Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2011 09:59 - "Борис Николаевич – Запойният цар" - за броя "Спирт&Spirit" на L'EUROPEO
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2722 Коментари: 0 Гласове:
2



Иво Христов

Борис Николаевич – Запойният цар

Демократ за Запада и природно бедствие за руснаците, президентът Елцин управлява като пиян мужик, който държи историята за рогата.

Руснаците често и с право се жалват от управници с чужди корени. Най-опустошутелните експериментатори в новата история са от други етноси: Ленин е с руска, чувашка, еврейска, немска и шведска кръв, Сталин – грузинец, Хрушчов-украинец. Но когато на 12-ти юни 1991 в Кремъл влиза Борис Елцин, мъдрецът Солженицин съкрушено въздъхва пред микрофоните: Този пък е хептен руснак!

Особености на националния лов

Сутринта на 8-ми декември 1991 дежурният секретар на Белия дом с тревога подава слушалката на Буш-старши. Президентът е по халат. На телефона е руският му колега Борис Елцин. В този ранен час Буш очаква само неприятни изненади. Уви, него ден Америка получава най-неподозирания геополитически подарък в историята си. Елцин информира американския си колега, че мастодонтът СССР вече не съществува. След близо пет десетилетия студена война започва ерата на безразделната американска хегемония.

Разбира се, посолство е докладвало, че в Беловежката гора съвместно ловуват президентите на Русия /Елцин/, Беларус /Шушкевич/ и Украйна /Кравчук/. Знае го и съюзният президент Горбачов, от когото се крият в горите тримата заговорници. Но никой не очаква в един ден да се разпадне световна суперсила. Докато Елцин говори с Вашингтон, на другия телефон Шушкевич информира Горбачов за разпада на собствената му империя. Последният прави отчаян опит да го отрезви: А какво ще си помисли Буш при новината? Шушкевич смутолевя в отговор: Ами ние вече му казахме.

Въпросите се обсъждаха около маса с водка и мезета. Имаше и от прословутата зубровка споделя горилата на Елцин, генерал Коржаков. Вдън гората трима подсръбнали ловци в невзрачна ловна хижа решават съдбата на близо триста милиона свои сънародници. Ще последват години на регионални войни, преселения, икономически колапс, мизерия. Цяла декада на постимперски махмурлук: епохата на неподражаемия Борис Николаевич Елцин.

Вироглав по рождение

Бъдещият президент е родом от село Бутка край Урал и израства в семейство на разкулачени селяни. Докато баща му отбива присъда на фараонския строеж на Волго-Донския канал, синът  расте вироглав и побойник. В училище е средна ръка, но пък се прославя с кражбата на ръчна граната от някакъв склад. Разбива я с чук и като по чудо се отървава само с два откъснати пръста на лявата ръка. Оре, жъне, пасе добитъка и организмът му укрепва до степен, че сетне ще смайва докторите с живеца си. Елцин доживява до 76-годишна възраст при все инциденти, опити за самоубийство, натравяния, инфаркти, авиокатастрофа, постоянно нервно напрежение и индустриални количества алкохол.

Макар да го натирват от няколко училища, Борис все някак се дипломира като строителен инженер. През 1953 без пари хваща влака за Сочи, за да види морето. На покрива на вагона пътува с амнистирани бандити и проиграва всичките си дрехи. Ако загубиш последната игра, ще те хвърлим от някой мост, заплашват екзалтираните апаши. Но аз гледах, умът ми хвана цаката на играта и спечелих последния залог. А с това и живота си, спомня си Елцин.

Като студент започва кариера на волейболист, но скоро я зарязва заради по-перспективното партийно поприще. Борис е лидер по рождение: с гръмовен баритон, пронизващи очи, вечно навъсен и свръхенергичен. Подчинените си спомнят вродения му драматургичен инстинкт. При инспекциите си по строежите той скача от движение от черната волга и прекъсва на първото изречение доклада на местните началници. Сетне дръпва вдъхновена реч, но винаги по интуиция застава я на ръба на трап, я на балкон без парапет. Ораторстваше и се поклащаше от изпитата в кабинета водка, а бачкаторите затаяваха дъх в очакване на някой инцидент. Не минаваше незабелязан, спомня си тогавашен негов сътрудник. Борис работи с размах и като местен феодал издига в Свердловск /днес Екатеринбург/ 20-етажна партийна цитадела. Шегобийците кръщават нагло стърчащата сграда „членът на КПСС”.

Катастройка

През 1985 Елцин е сред амбициозните млади вълци, на които Горбачов разчита, за да детронира московските геронтократи: фатална кадрова грешка, която ще му изяде главата. Двамата не са създадени, за да се разберат. Докато генералният секретар се сдобива с прозвището минерален секретар покрай антиалкохолната кампания, Елцин печели симпатии с популизма си. Самият Горбачов обожава вица, в който на един му писнало да виси часове на опашката за водка и тръгнал да убива минералния секретар. Скоро се върнал с обяснението, че опашката от кандидат-килъри пред Кремъл била още по-дълга. Междувременно Елцин гърчи пред камерите омразните бюрократи, а изтерзаните соцграждани го приветстват като народен отмъстител. Борис бори стреса от борбата за власт с гърмяща смес от алкохол и приспивателни. Веднъж пробва да се самоубие с ножица и го намират окървавен в кабинета му. Докторите го заклеват да зареже чашката, но той им отвръща, че не се нуждае от нравоучения и самоволно напуска болницата.

