Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2012 17:37 - "Франсоа Оланд – герой по неволя" - коментар за сп."Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 6405 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 28.04.2012 07:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Иво Христов

Франсоа Оланд – герой по неволя

Вечният Санчо е на път да се окаже в неблагодарната роля на Дон Кихот в прозаичния свят на неолибералната алгебра.

„Този е по-непопулярен от лабрадора на Митеран”. С тези думи Жак Ширак посреща политическия дебют на 26-годишния Франсоа Оланд като кандидат-депутат  в Корез. Годината е 1981-ва.

Три десетилетия по-късно Ширак е на друго мнение. След  ерата Митеран, която го накара да гризе ноктите на своята амбиция цели 14 години, след двата си измъчени мандата като президент на Франция под знака на застоя и моралната криза, Ширак намекна чрез свои приближени, че на тези избори ще подкрепи социалиста Оланд. Стига му тази награда - някой да бие Саркози. Върлинестият Жак не понася малкия Никола, le petit Nicolas, невротичното Бонапартче от Ньои, което му заби нож в гърба на изборите през 1995г., когато подкрепи съпартиеца му Баладюр. В политиката всичко е лично. А Оланд? Той не му пречи. Оланд е френски Форест Гъмп. Герой по неволя. Оръжие на съдбата в залеза на дните, когато личните реванши носят повече наслада от политическите блянове за бъдещето.

От Франсоа на Франсоа, от век на век

 Оланд е неизменният втори. Дори когато е първи. Втори на изборите в Корез, чантоносец на Лионел Жоспен в годините, когато той водеше социалистите, а Оланд беше формалният номер едно в партията. Сега пак втори опитва да стане президент, след провала на приятелката му Сеголен Роаял на предходните избори. Впрочем и този път той беше втора резерва след фаворита за ролята Доминик Строс-Кан, но скандалът му отвори пътя. Най-подир Оланд има реални шансове да стане вторият президент-социалист след съименника си Франсоа Митеран и паралелът с него неизбежно ще го преследва по петите. 

Оланд е политик с опит и едва ли се е замаял от еуфорията на медии и симпатизанти, които в нощта на 22-ри април аплодираха „историческия му резултат”. Впрочем до сутринта авансът му се стопи от три процента на процент и половина. Франсоа знае, че дължи своите 28,63% на фактори извън собствената му личност. Първият, разбира се, е кризата, която един по един отнася всички действащи държавни лидери. Вторият е една особеност на френското храносмилане: гаденето при вида на самодоволстващ богаташ. В страната на Брасенс, Колюш и социалния рап всяко поколение си има кумир, който сочи с пръст зализаните парвенюта. А кризата осветли тъкмо тази арогантна прослойка, включително Саркози и обкръжението му. Ферарито пред замъка на премиера Фийон, кадрилът от политически държанки край милиардерката Лилиан Бетанкур / „Лореал”/ и дори синчето Жан Саркози, което по волята на всесилния президент аха да бъде парашутирано за шеф на парижкото сити „Ла Дефанс”, преди семейството да се опомни, че това е неприлично за неговите двадесет и няколко години.

Оланд знае също, че покрай кризата и омерзението от десницата дължи резултата си и на носталгията по другия Франсоа и по времето, когато Франция още беше четвърта икономическа сила, под Ламанша бе пробит тунел, в Париж поникна пирамида насред Лувъра, а Жан Нувел превърна гарата Орсе в световен музей. Когато социализмът a la francaise проветри застоелия въздух на голистката република, отмени смъртната присъда, реформира институциите, либерализира ефира и поде мащабна културна политика без да изпуска контрола над харчовете. Когато триото Митеран-Кол-Делор градеше Европа, а емблемите на Франция бяха "Ербъс", TGV и "Ариана". Времето идеализира спомена: неуспехите излиняват, а успехите се открояват. И Оланд го съзнава. Знае също, че мнозина лявомислещи французи го подкрепиха с „полезен вот” при спомена за 2002-ра, когато разпилените гласове на левицата торпилираха доблестния Лионел Жоспен и изстреляха крайнодесния Жан-Мари Льо Пен на втори тур. Днес блудните избиратели от 2002-ра застанаха зад Оланд.

Французите обаче съзнават, че новия век мрази мечтателите.

