Аксион директ – без пощада и без покаяние
Те са изгубените деца на май 68-ма, маргинали без приятели, но с много врагове.
21 февруари 1987г., Витри-О-Лож, 20.50 ч. Жан-Марк Руйан и Натали Менигон присядат на масата за вечеря. Вдън гората тяхната ферма е далеч от хорските погледи. Пистолетите им обаче са редом с посудата на масата. От месеци не ги изпускат из ръце. След убийството на президента на „Рено” Жорж Бес полицията е разлепила плакати със снимките им, заедно с тези на Жоел Оброн и Жорж Сиприани, които дежурят на другия край на фермата, в спалните помещения. Държавата дава един милион франка на онзи, който каже къде са терористите.
Оттогава не подават нос навън. Провизии купуват от единствения съсед. Само Натали отскача за пощата до селото. Последният път й се сторило, че един селянин я загледал.
„Кротки хора, тя обичаше майка ми и понякога я навестяваше” – спомня си единственият съсед. „Той сякаш не спеше, нощем все нещо работеше зад пердето. О, да, имаше и една особеност: постоянно носеше бинокъл и през минута поглеждаше през него”.
В снега навън 80 командоси и цивилни полицаи са притаили дъх в тъмнината. Следва респектиращ картечен откос. Щурмът започва! Жан-Марк и Натали се парализират от стреса. След секунди са проснати на земята. Жоел и Жорж опитват да офейкат през прозореца, но ги повалят в калта на метри от фермата. След час над паланката вече кръжи хеликоптера на френската телевизия.
Това е краят на Аксион директ, ударният отряд на анархо-комунистите, които грабват пистолетите, за да се изживеят като ангели на своята справедливост. Кървавата им диря се проточва от 1979 до 1987г.
„Аксион директ /пр. „пряко действие”/ поставя моралът над официалния закон. Ние трябва да влияем непосредствено на проблемите, без да се уповаваме на политици, икономисти и прочее бюрократи. Теорията на прякото действие отхвърля митингите, манифестациите, позивите и лобирането като политически методи”. Това гласи идеологията на анархосиндикалистите, която групата превръща в свое кредо. За френските терористи игричките на демокрацията са губи-време.
Жан-Марк, Натали, Жоел и Жорж са ученици, когато студентите в Париж замерят полицаите с павета през май 1968-ма. И четиримата се чувстват ощетени. Късно родени. Попаднали в някакво историческо междувремие без събития, които да осмислят живота им. 68-ма променя нравите, но това личи от днешна дата. Всъщност декадата на 70-те изглежда като триумф на реакционерите. Десницата остава на власт във Франция. Полицейщината безчинства с протекцията на политиците и бизнеса.
Младият Жорж Сиприани е работник в завода на „Рено”, когато охраната убива негов колега по време на стачка.
Жан-Марк Руйан дори загърбва обуржоазената Франция и се включва в една испанска революционна група, която се бори с диктатурата на Франко. Пренасят позиви и тротил за баските терористи. Още млад отнася три години затвор.
Натали Менигон започва работа в банка, но е дете на бачкатори и се чувства зле сред костюмарите. Успява да се скара с шефовете и дори със синдикатите. Светът й е крив. Отхвърля всякакви заповеди.
Жоел Оброн е с чувство за вина. Расте в богато семейство в Ньой, но се проваля на зрелостния изпит и разтваря комплексите си в анонимността на Париж. Живее в комуни в запуснати жилища.
Четиримата създават Аксион директ през 1978г., вдъхновени от германските си колеги от Фракция Червена Армия. Писнало им е от галско красноречие, от спорове с маоисти и троцкисти. От комунистите, които чакат директиви от „Юманите”. Врагът е ясен: богаташите и подопечната им власт.
Ще ги последват мнозина, близо двеста човека в апогея на организацията, а петолъчката и подписът AD скоро ще станат ужаса на френската полиция.
Започват кариерата си като обикновени банкови обирджии. Терорът струва пари. Избират малки, зле охранявани клонове. Действат дръзко, с маски и стари таратайки, с които сетне се разтварят в трафика.
