11-ти септември: глобалният шок

Терористичната офанзива на Ал Кайда започва още на 9 септември 2001г. В този ден терористите в Бостън, Вашингтон и Ню Джърси заръчват пици по куриер, бръснат телата си, както изисква обичаят на мюсюлманите-мъченици, обсъждат последните детайли на атаката.

Можем само да гадаем дали са научили от медиите, че първото действие на трагедията с тяхно участие се случва още същия ден в Афганистан. Двама тунизийски тв-журналисти пристигат с джип в трудно достъпните планини на Панджир, където се крие командващият афганистанския Северен съюз, харизматичният Ахмад Шах Масуд. Той е последната преграда пред талибаните, владее малка територия край таджикската граница, но се ползва с огромен авторитет в цялата страна. Медиите рядко стигат до леговищата му в пещерите. Този път откликнал на учтивото писмо на арабските колеги.

„Панджирският лъв” заема мястото си пред обектива, когато операторът натиска детонатора и натъпканата с експлозив камера избухва. Загиват  Шах Масуд и двамата тунизийски шахиди. По-късно следствието ще установи, че молбата за интервю е писана на компютъра на Айман Ал Зауахири, заместникът на Бин Ладен в Ал Кайда.

Елиминирането на Шах Масуд е в пряка връзка с глобалния трус след два дни. С него талибаните получават пълната власт над Афганистан, но тя ще трае 48 часа. Атентатите от 11 септември превръщат режима им в символ на злото и дават повод за военната интервенция на САЩ в Афганистан. В този планетарен геополитически трилър Шах Масуд е излишният трети, алтернативата на талибанското мракобесие, който пречи на мизансцена на епичната борба на доброто със злото. Атентатът е извършен с ръката на Ал Кайда, но бъдещето ще покаже, че ще обслужи американския интерес. Този първи епизод от трагедията ще посее и първите съмнения в официалната версия на събитията.

Часът е 8.46, когато полет 11 на Америкън Еърлайнс от Бостън за Лос Анджелес се врязва в северната кула на Световния търговски център /СТЦ/ в Ню Йорк.

 „Принтирах документи до прозореца. Изведнъж видях черния силует на Боинга и се парализирах! Тези десетина секунди ми се видяха вечност. За миг мернах дори лицето на някакъв човек в кабината. Стори ми се, че и той ме видя! Самолетът се разби три етажа над нашия офис. Оцелях, но имам чувството, че не съм аз. Дори името ми, Дженифър, сякаш вече не е мое” – Дж. Стейтън, 42г., секретарка, ослепяла от строшените стъкла.

 „Излязох на прозореца и отчаяно се опитвах да набера телефона на съпруга ми. Той работеше в южната кула на СТЦ. Пожарът беше ужасен! Бях в паника и забравих да пусна телевизора. Съседката от терасата ми каза, че се е разбил самолет, когато за миг над сградата премина сянка и изведнъж ни блъсна шумът от двигателите. Видях как Боинга подмина дома ни. Изпуснах телефона секунда преди да се забие в южната кула. Пред очите ми!” Бети Ернандес, вдовица на загинал в СТЦ.

Часът е 9.03, когато полет 175 на Юнайтед Еърлайнс се разбива в Южната кула на СТЦ. Това се случва пред камерите на няколко телевизии, които вече предават кадри от пожара на северната кула.

Целият свят е пред телевизорите. Часове, дни, месеци, години кадрите с хищните птици, които ръфат огрените от слънцето кули ще се повтарят в ефира и ще предизвикват глобален стрес.

Започва новото летоброене, това на ужаса в реално време, цвят и звук. На образа, който убива словото.

 Атентатите ще предизвикат хиляди въпроси, ще избуят неофициални версии и конспирационистки тези, но всички те ще търсят истината с думи, а словото е безсилно пред образа. Особено за преживелите събитията. Дори пред телевизора!

