Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2013 16:33 - Земля в иллюминаторе - статия за сп. L"EUROPEO, бр. Русия
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 8032 Коментари: 2 Гласове:
41

Последна промяна: 12.04.2013 16:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Земля в иллюминаторе


На 12-ти октомври 1957г. американската база на Алеутските острови засича радиосигнал от космоса. Белият дом е в шок. The bloody Russians са изпреварили с четири дни старта на първия американски спътник „Ескплорър 1”, насрочен за 16 октомври. Пресата говори за „технически Пърл Харбър”. Борсите регистрират спад. Но това са дребни кахъри. Патосът е другаде: в този ден Москва открадва от Америка прометеевия огън. Защото всеки, зървал звездите, поне за миг се е размечтавал. А сега там кръжи метална сфера с диаметър едва 53см и простичък предавател.  Близо два века Америка е техническият и поетически хоризонт на света, символ на свободата, мечтите и безкрая. Но на 12-ти февруари не друг, а  заклетият враг преодолява гравитацията и  повежда човечеството към Космоса. И това е само първото от серията поражения за Америка.

Съюзници по неволя

Битката за космоса започва още в последните месеци на войната, когато разузнаванията на съюзниците влизат в тиха схватка за немските авангардни технологии.  Ракетите на Вернер Фон Браун тероризират Лондон от две години. През 1944 американската авиация бомбардира изследователския център в Пенемюнде и частично го разрушава.  Рокосовски обаче първи превзема района.  Уви, руската плячка е скромна: американски командоси са успели да наводнят инсталациите, за да не попаднат в ръцете на Москва. Следват месеци на методичен лов на нацистки учени, които търсят пощада на Запад. Чрез операция „Paperclip” американското разузнаване осигурява безнаказаност и научна кариера на 1500 от бляскавите умове на Райха. Сред които и Вернер Фон Браун. Зловещото минало е забравено, Западът има нов враг.  По същото време екипи руски учени разглобяват до последния чарк единствения екземпляр от Фау-2, попаднал почти невредим в техни ръце.

Дуелът Фон Браун-Корольов

Битката за космоса скоро се превръща в двубой между двамата водещи конструктори, които се различават във всичко, освен в техническия си гений. Фон Браун е аристократ с широки интереси, пианист, цигулар и несъстоял се композитор, който накрая избира кариерата на авиоконструктор. Като голяма част от германския елит младият Вернер прави фаустовски компромис и поставя таланта си в услуга на нацистката военна машина. За Чърчил той е враг номер 2 след самия Хитлер.  След войната Фон Браун препродава таланта си на довчерашния враг, но до края на дните си неохотно говори на английски и дори в публичните си изяви предпочита немския.

Корольов е даскалско чедо. На 17 вече конструира безмоторен планер. Става летец-любител, но скоро го засмуква тоталитарната месомелачка. През 1938г. го арестуват „за вредителство”. В следствието му счупват челюстта. „Отрекох вината си, а те ме пратиха за 10 години в лагер. Срещата ми със съда трая точно една минута”, спомня си той. Скоро го преместват в „шарашка”: затворническо конструкторско бюро, в което се разминават академици и професори в раирани униформи.  

Великата авантюра

В следвоенната оскъдица космосът звучи фантасмагорично. Фон Браун и Корольов получават практично задание: да конструират ядрени  ракети, но и двамата мечтаят да надмогнат гравитацията. Планетарният резонанс от  първия спътник дава старт на втория етап: кой пръв ще изстреля човек в космоса. Двете суперсили осъзнават залога и не жалят средства.

В СССР при маниакална секретност започва подбор на космонавти. Изискванията са: ръст до 170см, тегло до 70 кг и не по-възрастни от 30 години. Желязното здраве се подразбира. От 5000 летци отсяват 206. Сред тях има хора с потресаващи биографии. Алексей Леонов като дете едва не умира от глад, а Константин Феоктистов дори е разстрелван от есесовци през войната. Преструва се на умрял в общия гроб и по чудо оцелява с простреляно гърло. Подозирали ли са някога, че ще прекрачат в Космоса?! Трима обаче блестят с изключителните си организми: Гагарин, Титов и Нелюбов. В онези години никой още не знае какво представлява един космически полет и кандидатите се подлагат на феноменални натоварвания, далеч по-тежки от днешните. В термокамерата стоят в костюми и се пържат като пилета на 80 градуса по Целзий. Престояват петнадесет денонощия сами, в звукоизолирана и съвършено тъмна сурдокамера, за да се провери психическата им устойчивост.  Понасят претоварвания от над 10G, равносилни на това върху теб да се качат десет човека с твоето лично тегло.

