уолис Симпсън, която не е и мечтала да стигне толкова далеч в преследването си на благородническа титла.

Кончината на крал Джордж V слага край на идилията. Едуард се възкачва на трона на 20 февруари 1936 и настоява Уолис да влезе официално под балдахина в Бъкингам. Ако на Ваше Величество му скимне да преспи с лека жена, това си е негова работа, но ако иска да я направи кралица, това засяга бъдещето на империята, отвръща премиерът-консерватор Стенли Болдуин. На церемонията по интронизацията му, докато Едуард приветства поданиците си от прозореца на двореца, множеството се пита чий е този елегантен женски силует в сумрака зад краля. В кратките месеци на своето царуване, Едуард VIII прави всичко наопаки: одобрява стачката на уелските миньори, която клати правителството и приветства икономическия волунтаризъм на Хитлер, който извежда Германия от Голямата депресия. Политическата класа използва казуса Уолис, за да склони неуправляемия крал към абдикация.

Едуард и любимата му сключват брак в библиотеката на френския замък Канде на 3 юни 1937. Предхождани от романтичната си легенда семейство Уиндзор, както ги именува пресата, предприемат злополучно сватбено пътешествие, което започва от едно пристанище на фашистка Италия, кръстосва надлъж и нашир Средиземноморието и завършва фанфарно в нацистка Германия. Фотосите на дукът и дукесата ръкуващи се с Хитлер потрисат повечето британци. Политиците на острова тихомълком благодарят на фаталната Уолис задето е отдалечила от престола непредвидимия Едуард.

Германия устройва кралски прием на семейство Уиндзор и поема разходите по пътуването им. За Берлин простодушният Едуард е мост за преговори с яростно антинацисткия британски елит. Архивите на ФБР пазят свидетелства за прогерманските чувства на оскърбената Уолис, която има сметки за уреждане с високомерните англичани. В последните предвоенни месеци американката е подозрително близка с германския външен министър Йоахим Фон Рибентроп. Войната заварва Едуард като офицер за свръзка на британското разузнаване към щаба на френската армия: деликатен пост, от който премиерът Чърчил го отдалечава като го назначава за губернатор на далечните Бахамски острови. Докато Лондон тъне в мрак, а англичаните ядат купонен хляб в бомбоубежищата, Уолис провежда шопинг рейдове из Съединените щати. Безочието й скандализира. Ще ненавиждам Англия чак до гроба си, споделя американката.

През 1946 част от скъпоценните камъни на Уолис изчезват от дома й, а светската преса подозира британския кралски двор в опит да си върне отнетото от блудната снаха.

В следвоенните години семейство Уиндзор стъпват на острова само при крайна необходимост и живеят в райското парижко предградие Ньой в компанията на своите кучета. Съжителството им е нежно и тъжно. Заложници на легендарната си репутация и обречени на самота Едуард и Уолис наблюдават от Европа рухването на империята, която им е отнела част от личното щастие.

Дукът угасва от рак през 1972. Уолис затъва в сенилност, губи паметта и силите си. Доживява до 90-годишна възраст и издъхва през 1986. За читателите на гланцови списания семейство Уиндзор са олицетворение на любовта, но на приближените си Уолис доверява: дори не подозирате колко тежко е да изживяваш велика любов.

 

 

 

 




Тагове:   крал,   Едуард VIII,   уолис,   симпсън,   leuropeo,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1134685
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930