Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2012 17:07 - "Три куршума за президента" - текст за сп."L'EUROPEO" /бр. "Последната Коледа"/
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 5394 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 16.02.2012 07:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Иво Христов

Три куршума за президента

В Далас убиват Кенеди, истината и вярата в институциите. Но времето и „конспирационистите” са по-силни от официалната лъжа.

На 22-ри ноември 1963г. Ейбрахам Запрудер зарязва всякакви бизнес-ангажименти като директор на фабрика за дрехи, за да види отблизо кумира си Джон Кенеди. Запрудер е демократ,  а президентът е на кратко посещение в Далас, града на вироглавите тексасци, в опит да спечели симпатията им. На излизане съпругата тика в ръцете му 8-милиметровата камера, закупена преди година. Сега е моментът да я сефтоса! Ейбрахам застава сред множеството пред склада за учебници на „Елм стрийт” и щом зърва лимузината с кортеж от мотоциклетисти, натиска „Запис”. Миг по-късно се чува изстрел, сетне друг, плюс още един, трети. При първия Кенеди получава болезнен гърч, вторият и третият почти съвпадат по време. На лентата ясно се вижда как последният пръсва черепа на президента малко над дясната вежда, а ужасената Джаки Кенеди се хвърля върху багажника на кабриолета в опит да събере парчетата мозък и кости. Кортежът с пълна газ се гмурва под жп-надлеза. На „Дийли плаза” за миг се възцарява гробна тишина, последвана от паника. Хората бягат безпосочно, някои гледат към близкия хълм. Сетне се надига повсеместен стон. Полицай от охраната скача от мотоциклета си и се втурва по затревения хълм към бялата ограда, но двамина в черни костюми го спират. На друг любителски филм ясно се вижда сцената, но не и причината полицаят да се затича към оградата на хълма. Само лентата на Запрудер обаче е заснела лимузината в момента на покушението.

С тези 26 секунди дребният бизнесмен влиза в историята на документалистиката. Запечатал е не просто убийството на президента, но и точния миг на смъртта на истината и наивната вяра в демократичните институции. Официалната версия е огласена след рекордните 20 минути, когато полицията съобщава по радиото външните белези на убиеца. Залавят го след по-малко от час: Лий Харви Осуалд. Мнозина обаче няма да се вържат на удобната версия за самотника-психопат. Властта ще ги дамгоса като „конспирационисти”. Те упорито ще разплитат разни писти, ще издигат хипотези, но ще бъдат безсилни да опровергаят заключенията на комисията Уорън, която девет месеца по-късно потвърждава вината на Осуалд. Сред тях има и болни мозъци, които дискредитират цялото усилие на добросъвестните. Властта владее техниките за дезинформация и ще разводнява убедителните частни разследвания с налудни хипотези, за да удави рибата в мътна вода.

С годините обаче усърдните правдотърсачи, кой-откъдето, като молци ще проядат официалната версия, докато накрая тя ще бъде изобличена като сбор от абсурдни тези и подменени улики.

Лий Харви Осуалд – „три в едно”

Той има перфектния профил за ролята на злодея: крайно ляв, привърженик на Кастро и женен за рускиня. Три очевидни причини да мрази президента-демократ. Има и четвърта. Невзрачна мишка в склада за учебници, той се измъчва от завист към красивия, обичан от жените млад лидер и решава да си  отмъсти. Закупува италианска пушка „Манлихер-Каркано” по вестникарска обява, притаява се зад отворения прозорец на шестия етаж в склада, където работи и с третия изстрел убива президента. Печалната слава озарява само последните 36 часа от живота на 24 годишния Осуалд, времето от ареста му до фаталния изстрел на Джак Руби, който го убива пред камерите в гаража, докато го извеждат от полицейския щаб в Далас. Самият Джак Руби е представен като патриот-отмъстител. В свободното си от патриотичен плам време върти стриптийз-бар.