Междувременно в казахстанската пустиня започва строителството на космодрума Байконур. „Бяхме в бараки по 72 човека, а на всяка се падаше умивалня с по пет крана”, спомня си бъдещият космонавт Георгий Гречко. „По пода се разхождаха гущери, а преди лягане воювах с дървениците. След години много се смяхме, когато на въпрос на американски журналисти как живеят руските космонавти, Хрушчов лукаво им отвърна „Бедна ви е фантазията!” Едва ли някой разбра иронията на отговора”. „Несгодите бяха без значение, мечтата ни побратимяваше”, спомня си Павел Попович.

Когато разузнаването донася, че американците ще изстрелят астронавт на 20-ти април 1961г., в Москва решават да рискуват.  Три от седемте експериментални безпилотни пуска са завършили с неуспех, няма гаранции за оцеляването на космонавта, но стартът е насрочен за 12-ти април. Лично съветският лидер избира първопроходеца. Критерият е странен.  Титов е отхвърлен, заради неблагоразумието на музикалната му майка, която го кръстила Герман, на името на героя на Чайковски от „Дама Пика”. На Хрушчов името му звучи някак немско. А Нелюбов е зачеркнат, защото фамилията му не предизвиквала любов.  Изборът пада върху безупречния Гагарин.

108 минути в космоса

Днес космическите полети са почти рутина, но когато на 12-ти април 1961г. вечно усмихнатият ст.лейтенант Гагарин надява скафандъра, около него цари напрегнато мълчание. Никой не знае как безтегловността и претоварванията ще се отразят на организма, затова ръчното управление на „Восток1” е кодирано, тъй че космонавтът да не прибегне до него в пристъп на страх или паника, а само след разговор със Земята, в който да се установи дали е адекватен. Москва е склонна да жертва човека, нежели да понесе срама от неуспеха. Преди старта командващият ВВС отвежда Гагарин встрани и му казва: „Юрий, за това могат да ме съдят, но знай, че кодът на ръчното управление е 125”. Докато го прегръща в подножието на ракетата Корольов също му подшушва: „Помни, момчето ми: 125. Кураж”. Миг по-късно техникът, който затваря люка му подхвърля пътем:  „Само три цифри ще ти кажа...”, но Гагарин усмихнат отвръща „125, а?” Смехът им прогонва демоните на неизвестното. 

Полетът протича драматично. За миг връзката пропада. От стреса Корольов побелява буквално пред очите на диспечерите.  След минута  Гагарин възкликва в слушалките „ама че красота”. В Байконур ликуват. Нов проблем:  „Восток 1” излиза на непредвидена орбита, 100 км по-далеч от заложената, което означава, че ще се върне след 15-20 дни. Запасът от кислород на кораба е едва за 6-8 дни. Космонавтът е обречен на мъчителна смърт. Но Гагарин включва на ръка спирачния двигател в точния миг и майсторски се спуска по вярната траектория. Сега пък приборният отсек не се отделя, което прави невъзможно отварянето на парашутите. Но тук съдбата се намесва, и излишната капсула се разкачва сама в горните слоеве на атмосферата. Триумф! Във Вашингтон будят президента Айзенхауер посред нощ с неприятната новина. Москва е спечелила и втория, исторически рунд в битката за Космоса.

Великата декада

От първият спътник до средата на 60-те Корольов печели безапелационно дуела с Фон Браун. Марки с лика на космонавтите разнасят руската поща по света. Гагарин вечеря с кралица Елизабет II. Съветският лидер, Никита Хрушчов скрито ликува, когато пред камерите подарява на американската първа дама Джаки Кенеди симпатично помиярче, синче на експерименталното куче Стрелка, първото земно същество, летяло в космоса. В скандалния PR простоватият, но интуитивен Никита е половин век пред своето време.

