Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2011 09:00 - "Покрай комунизма изпуснахме десните екстремисти" - коментар за в-к "Сега"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 3824 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Иво Христов

Покрай комунизма изпуснахме десните екстремисти
В България десният екстремизъм е обществено легитимиран и безнаказан от властите


Според Уди Алън предаванията за холокоста за абсурдни. Угрижени интелектуалци гледат черно-бели кадри от пещите в Освиенцим, камари скелети, изривани от булдозери и се питат как се е случил този ужас? Според Алън верният въпрос е: как тъй се е случил само веднъж? Европа изпадна в същия неуместен ступор при вида на Андерш Брейвик, атентаторът с вид на ариец от нацистки антропологически атлас. Що за злодей без чалма?! Че и бръснат?! Уви, злодеят с монокъл, диплома и сресана на път коса е исторически еталон от съвсем близкото минало. Прибързано забравен. Защо ли?

Разбира се, паметта има естественото свойство да изтласква обременяващите спомени. Да парфюмира крематориумите. Денят на Европа измества Денят на Победата. В Прага, трамбована в разни години от разни ботуши /1939, 1968/, днес се умиляват при вида на розов танк със среден пръст.

Случаят Брейвик обаче е многозначителен. Като първият от гроздове мехури, който изплува от дъното на тенджера пред кипване. Напомня ни за забравения злодей, любител на класиката. За него Набоков казва приблизително следното: той /европеецът/ се ужасява от героя на Достоевски, който в изстъпление пребива коня си, но ако се наложи, е готов да отведе коня зад ъгъла и скришом да му строши краката с железен прът.

Ужасът в Осло бръкна в колективната банка образи на демократичните общества, захранена от киното. И извади оттам: красив злодей, самотен вълк, маниакално методичен убиец, зловещ остров, безпомощни жертви, отвред оградени от студена вода. Дори невежият в историята познава тези образи от масовата култура и усеща със стомаха си, че нещо се случва. Възприема го като знак.

„Ню Йорк Таймс” заключи очевидното: „Покрай ислямските терористи изпуснахме десните екстремисти”. Това е валидно за Запада като цяло. Но ще се намери ли българин, който да заяви местната особеност: покрай комунизма изпуснахме десните екстремисти. Това вече е факт в Унгария и в Русия, където преди седмица бе осъдена банда скинхеди с над 20 убийства в актива си.

За предубедените ще поясня. Ревизията на комунизма не се състоя. Червеният елит отказа да признае престъпленията му , а десните му опоненти предпочетоха да пакетират миналото в черен ковчег, върху който да се покатерят, за да крещят отвисоко лозунгите си. Комунизмът бе превърнат в изчерпващ синоним на злото, тъй щото всеки негов враг получи признание за благородство. От демократите /леви и десни/ до крайната десница. Днес комунизмът е носещата конструкция на мисълта за най-видимите публични говорители в България и последна спирка на всяко дясно съждение. Ако ислямът обърква политическия и етическия компас на Запада, то комунизмът прави същото в българския обществен дебат.

Когато преди година скинхеди пребиха неколцина младежи в трамвай 20, мнозина форумни фалцети опростиха агресорите, „щом жертвите били от крайната левица”.

Мнозина потърсиха лесно обяснение на ужаса в Осло в размътеното съзнание на атентатора. Ако убийството е патология, той излиза луд и ни спестява по-нататъшни размисли. Манифестът и безупречният мерник обаче свидетелстват за рядко хладнокръвие и убеденост.

Медиите потърсиха религиозно, психиатрично и прочее обяснение на трагедията, но засега смотолевят социалното. Световната криза нагнетява налягането и както човек с глъхнещи от компресия уши, обществото спира да чува шепоти и нюанси, а долавя само грохот и истеричави фалцети. Това е идеалната почва за врещящия популизъм и политическите крайности.

Пример: от вчерашните празнословия в парламента ни се гравираха „гаджалчетата пред джамията” /по Павел Шопов/.

Крайната десница в Европа излиза от дълга, следвоенна хибернация. Научила е нови думички: „мултикултурализъм”, „културен марксизъм”. Тя изговаря неизказаните страхове на „белите хора”, арийците от градския център, от всякакви навлеци. Кога имигранти, кога провинциалисти.

В България крайната десница има много лица: интелектуалничеща погнуса, атакистка лумпениада, брутални скинхеди от „Люлин”. Те са доста различни, но с общ знаменател илюзия за превъзходство.

Добре е да се вгледаме в тях.Защото това, което засега ни пази, не са институциите. Те чадъросват биячите. Осъдени няма. Нито партиите, които се гъргарят с крайнодясна лексика / „бяла държава”/ или се опияняват от претенции за „градскост”. Камо ли медиите, които дават ехо на популистките изцепки.

Пазят ни не добродетелите, а тъкмо пороците ни: традиционната безчувственост на българите към несправедливостта и склонността да се спасяват поединично. Инак парии – бол, и фюрери се намират. Спасява ни инерцията. Засега.

P.S. Ако ли мислите, че излишно драматизирам, прочетете форума под статията.




Гласувай:
2



1. haralanov - Илюзията за превъзходство
27.07.2011 09:23
У мнозина българи я има тази илюзия.Парадоксално е но тя се нагнетява успоредно с кризата.Нашенската си българска криза.Опасността в България някой да изтрещи и да започне да гърми с огнестрелно оръжие де що му видят очите е много по-голяма отколкото в Норвегия.Защо първо там се случи?Чиста случайност беше.
цитирай
2. ehrgeiz - Тъкмо си мислих, че движенията, ...
31.07.2011 21:45
Тъкмо си мислих, че движенията, убежденията на основата на различни идеологии са изтляли и, че вече всичко се основава на бизнеса. Е... много прибързах.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1799642
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031