В резюме истината е умело заключена с четири ключа: Осуалд е действал сам. Психар е. Ако имате политически подозрения, то се огледайте вляво, душете кубинска или руска следа, логично е. Но не си струва, защото той и бездруго е мъртъв. Подпис: Ърл Уорън, председател на комисията по разследване на убийството на президента.

Когато фактите говорят...

Осуалд е разпитван 12 часа без адвокат. Признава само, че е бил на работното си място в склада в момента на атентата: 12.30ч. Останалото отрича. Впрочем той притичва край полицията по стълбите минута след изстрелите, но го пускат, защото директорът го разпознава на място. Задържан е час по-късно, с други дрехи и револвер, в киносалон. Оттук започват недоразуменията.

Полицията пристига с десетина коли пред киносалона по сигнал на търговец, забелязал неизвестно подозрително лице, което се промъкнало без билет насред прожекцията. Всъщност полицията е на крак по две причини: първата е убийството на президента. Втората е убийството на сержант Типит, полицай, застрелян при неясни обстоятелства преди десетина минути недалеч от киносалона.

Поне тридесетина униформени с извадени револвери нахлуват в киното, а изумената публика, която е влязла в залата в 12ч. дори не знае, че президентът е бил убит. „Кого издирвате?” крещят зрителите. „Лий Харви Осуалд” крещят полицаите. Макар уж да са се отзовали за анонимен нарушител, те незнайно как са научили името му. Обезвреждат Осуалд, който опитва да окаже съпротива и го арестуват за убийството на сержант Типит. След двадесетина минути в участъка установяват, че той е лицето, офейкало от склада за учебници и му вменяват и убийството на президента.

Осуалд отрича и двете и фактите го подкрепят. Парафиновият тест не открива никакви следи от барут по главата и ръцете му, което изключва той да е стрелял него ден. Що се отнася до второто убийство, то двамата свидетели, някои си Бенавидес и  Клемънс, са видели не един, а двама мъже да стрелят в сержанта и въобще не разпознават Осуалд. Но и това престъпление е приписано на негова сметка. Тогава следствието представя на Осуалд знаменитата „снимка от задния двор”, уж иззета от дома му, на която той нелепо позира с пушка и вестник „Милитант” в ръка. Осуалд я обявява за фалшификат. Това „доказателство” наистина е скалъпено с бели конци. Злодеят позира с оръжието и убежденията си в ръка! Днес фотоексперти недвусмислено изобличават снимката като фалшификат. На нея тялото е килнато в неравновесно положение наляво, при това не съответства на мерките на заподозрения, а главата на Осуалд е принадена към чуждото тяло, като линията на монтажа е видима под сянката на долната устна. Забележете: фалшификатът вече е бил подготвен към момента на ареста на Осуалд!

Пушката, открита на шестия етаж, не е тази от снимката. По нея полицията не намира отпечатъците на Осуалд. Два дни по-късно обаче, когато той вече е мъртъв, те се появяват в протоколите.

Провалят се и следствените експерименти. С въпросната „Манлихер-Каркано” дори най-вещите снайпери от ФБР не успяват да произведат три изстрела за 6,5 секунди. С времето за презареждане това се оказва технически невъзможно.

Окончателен хаос внася балистическата експертиза. За да изключи наличието на втори стрелец /тоест на заговор/, тя приписва неправдоподобни траектории на куршумите. Според нея първият куршум /наричан още „магически”/ пронизва шията на Кенеди, завива вляво, сетне, не щеш ли, завива отново вдясно и се забива в губернатора Конъли на предната седалка. Което не пречи на комисията Уорън да потвърди заключението на ФБР: убиецът е само един, и той е вече мъртвият Осуалд.

Досието Кенеди е затворено и прашасва чак до 1975г., когато предаването „Good Night America” за пръв път излъчва филма на Запрудер, иззет и съхраняван до този момент във ФБР. На него ясно се вижда, че фаталният изстрел поразява Кенеди фронтално, а първите два отзад. Америка е шокирана. Нов пристъп на „конспирационизъм”, ново разследване и пак същия резултат.