На 16-ти юли 1963г. Москва нанася нов, тежък удар. Излита първата жена-космонавт Валентина Терешкова. Хрушчов пренебрегва няколко шампионки по парашутизъм и настоява в космоса да полети тъкачката Терешкова. Тя е най-слабо подготвена в групата, скафандърът й притиска сънната артерия и Валентина заспива по време на полета. Трудно се справя с ръчното управление, приземява се далеч от указания район. Простодушната Валя раздава космическите си деликатеси в тубички на бедните селяни и се храни с техния хляб, докато дойдат да я приберат с хеликоптер. Наказват я, но голямата цел е постигната: Терешкова става икона на феминистката еманципация, а в Индия постилат цветя пред кортежа й.

В истинска одисея се превръща полетът на Алексей Леонов и Павел Беляев през март 1965г. Той е последното велико унижение за Америка. В съответствие с плана Леонов отваря люка на „Восход2”, преминава през междинния отсек и пред обектива на външната камера изплува в открития космос. В този ден зрителите от цял свят виждат в новините оживелия Супермен, който се рее над синята планета, но с червена петолъчка на скафандъра. Извън кораба обаче костюмът на Леонов се раздува от вътрешното налягане и той не успява да влезе обратно през люка. С риск за живота си той изпуска въздуха през  клапана и с чудовищни усилия на ръцете се примъква в капсулата. В центъра за управление на полетите наблюдават с ужас датчика, според който пулсът на Леонов гони 190 удара в минута. „Да свиеш пръстите в открития космос се равнява на усилието да вдигнеш 25-килограмов куфар на земята, защото трябва да преодолееш налягането на кислорода в костюма”, спомня си днес той. Приземяването носи ново премеждие, корабът се спуска по непредвидена орбита и пада сред безлюдната тайга. Заклещва се между гигантските борове. Космонавтите едва се измъкват през полуотворен люк и падат в еднометрови преспи. „Ако след месец дойдат да ни вземат с кучешки впрягове, пак ще сме късметлии”, въздъхва Беляев. „Разсмяхме се, съблякохме костюмите, от които изляхме по 4-5 литра вода и накладохме огън”, спомня си Леонов.  След  два дни двамата робинзоновци със скафандри са открити по чудо от група геолози.  С дружни усилия изсичат 50 кв. м. гора, за да оформят хеликоптерна площадка.  

През 1966 при операция на бъбреците без време умира Сергей Корольов. Причината е необичайна. Счупената в следствието челюст на конструктора е зарастнала така, че се отваря зле и анестезиологът не успява да извърши интубация на трахеята.

Това е началото на руските неволи в Космоса.

Американският реванш

Докато американците подготвят своята лунна мисия, руската космическа програма навлиза в черна серия. 1967-а е годината на първата кръв. Парашутите на Владимир Комаров се заплитат и „Союз-1” се разбива при удара в Земята. Космонавтът става жертва на ураджийското началство, което го праща в космоса с непроверен кораб, който три пъти аварира при изпитанията, с абсурдната цел да приветства с полета някакъв партиен юбилей. На оперативката преди старта Комаров заявява, че корабът не е технически готов за експлоатация. „Какво, страх ли те е?”, пита някакъв генерал. „Аз съм готов за полет”, отвръща Комаров, с ясното съзнание, че отива на смърт.

Байконур винаги е бил мистично място, населено със суеверия. Злополучният старт на Комаров е на 24-то число, дата, която Корольов считал за кобна, спомнят си ветераните. На стартовете на космодрума и до днес се появява пъстро множество от специалисти със стари костюми, вехти шапки и всевъзможни амулети, които всеки вярва, че носят сполука. Космонавтите пък мият ръцете си при първа възможност, от страх да не пипнат някой вирус преди старта.