И Оланд е наясно, при все публичните си декларации. През 1981г., в зората на консервативната революция на Рейгън-Тачър, Франция взе курс вляво и не сбърка. Страната излезе от годините Митеран  модернизирана, хармонизирана и достатъчно конкурентна. Три десетилетия по-късно откатът от консервативната революция удря всички. С финансовата дерегулация политиците сами отрязаха клона, на който седяха и днес са неспособни да овладеят миграцията на капиталите. Кризата тръгна от родината на рейгъномиката. Азиатският социален дъмпинг  ерозира социалните системи на развития свят, в частност на Франция. За Франсоа Втори социализмът е само наследствена търговска марка. Не и проект. Амбицията се изчерпва с овладяване на кризата. Рецептата е прецизно разписана, но скъпа. Включва сложна данъчна еквилибристика, 45% облагане на годишните доходи над 150 000 евро, стимулиране на младежката заетост, 60 000 нови работни места в образованието и 5000 полицаи. Оланд предвижда създаването на Инвестиционна банка, стимули за малките и средни предприятия и съхраняване на държавния монопол върху електричеството, пощите и жп-превозите при нови, по-ниски цени на режийните. Плюс енергийна диверсификация и мащабно саниране на сгради. Амбициозната програма трябва чудодейно да се съчетае с ограничаването на държавния дълг, което таблиците обещават, но реалността едва ли ще позволи.

Най-подир програмата на социалистите съдържа серия мерки за морализиране на банковата дейност, борба с данъчните оазиси, „токсичните” банкови продукти и 15% облагане на печалбите на банките. Чудесни намерения, които обаче трудно ще сработят без световен консенсус. Борсите го напомниха още на 23 април сутринта. За жалост.

А къде изчезна le petit Nicolas?

Той не стои без работа. Трудно го свърта на едно място. Реди по два митинга дневно. Цел? Да съблазни крайната десница на Марин Льо Пен.  Със своите 17.9 процента тя показа, че Националният фронт не е рожба на харизмата на баща й, а траен феномен. Че ксенофобията и лесните обяснения имат обширна клиентела в хексагона. Докато парашутистката барета на едноокия Жан-Мари плашеше, буржоазният офисен шик на Марин импонира на средностатистическата французойка. На миньончето с малолитражното, надраскано от хлапетата „Клио”, за което едрата, самоуверена бретонка с резиденция в Сен Клу е несбъднат идеал. Харесва се и на работниците, защото кълне патроната, с който социалистите се погаждат. В нея е ключът към все по-илюзорната победа на втория тур.

За пет години Саркози свърши черна работа, но загуби образа си на кандидат-меритократор. Проведе непопулярната, но неизбежна пенсионна реформа, но има неблагоразумието да трудоустройва сина си. Да прави данъчни подаръци на богатите насред криза. Външната му политика стана дъвка за телевизионните пародисти. Най-напред Кадафи разпъна шатрата си в Марини и сключи договор за френски изтребители „Рафал”. Сетне същите тези самолети спряха колоната на либийския диктатор, за да бъде довършен от въстаниците. В Давос Саркози говореше социално, но тет-а-тет с Меркел договори пакта за финансова стабилност.

В хода на кампанията президентът стана жертва на комичен, но метафоричен инцидент. Отрочето му Луи бе изловено да се забавлява с приятели като замеря караулната полицайка пред Елисейския дворец от прозорците на президентската обител.

За капак „Канар аншене” публикува записи на премиера Фийон, който оценява кампанията на Саркози като грешка, а загубата като неизбежност. В което впрочем не бърка.

7 май 2012г.

Какво ни очаква в деня след втория тур? Навремето Жан ДОрмесон плашеше французите, че ако изберат червения Митеран, на другия ден съветските танкове ще се паркират на площад „Конкорд”. Днес никой не се страхува от социалистите, които имат зад гърба си успешни мандати и добър елит от технократи. Но и никой не очаква чудеса.

Политическият възел във Франция ще се развърже чак на парламентарните избори през юни. Но отсега е ясно. Неолибералният консенсус изживя дните си. Притиснат от два фронта - Националния /17.9%/ отдясно и Левия/11.11%/ на харизматичния Жан-Люк Меланшон, който успя да постигне невъзможното: да съживи бившите комунисти и да ги направи четвърта национална сила. От заблудите на неолиберализма се оттеглят и социалистите.

А от сполуката на френския експеримент ще разберем има ли изход от безизходицата и може ли в глобализиран свят социалното благоразумие да устои „в отделно взета страна”.

 





Гласувай:
6



1. анонимен - Обезсърчаващо прав си :)
27.04.2012 22:30
... чудесен текст от лявата гледна точка. И доста натъжава. Аз разбира се няма да се съглася, че "социалистическият експеримент на Митеран" е успешен. Експериментът е 1981-83 и е провал. Последвалите управления на левия център са успешни.

