„Газпром – достояние на народа“ – тази реклама като червей рови съзнанието на мнозина руснаци. „Тръбата“ е ироничният отговор на документалиста на този дразнещ слоган.

„Дадохме си дума. Във филма няма ни една порутена сграда, а минахме покрай десетки хиляди. Нито едно село в руини, а пропътувахме хиляди. Нито един запуснат храм, а видяхме стотици. Нито един човек след заплата, спящ в някоя локва, а сами се досещате колко такива видяхме. Снимахме само хора , комфортно живеещи в своята среда. Друг е въпросът, че отношенията им с държавата се свеждат до това: да има ток по два часа дневно. И нищо повече. Картофите сами ще посадим, само ни оставетена мира“, спомня си Манский епичното стодневно пътуване през два континента.

 ПолитНЕкоректният филм е увенчан с приза за режисура на международния фестивал в Сочи. Още една ирония: в олимпийската столица триумфира филм за безвремието в забравената от Бога „глубинка“. Но щом това е възможно, значи има надежда....