Всъщност най-дългият ден в историята на САЩ едва започва. В 9.05 директорът на президентския кабинет дискретно подшушва на Джордж Буш, че преди две минути е поразена и втората кула на СТЦ. Президентът присъства на открит урок пред камерите в началното училище Ема Букър в Сарасота. Охраната нервничи и припира държавният глава да отлети час по-скоро с Air Force One, както повелява инструкцията. Буш обаче взема думата в 9.29 и обявява пред камерите: „Днес е ден на национална трагедия. Два самолета са се разбили в СТЦ, изглежда САЩ са обект на терористична атака”.

Междувременно контролните кули на летищата в Северна Америка са като разбунени кошери. Два други самолета не отговарят на позивните си.

Вашингтон, 9.35ч. Агенти на Сикрет Сървис влитат в кабинета на вицепрезидента Дик Чейни и буквално го отнасят на ръце в бункера на Белия дом. По пътя му докладват: единият от двата липсващи самолета е взел курс към столицата, а после изчезнал от радарите.

В Сарасота Буш едва приключва речта си, когато един пилот на „Херкулес” излетял от Вашингтон докладва на кулата, че май някакъв самолет се е разбил в сградата на Пентагона. От въздуха видял огромно огнено кълбо. Решават, че това е полет 77 на Америкън Еърлайнс, който не отговаря от 37 минути.

Над Ню Йорк вече летят двойка закъснели F-16. Около кулите кръжат хеликоптерите на полицията. По стълбите на СТЦ се разминават поток от ужасени хора в кръв и сажди и объркани пожарникари и спасители, които пъхтят нагоре, с кислородни бутилки и кирки към стъклобетонната си Голгота.

Хората по високите етажи, които пожарът отрязва от земята, отчаяно се крепят по первазите на прозорците. Докато волята им отстъпи пред изгарящата пръстите болка.

„Летяха като кукли. Помня шума от разбиването им върху еспланадата пред сградата. Като разцепване на диня.” Сеп Грийн, 40г., пожарникар.

В 10.03ч. в полето край Съмърсет, Пенсилвания се разбива четвъртият отвлечен самолет: полет 93 на Юнайтед Еърлайнс. След предполагаем бунт на пътниците, които превземат пилотската кабина.

Този ден е апогеят на телевизията като медия. Америка е в шок. Президентският самолет кръжи дълго във въздуха преди да избере безопасно летище. Подплашени зрители купуват противогази. В Израел противовъздушната отбрана е вдигната по тревога. Руските спътници увисват над Ню Йорк. В Европа нареждат незабавни арести на подозрителни мюсюлмански интегристи. В Могадишу сомалийските ислямисти изпразват калашниците си във въздуха, за да приветстват победата на Бин Ладен. Броени часове след атентатите саудитският милионер е нарочен за вдъхновител на атентатите. Мрежата му Ал Кайда е идентифицирана като изпълнител. Тя е новото въплъщение на Сатаната.

Роден през 1957г. в Саудитска Арабия Осама Бин Ладен е син на милионер. Висок 195, слаб, с един бъбрек на хемодиализа, извънредно учтив, с тих глас, отдаден на уахабизма, баща на многобройна челяд /между 12 и 26 деца според разни източници/, пише в досиетата на службите. За Вашингтон той е враг номер едно от 1998г. Правителството дава 5 милиона за главата му след кървавите атентати срещу американските посолства в Найроби и Дар-Ес-Салаам /213 убити/.

Смущаващото е другаде: Бин Ладен е скъпоценен съюзник и агент на ЦРУ още от 80-те, когато финансира и ръководи част от муджахидините, които воюват срещу окупационните съветски войски в Афганистан. През 90-те той доставя оръжие на босненските мюсюлмани с тихото покровителство на ЦРУ. Семейството му е в бизнес-връзки с американски компании, в които акционер е не друг, а вицепрезидентът Чейни. Два месеца преди атентатите френската  журналистка Александра Ришар от „Фигаро” го разпознава в коридорите на американската военна болница в Дубай!  Сумата от тези факти ще хвърли завинаги подозрение върху определени среди в американскита администрация и ще подхранва версията, че Бин Ладен е инструментализиран враг, който дава аргументи за дръзки външнополитически решения.