През 1971г. решават да лети екипажът Леонов-Кубасов-Колодин.  Дубльори остават Доброволски-Пацаев-Волков. Виктор Пацаев въздъхва облекчено пред жена си Вера: „Радвам се, че няма да полетя сега, една гледачка ми предрече смърт”. Ден по-късно титулярът Кубасов се поболява и в космоса излитат дубльорите. Когато се приземяват, докторите изваждат телата им невредими, но безжизнени от „Союз 11”. Корабът се е разхерметизирал на височина 150км и въздухът е излязъл през клапан с размер на монета от 2 стотинки. Така съдбата застига Пацаев. Това е най-трагичният и последен смъртоносен инцидент на руската космонавтика.

20 юли 1969г. е денят на американския реванш: след като губят всички междинни контроли в космическата надпревара, американците успяват да спечелят финалния спринт и „Аполо 11” каца на Луната, а Нийл Армстронг подскача щастливо пред погледите на цялото човечество. Застойният Съветски съюз на Брежнев губи скъпоценното си превъзходство в космоса и паритетът е възстановен.

Когато през 1975г. американският „Аполо” и руският „Союз” се скачват в космоса, командирите Стафорд и Леонов сякаш си стискат ръцете за символичното реми в тази първа фаза от щурма на висините.  Но примирието е само привидно.

Философска победа и научно изоставане

През 80-те двете двете суперсили залагат на различни стратегии. Американците подхващат програмата „Спейсшатъл”, а флотилията от совалки става символ на тържествуващата Америка на Рейгън-Буш-Клинтън. САЩ  „приземяват” бързо космическите новости  и технологически изпреварват останалия свят.

СССР залага на орбиталната станция МИР с постоянно пребиваващ екипаж. Тя е междинен етап към кацането на Марс. Макар да създава свое копие на совалка, Москва загърбва тази философия като безперспективна. И се оказва права.

През 90-те руската космическа програма едва оцелява. Стига се до куриози. Сергей Авдеев излита за 6 месеца, но остава там повече от година. В бюджета не се намират пари за построяването на кораба, който да го върне на земята.

Драматичната гибел на седемчленните екипажи на „Чалънджър” и „Колумбия” слага край на американската стратегия. Международната космическа станция, рожба на руската космическа философия, днес е единственият орбитален дом на човечеството. И докато целият ракетен парк на НАСА е отдавна в музея, прословутата Р-7 на Корольов продължава да е безотказният боен кон на световната космонавтика.

Романтиката на космоса вече я няма. СССР я сътворява през 60-те, а сетне Русия я погребва през 90-те, когато устройва орбитални екскурзии за туристи-милионери, за да осигури оцеляването на космическата си програма. Няма ги вече Гагарин и Корольов, и самата държава вече я няма, но дори политкоректният PR на новото време не може да промени фактите. Първите изречения на нашата, човешка одисея в космоса са написани на руски.







Гласувай:
41
0



1. shtaparov - Победата на Русия над Америка е з...
13.04.2013 02:45
Победата на Русия над Америка е закономерна: Старият свят винаги ще бъде по-силен от Новия. Дори германските технологии,ползвани от двете страни са показател,че Стария а не Новия свят ще продължи да е "на гребена на вълната". А американците и до днес така и не са се реванширали,понеже никога не са стъпвали на Луната. Те и сега все още не могат да стъпят там,камо ли през далечната 1969 г.,с тогавашните почти първобитни технологии!
цитирай
2. jelezov - СПОМЕНИ, СПОМЕНИ
12.06.2013 15:35
12 април 1961 г., преди обяд. На кея във Военноморската база в Бургас група български и съветски офицери от гостуващи ни бойни кораби стоим, клечим и седим, кой на каквото може около огън, на който матроси обгарят буьове, за да ги подготвят за пребоядисване. Разговаряме, слушаме последните вицове, които разказва капитан трети ранг, на когото забравих фамилията. Изведнаж тихата музика, която се чуваше от репродукторите на съветските кораби прекъсна. След кратък усилващ се шум на превключване с максимална сила зазвуча съобщението за успешно приключилия първи полет на човек в космоса. Настана неописуема гледка; викахме , прегръщахме се, хвърчаха шапки във въздуха.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1135494
Постинги: 157
Коментари: 562
Гласове: 1058
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930