Когато Русия затъва в хаоса на перестройката, Вашингтон кани Елцин на сгледа и залага на него в борбата за приемник на Горбачов. За Белия дом той е мечтаният съсипател на вечния враг, оттам и неизменните комплименти към него в гамата от приятел, през демократ до руски Мойсей. По време на лекция в САЩ непредвидимият Борис отива до домакина, който чете приветствието и му издърпва листа с думите: Щом аз не чета, и ти си прибери пищовчето. Друг път слиза от самолета в Балтимор и внезапно отива да пикае зад колесника, за ужас на делегацията си. Американците са във възторг. В Москва горбачовската „Правда” описва изцепките му, но лумпените организират протести пред редакцията и принуждават главния редактор Афанасиев да подаде оставка.

В месеците преди разпада на СССР Елцин троши ребра при тежко кацане в Мадрид, а веднъж неизвестни го отвличат в „Лада”и го хвърлят в Москва-река с чувал на главата. Но тава са дребни инциденти за богатирското здраве на Борис Николаевич, а организаторите на покушението потъват в гълчавата на прехода.

Днес президентът „работи с документи”

Когато Елцин е интронизиран за царстващ президент на независима Русия след прословутия лов през 1991-ва, работата с документи става кодовото понятие за запой в изявленията на кремълската пресслужба.

Руският запой няма общо с баналното напиване другаде по света. Това е метафизична среща с греха и смъртта, в която алкохолът е само ходатай. Запоят е прощаване с паметта и гравитацията, химическо самобичуване, в очакване душата да отлети или да получи опрощение. А защо не и просветление? Запойникът не вкусва питието, а лочи спирта във водни чаши на екс. Дни наред удавя махмурлука с нови сутрешни дози, а когато се примири, че смъртта отказва да го прибере, запойникът капитулира пред живота в някоя преспа, в банята или най-добре в сауната. Тъкмо в нея веднъж се заключва Елцин, с намерение да се самоубие, отчаян от борбата с опозицията. Преданият бодигард Коржаков разбива вратата и го склонява да излезе.

През 94-та ирландските гвардейци хващат мускулна треска в поза мирно в очакване цар Борис Запойний да слезе за среща с премиера Рейнълдс на летище Шенън. Плюх си на кариерата и му казах да прави с мен каквото иска, но да не излиза от самолета, спомня си Коржаков и лукаво добавя просто не беше готов за срещата. В Берлин позорът става публичен: Елцин едва се крепи на крака, забравя името на канцлера Кол, изтръгва микрофона от домакините и пее „Калинка”, а за капак грабва палката и дирижира немски военен оркестър. Дори придворните му мекотели не издържат и му изпращат подписка с настояване да преосмисли навиците си. Но Борис Николаевич един по един привиква предателите да му поднесат извиненията си на тенис-корта, където прекарва следобедите, и скоро всички се покайват. Президентът все по-често работи с документи, а редакциите имат готови некролози, в случай че внезапно умре, каквито слухове плъзват из Москва нееднократно. В анекдот от онова време журналисти питат здрав ли е президентът, а от пресслужбата им отговарят считаме въпросът ви за преждевременен.

Докато комунистите и националистите правят опит за преврат, Борис Николаевич се съвзема от работа с високоградусната документация на вилата си. В този критичен час държавата се ръководи от все същият бодигард генерал Коржаков.

Дори разстрела на парламента с танкове и войната в Чечня не охлаждат американския възторг от Елцин, който е избран от сънародниците си за най-големият анекдот на руския XX век. През 1996 инфаркт покосява президента в разгара на предизборната кампания, но телевизията прави невъзможното: цар Борис е преизбран, макар и на легло.

Вторият мандат на Елцин е белязан от олигархичен разгул, от който се облажва и семейството му, което пресата изписва с главно „С” в добрата мафиотска традиция. Президентът работи по два часа сутрин, а водката за него се превръща досущ в това, което е тя на руски: умалително за вода /водица/. Алкохолното безпаметство и грабежът тогава се преплитат в нов виц: Днес лекарите от Правителствена болница съобщиха, че за изминалата седмица състоянието на президента се е...увеличило два пъти.

По време на разходка по Енисей Елцин нарежда на приближените да хвърлят във водата подпийналия прессекретар Костиков за някаква дръзка шега. Изваждат го. Друг път обещава на руснаците да легне на релсите, ако цените тръгнат нагоре. Най-подир смайва Бил Клинтън пред камерите с решението да снеме ядрените бойни глави от руските ракети. Генералите отказват да изпълнят безумната заповед, докато Елцин сам забравя за нея.

Иронизирайки руската традиция държавник да почива в мавзолей, кореспондентът на „Тайм” Род Лидл пише в коментара си: Елцин спести на държавата си стотици литри формалдехид спиртосвайки се още приживе, при това на власт.

Политическата кариера на Борис Николаевич удивително напомня опустошителната хореография на пияница. Подобно на героите от алкохолния хумор, той се движи на зигзаг, събаря всичко по пътя си, разбива посудата, троши огледалата, гази чаршафите с обувки, но все някак намира пътя до спасителното легло. Цар Борис съсипва Русия, разпалва война, отприщва грабежа, но дава ход на промените и прави невъзможно връщането назад. Когато през 96-та антуражът му го убеждава да отмени изборите и де факто да официализира олигархията, той намира доблест да се хвърли в кампания, в която ще пропилее остатъчното си здраве, но ще победи комунистите на редовни избори.

Оттеглянето му също е блестяща драматургия. На 31 декември 1999г., докато целокупното човечество се гласи да посрещне милениума, цар Борис хвърля в шаш всички световни политически централи с телевизионната си оставка. Я ухожу, изпъшква грохналият Елцин, а с него си отдъхват и уморените му сънародници.

Само иззад граница пристигат прочувствени писма с почит към делото на запойния цар. Властта преминава в ръцете на Владимир Путин, енергичен и трезв прагматик. Към него Западът има много бележки.








Тагове:   90,   Русия,   Елцин,   Горбачов,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1134201
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930