Първото идва след броени дни. Президентът Буш обявява глобална „война срещу терора”, понятие-загадка за тогавашната геополитика. Така дефиниран, фантомният враг се крие навсякъде и никъде и е достатъчен предлог за война с Ирак /2003г./, въздушни удари в Йемен и Пакистан /оттогава до днес/ и отвличания на заподозрени из целия свят. Но най-вече той става аргумент за превземането на Афганистан, ключът към централна Азия, убежището на Бин Ладен, покровителстван от мракобесните талибани на молла Омар, които са на власт в Кабул.

С годините Бин Ладен се превръща в икона на злото, неуловим митичен злодей, който изпраща неразбираеми послания в медиите, а видът му странно се променя. В някои късни послания той изглежда далеч по-млад, отколкото в ранните. Убит е на 2 май 2011г. в Аботабад, Пакистан, при шумно медиатизирана акция на американските „тюлени”, но трупът му никога не е показан пред камерите и е изхвърлен в морето часове след операцията.

Смъртта на 2996 души и шокът от образите се превръщат в непробиваем щит над официалната версия за атентатите. Ако вдъхновителят на терора е Бин Ладен, то за организирането на операцията е обвинен Халед Шейх Мохамед, заловен през 2003г. в Пакистан и съден в Гуантанамо от есента на 2012 досега.

Според официалната версия 19 атентатори, разпределени в 4 групи, отвличат самолетите, подчинявайки екипажите с канцеларски ножчета и заплахи с мними бомби. Цел: удар по символни за американската мощ сгради.

Някои абсурдни конспирационистки теории, впрочем, също обслужват официалната история, като създават димна завеса, която пречи на критичния прочит на събитията.

Как 19 терористи, повечето с досиета във ФБР, успяват да получат визи за САЩ? Да циркулират свободно из страната, а неколцина дори да завършат курсове за летци?

Как едва прохождащи пилоти на „Чесна” яхват огромните лайнери и след серия сложни маневри ги сблъскват с кулите? „То е все едно да си разрязал веднъж-дваж пуйка на семейната трапеза, а сетне да се хванеш да извършиш сърдечна операция”, споделя Сол Харпър, пилот от американската гражданска авиация. Дори президентът на Египет Хосни Мубарак, бивш воненен пилот, в часовете след атентатите споделя пред камерите: „Не виждам как начеващ пилот може да извърши маневрите и да забие нос в Пентагона...”

Срутването на поразените кули на СТЦ става практически със скоростта на свободното падане, при това строго вертикално -загадка за инженери и архитекти. Ефектът се постига само при контролирани взривове на стари постройки. Подозренията се подхранват от много свидетели, включително пожарникари, които говорят за серия детонации, предшестващи срутването на сградите.

Неясна остава причината за рухването на сграда номер 7, в съседство с кулите близнаци. Според официалната версия причината е пожар, но експертите са крайно скептични. Пожар не може да срине масивна стоманена конструкция.

11-ти септември не може да бъде разказан. Това е планетарна история с дълбоки корени, която определя хода на световната политика до ден-днешен. Началото й се губи в 80-те, когато Западът подхранва ислямския интегризъм, за да го противопостави на съветската окупация на Афганистан и да сплоти местните племена около боеспособна идеология. Днес той е основната заплаха за глобалната сигурност и най-опасният враг на някогашните си спонсори.

11 септември преформатира съзнанието на милиарди зрители и това на обществата. Налага в представите нов фронт между добро и зло.  Оправдава войни. Покорява държави. Подхранва конспирационизма. Оправдава подслушванията и отвличанията. И подронва устоите на свободата в могъщата американска демокрация.