И така до 1993г., когато един от „конспирационистите”, Робърт Върнън се промъква с любителска камера в затвор в Илинойс. И записва пълната изповед на Джеймс Файлс, която хвърля светлина върху една от мистериите на ХХ век.

Кой е Джеймс Файлс?

Вече близо 30 години той излежава доживотна присъда в затвора „Стейтвил” за опит за убийство на полицай. Има тъмно минало. От малък краде коли. Изпращат го войник в Лаос, където при неясни обстоятелства убива двама свои. Достатъчно, за да бъде вербуван от ЦРУ. Отървава военния съд срещу бъдещи услуги. Когато се завръща в Чикаго, става личен шофьор и момче за мокри поръчки на един от босовете на местната мафия, Чарлз Николети. За пръв път проговаря за ролята си в атентата пред екс-агента от ФБР Джо Уест. Той споделя откритието си с продуцента Робърт Върнън през 1993г. Месец по-късно Уест умира от предозирани лекарства. Върнън обаче успява да запише изповедта на Файлс на видео.

Необходими уточнения

Съдбата на Кенеди вероятно е решена окончателно на коктейл в Далас ден преди атентата. Тогава в една от стаите се уединяват вицепрезидентът Линдън Джонсън, шефът на ФБР Едгар Хувър и нефтеният магнат Хънт. На излизане Джонсън със зачервено лице се отбива при любовницата си Мадлин Браун. „Прошепна ми, че от утре този копелдак Кенеди няма да може да издевателства над него”, свидетелства Браун през 2001г. Мотивите на заговорниците са преплетени. През 1960г. Джонсън изнудва Кенеди с компромат, за да го вземе за вицепрезидент. Компроматът му е осигурен от Хувър, който къта по нещо за всеки водещ политик в папките си. И така си осигурява 48 години начело на ФБР! Кенеди отстъпва. Той мрази Джонсън, но се страхува от Хувър. За влизането му в Белия дом спомага и мафията, с която баща му Джоузеф Кенеди върти алкохолен бизнес още от сухия режим.

Веднъж избран обаче, Джон и брат му Робърт подемат офанзива срещу мафията. Босовете са бесни. Кастро им отнема казината в Куба, а Кенеди харизва острова на комунистите. Нещо повече: агенти на ФБР ги следват по петите. Мафията обаче има свои компромати срещу хомосексуалния Хувър. Той богатее от конни надбягвания, в които босовете му подават „вътрешна информация”. Доставят му любовници. Време е да си плати вересиите. Самият Хувър е на нож с президента, който търси да го уволни, заради компромата, който е пробутал на Джонсън. Кенеди трябва да бъде премахнат. На същото мнение са и хората от ЦРУ, които се чувстват предадени. Кенеди се заканва да закрие „Отдела за тайни операции”, след провала му в Куба. На Кенеди имат зъб и тексаските петролни магнати, Хънт и компания, на чиито доходи президентът възнамерява да посегне с нови данъци. Накратко: срещу президента са: ЦРУ, шантажираният шантажор Хувър, петролното лоби, амбициозният вицепрезидент Джонсън и ощетената мафия.

Едва ли някога ще научим сложно преплетените нишки на заговора, архивът от разследването ще бъде разсекретен чак през 2038г. Но от любовницата на Джонсън знаем със сигурност че ден преди убийството се провежда срещата на вицето с Хувър и Хънт. А картината на атентата е осветлена от изповедта на Файлс.

