Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2011 09:07 - "Те сеят, ние жънем" - коментар за в-к "Сега"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 2374 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.08.2011 09:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Иво Христов

Те сеят, ние жънем

Миналата събота се случи иронична. Започна се още от четвъртъка, когато областният на Стара Загора - гербер-натегач, чието име се постарах да не запомня, забрани на бесепарите да палят рубинената петолъчка на Бузлуджа. В отговор червеният Кутев заплаши, ако властта реши да саботира празника на социалистите, прожекторите да осветят централата на ГЕРБ в София. В тази епична битка по лобните места на Хаджи Димитър Станишев и приближените му спечелиха една от редките си политически победи: звездата грейна в уреченото време с контрабанден ток от близкия лифт преко волята на местния шериф.

Август е и сме свикнали БСП в този сезон да се вълнува предимно от чинията на Бузлуджа, дори когато държавата се тресе ("ЛУКойл", шистов газ, предизборни вълнения). Този път разговорът се ограничи до петолъчката на паметника. Истинската ирония обаче бе отредена за следващия ден. Тогава зрителят с дистанционното можеше да наблюдава едновременно репортажи от Бузлуджа и доста кичово шоу от откриването на новата спортна зала "Арена Армеец" в София.

От една страна, Станишев произнесе дежурната реч, в която апокалиптиката този път бе взела връх над обичайното самодоволство. Огромното множество червени симпатизанти го аплодираше с умерен ентусиазъм. В същото време по обществената телевизия, след хора, песни и балони, премиерът Борисов с артистична сдържаност сряза лентата на своята строителна гордост "Арена Армеец". В публиката, не щеш ли, тутакси се отвори мегатранспарант с надпис "Благодарим ти, Бойко!" и залата избухна във френетични аплодисменти, преминаващи в римски овации. Да се попита човек дали заради това безплатните билети за откриването не свършиха подозрително бързо?

Тъй или иначе

иронията е налице

Докато 40 000 социалисти газеха прогизналата от дъжда поляна на Бузлуджа, Борисов като кукувица извъртя предизборен митинг в залата, започната още при тройната коалиция. На трибуната се качиха сума ти заслужили персони, че дори и районната кметица на "Слатина". Затова пък нийде не видяхме Весела Лечева, която навремето даде старт на строежа.

Още по-болезнена за социалистите беше гледката на олимпийските шампиони, гости на откриването. Мускулестите герои от соца, рожби на някогашната успешна политика във високия спорт, любимци на всички българи и едни от последните ВИП гаранти на БСП през годините на прехода, красяха с присъствието си церемонията пред погледите на хиляди зрители.

Всички знаем лафа "ние ги хващаме, те ги пускат". Напоследък обаче друга очевидност взе да боде очите: БСП сее, Борисов жъне. Миналата есен с премерени изказвания премиерът пожъна носталгията по Живков, от който "Позитано" гузно се отметна. Пожъна залата, спортната слава, старата гордост, копнежа по здравата ръка и

нахлу във вакуума от харизма,

който зее вляво. Чудесно влезе в ролята на необходим ленторез и джобът му набъбна с трикольорчета от обекти, градени с години. На кабинета на ГЕРБ хрумна и идеята за фискален борд: опит да се узакони ако не партията (чл.1 от живковата конституция), то монетаристката й философия, тъй щото алтернативното мислене да се окаже антиконституционно. Най-подир Борисов успя да възпита лейтенантите си, а за срам - и част от журналистическата гилдия, в позабравения навик да благодарят за всеки жест или дума и да се извиняват, когато задават логични въпроси.

Затова апокалиптиката на Станишев от бузлуджанската естрада е съвършено оправдана. Задават се тежки избори. С това уточнение, че за да не се сбъдне възраждането на партията-държава в лицето на ГЕРБ, е добре и соцлидерът да поеме своята отговорност.

Никой вляво няма да инвестира доверие в изхабени лица без идеи

Уви, наблюдаваме окопаване. За оставка и дума не става, но вече не остана и конгрес, на който лидерският въпрос да бъде разгледан. Червеното войнство проведе годишния си форум преди седмици. Нов може да бъде свикан само по искане на една трета от членовете или с решение на НС на БСП. В бесепарските среди такава самоинициативност не е характерна. Така апаратните ходове се поизчерпаха.

Съмненията, че соцлидерът е готов да отприщи процесите вляво, се разсеяха и от избора на Ивайло Калфин за кандидат-президент. Като фигура извънпартийна той е проводен в битката с негласното мото: ако печелиш, печелиш за всички нас, ако губиш, губиш само себе си. Потенциалното вице Плугчиева ще доизмие ръцете на ръководството.

Социалистите гледат като хипнотизирани как Борисов жъне техните ниви. Есенното преброяване на пилците не звучи обещаващо. А след разгрома? Ами след разгрома ще е вече късно за промени. Бива ли да се люлее корабът година и половина преди следващите парламентарни избори?! Тогава ще е време за единство.





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1191655
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1059
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031