За останалото си прав.

Има два подхода - да приемем очевидното, а именно, че Европа и ЕС са на опашката, елфическо царство в упадък и "сбогом, Гергино". Другият (който съм длъжен да споделям като политик) - че верни модели в "отделно взети държави" могат да доведат до пробив чрез мъдра и устойчива профедералистка политика. За мен едно центристко управление на мейнстрийм социалистите с МоДем-а и няколко люспи на УМП-то плюс част от зелените може да е добро начало. А недостатъците на Оланд могат да се окажат предимства - ние на практика не помним Франция без супердоминирГащ президент. Ти може би помниш Жискар с Раймон Бар, аз - не :)
цитирай
2. leroisalomon - Без реформите от 81-83 Франция щеше ...
28.04.2012 07:02
Без реформите от 81-83 Франция щеше да остане в ХХвек. А последвалото благоразумно управление ги стабилизира. Бяха години на устойчив растеж.
цитирай
3. анонимен - Както и в реалния живот...
28.04.2012 23:25
Реформите от 81-83 Франция имаха ефекти ... точно както ефектите в реалния живот - печелиш едно, за сметка на друго, autrement dit, като печелиш не знаеш какво губиш et inversement.
В продължение на доста време, лявото по цял свят беше в "идеологическа" криза - през XX в. работническата класа тотално се трансформира, доста леви идеи станаха отчасти архаични и несвойствени за новия, глобализиран свят. В продължение на последните години обаче, социалните разлики, навсякъде по света се изострят. Обществото започва да изпитва нужда от нова, преформулирана концепция за социална справедливост. Гладът, вакуумът за "реална средна класа" с тежест в обществото, поне във Франция започва да си казва думата. Може би доста хора усещат, че проамериканското и полезно за елитарните кръгове управление на Саркози, означава доближаване с още няколко крачки към това, което някои наричат корпоративния феодализъм. А цивилизационното ни равнище е още прекалено ниско, за да можем да разчитаме, че без държавна регулация, корпорациите ще ни водят в правилната посока. Напротив, вече хората усещат, че директорските бордове на известен брой инвестиционни банки и фондове, ефективно извиват ръцете на политиците, а последните започват все повече да приличат по-скоро на чиновници отколкото на лидери.
Колкото до Оланд и Саркози, независимо кой стане президент, поне първите години ще има да се свърши един и същ набор от неща, във връзка с кризата. Разликата ще бъде в разпределението на една малка част от ресурсите - към целокупното население или към Олигопола.
Дали донякъде левият експеримент на Оланд ще бъде успешен (в дългосрочен план, като предпоставка за нови икономико-политически алтернативи, които да освежат трупащата тлач система), ще станем свидетели в бъдещите десетина години.
цитирай
4. ko642 - Хубав пост - Блаогдаря за което! ...
30.04.2012 17:33
Хубав пост - Блаогдаря за което!

Не мога да не изкоментирам обаче и типично исказване на БГ политик - супер засукана мисъл (даже човек се чуди има ли такава въобще), чуждици, абревиатури - няма начин човек да разбере какво иска да каже. Целта е естествено аудиторията да се чувства невежа а говорещия ерудиран. Сещам се за депутат ('нубиеца') който навремето печално прекали в цялата тази игра :)

Поздрави!
цитирай
5. анонимен - след втория тур
20.06.2012 12:49
След втория тур, при който социалистите получиха абсолютно мнозинство в парламента, нас българите, следящи събитията във Франция ни очаква забавно време. През следващите месеци редовите французи, които заложиха на социалното говорене ще изживеят намаляване на надеждите, разколебаване и разочарования от управниците си. Ето това очаква наивно вярващите на социалистите французи, а и другите им сънародници. Та още отсега ми е жал за тях, но пък за страничния наблюдател ще бъде интересно.

P.S. към автора : Тъй като явно сте франкофон, а и във връзка с псевдонима, който сте си избрал, бих искала да ви препоръчам книгата на Romain Gary "L'angoisse du roi Salomon" /по възможност я прочетете на френски/. Поздрави
цитирай
6. leroisalomon - Към анонимен 5: много ви благодаря ...
21.06.2012 20:57
Към анонимен 5: много ви благодаря за препоръката, която ме трогна. Защото съм българският преводач на "Терзанията на Цар Соломон".:) Радвам се, че ви е харесал романът. Шедьовър...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798605
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031