Аз убих президента Джон Фицджералд Кенеди

Изповедта на Джеймс Файлс подрежда в безупречна логика филма на убийството. Шест месеца преди атентата той е повикан от боса си Чарлз Николети. Последният е получил поръчка да организира убийството на Кенеди от боса на Чикагската мафия Сам Джанкана. Същият, който осигурява победата на неблагодарния Кенеди в Илинойс през 1960г. чрез верните си синдикати. „Не мисля, че това бе инициатива на Джанкана. Той сигурно е получил поръчката от другаде”, уточнява Файлс. Седмица преди атентата той заминава за Далас с кола, пълна с оръжие. Отсяда в мотел „Ламплайтър”. Там го намира Лий Харви Осуалд. Водещият им офицер от ЦРУ, Дейвид Атли Филипс,  ги е запознал преди време. Осуалд го отвежда на пусто място край града, където прострелват оръжието. Няколко дни обикалят Далас и изучават „Дийли плаза”. „Нито веднъж не отворихме дума за Кенеди”, спомня си Файлс. „Явно му беше наредено да ми помага без да пита”.

На 22-ри сутринта Файлс отива в хотел „Ол Саут”, където го чакат двама авери: Чарлз Николети и Джони Росели. Заедно с последния отиват на среща в крайградско кафене. Там получават от Джак Руби /който сетне ще убие Осуалд пред камерите/ пощенски плик и тутакси се прибират обратно. В плика има две удостоверения за сътрудници на „Сикрет сървис” /охраната на президента/ и карта с маршрута на кортежа, уточнен преди броени часове. Вместо направо през „Дийли плаза” колите ще направят абсурден, забавящ хода им завой пред склада за учебници. Файлс оставя Росели в хотела и взема оттам Николети, а двамата отиват на площада. В 10.30 се уточняват: Чарлз Николети ще стреля от склада, а Файлс избира позиция зад оградата на затревения хълм. И оръжието: компактен снайпер „Файърбол” , скрит в куфарче. „Забелязах двамина с черни костюми пред оградата, които ме видяха и се отдалечиха”, спомня си Файлс. „Заръчано беше да стреляме в главата. С експлодиращи, живачни куршуми. С първия Николети го уцели  отзад в шията, което беше провал. После стреляхме почти едновременно. Уцелих го в слепоочието. Площадът утихна. Захапах гилзата и я поставих на оградата. Винаги правех така, това бе моят „подпис”. Обичам вкуса на барута. Не биваше да го правя, но в този миг се чувствах над тълпата. За секунди прибрах пушката в куфара и тръгнах с бърза крачка. Видях мотополицай, който заряза мотора и се втурна към мен, но двамата в черни костюми го спряха”.

Изповедта на Файлс обяснява странната гилза с неясни следи, която полицията намира на оградата. Също и кадърът с полицая, който се втурва по хълма, но бива спрян от двамина в черно /явно заговорници с легитимации, които прикриват бягството му/. Най-подир тя внася логика и в балистичната картина: три изстрела от две оръжия, единият фронтално.

А Осуалд? „Осуалд трябваше да остави фалшиви следи, без да си дава сметка за ролята си”, счита Файлс.

 

Когато разбира клопката, мюрето Осуалд бяга панически, за да се преоблече и въоръжи в дома си, преди да офейка някъде. Затова, когато го залавят, е с други дрехи и револвер. Недалеч от къщата му в кола го дебнат Дейвид Атли Филипс и още един, за да го очистят. Но даласката полиция вече е на бойна нога. Злополучният сержант Типит решава да ги провери за оръжие. Те го убиват и се спасяват. Осуалд отървава кожата. Още 36 часа живот, подарък от случайността.

След 36 часа „патриотът” Руби убива Осуалд.

Епилог

Линдън Джонсън се заклева като президент още в самолета за Вашингтон. Дни по-късно прави Хувър пожизнен директор на ФБР. Вторият стрелец Чарлз Николети, Джони Росели и босът им Сам Джанкана умират при разни атентати около второто разследване на убийството на Кенеди /1976/. Самоубива се операторът на аутопсията на Кенеди, Уилям Брус Пицър. Без време измират и много други свидетели на комисията Уорън.

Това е цялата история.

А вие преценете дали да вярвате на официалната версия или на „конспирационистите”. Когато институциите убиват голямата истина, всеки има правото да избере своята.

 

 

 











Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798814
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031