Нямат опит и отначало просто изрешетват с автомати витрините на разни институции. Турят бомба в министерството на труда. Но полицията успява да внедри агент, ливанеца Габриел Шаин, и скоро им скрояват шапката. Прилъгват ги на мнима среща с митичния Карлос-Чакала, който уж търси сподвижници, за да взриви Асуанския язовир в Египет. По него време там на власт е Садат, човекът на компромиса с Израел, ненавиждан от радикалната левица, която воюва с ционизма. Садат ще бъде убит по време на парада в Кайро през 1981г., но това е друга история.
Идеята да се изстрелят в международна орбита изкушава Менигон и Руйан и двамата отиват на среща в конспиративна квартира, но са обкръжени от полицията на улицата. След кратка престрелка са арестувани и организацията временно ляга на дъното.
Когато левицата на Митеран идва на власт във Франция през май 1981г. това е началото и краят на Аксион директ. Първият президент-социалист ще демократизира страната, а социалните му реформи ще отрежат терористите от базата им. Но мандатът му започва с грешка. Под натиска на крайната левица той амнистира Руйан и Менигон, а затворът не ги е научил на нищо.
Престояли са в килиите твърде кратко, за да се пречупят, но достатъчно дълго, за да вопият за мъст.
Първи в списъка: предателят Габриел Шаин. Намират го в локва кръв на стълбите пред дома му.
Следват десетки атаки срещу банки, американски граждани и израелски дипломати. Обществото е в стрес, макар жертвите да са малко.
Като двамата нещастни полицаи, убити насред Париж, на ул.Труден, при опит да проверят документите на двама терористи.
Социалистите на Митеран свалят пенсионната възраст, либерализират радиоефира, отменят смъртната присъда. Обществото ги аплодира, но терористите беснеят. Губят почва под краката си. Еволюцията озаптява революцията, а това е каузата на живота им. Държавата се отказва от гилотината, а те, като разюздани бесове сеят терор и дават последни аргументи на защитниците на смъртната присъда.
Поставят бомба в щаба на социалистите, в централите на „Дасо” и „Креди Лионе”, в представителството на Международния валутен фонд. Едва не убиват един генерал и зам-шефа на съюза на работодателите. Следват „Пежо” и „Томпсон”. Взривяват дори централата на Интерпол.
Френският бизнес се огражда с бодлива тел и въоръжени гардове. Във Франкфурт обстрелват аамериканската военна база заедно с другарите им от Фракция Червена Армия. Убиват трима войници.
Вилнеят безпосочно и опустошително. Тук-там из Париж и Лион по фасадите се появяват тагове AD с петолъчката, вписана в кръг. Радикалите им симпатизират. Множат се малките групи, които палят предприятия и стрелят по работодатели от името на Аксион директ, понякога дори без връзка с ръководството. Името им става емблема на терора.
Големият удар групата нанася на 17 ноември 1986г. Президентът на „Рено” Жорж Бес излиза от дома си на бул. „Едгар Кине”, когато Жоел Оброн и Натали Менигон изпразват в него пълнителите си пред погледа на неколцина подранили парижани. На стълбите на близкото метро намират прокламацията на Аксион директ, която в суматохата Жоел забравя да хвърли върху трупа. „Осъден на смърт за съкращаването на 43 000 работници”. Жорж Бес е назначен от социалистите за мениджър на държавната компания „Рено” и за кратко време изважда автомобилостроителното предприятие от кризата. Убийството му е удар в сърцето на френската икономика.
Залавят четиримата лидери на Аксион директ четири месеца по-късно във фермата. Осъдени са на доживотен затвор. Руйан и Менигон се женят в затвора чак през 1999г.
Греховете сякаш застигат четворката терористи след тяхното задържане. Жоел Оброн умира от тумор ненавършила петдесет. Натали Менигон е помилвана след серия инсулти. Жан-Марк Руйан е на свобода под полицейски надзор, с разклатено здраве и електронна гривна. Жорж Сиприани се смахва. Никой от терористите не се покайва за стореното.
Франция, Париж, 226 години преди и днес ...
Кой ще удари кьоравото след клането във ...
