Животът често имитира литературата. Тези дни мнозина се присетиха за „Остров Крим“, дисидентската антиутопия на Василий Аксьонов. Но по различен начин.

Написан през 1979г., в епохата на заблатения брежневизъм, романът почива на дръзка хипотеза: как щеше да изглежда руската цивилизация, ако Крим беше остров, а не полуостров? Ако през ноември 1920-та червените не бяха преминали по плитките води на залива Сиваш и не бяха прокудили армията на Врангел в далечни земи. Ако остров Крим се беше превърнал в белогвардейски оазис, нещо като формула на спасението за измъчената от дефицити и цензура съветска Русия?

Днес всичко се сбъдва с обратен знак. Крим вече е руски. Без значение какъв точно статут ще избере. За Украйна обаче той вече е остров. Макар с материка да го свързва тънка ивица суша. И споменът за времето, когато бяха една страна.

Крим е ключова придобивка за Москва. Непотопяем самолетоносач за контрол над Черно море. В Севастопол домува Черноморският флот, който позволява на Русия да оперира и в Средиземноморието. Без него Сирия щеше да е вече загубена. Тези две очевидности правеха руската реакция спрямо европейското предложение за асоцииране към Украйна напълно предвидима, но ЕС се управлява от бюрократи. Роботизирани, безотговорни, а често и невежи.

В геополитически план Крим е шах с пешка. Отделянето с референдум, бил той и предрешен, задава схемата, по която всеки друг рускоезичен регион на Украйна може да напусне Киев, в случай, че ЕС и САЩ са достатъчно недалновидни да задълбочат кризата с покана в НАТО, разполагане на ПРО-бази на Запад от Днепър или друг недомислен ход.

Но Крим ще е и лабораторията на новата руска амбиция. Полуостровът е древна земя с пъстро население и южняшки темперамент. Туризмът, газът от шелфа и добрата инфраструктура му позволяват да се самоиздържа. Реформата му обаче ще изисква инвестиции. Мащабни и достатъчни, за да го превърнат в привлекателен контрапункт на управлявана от МВФ и ЕС Украйна. Инак рискува да се превърне в контрапример и витрина на руската безстопанственост.

Ключов залог ще бъде и респектът на демократичните свободи, еднакво погазвани в Киев и Москва. Ако Кремъл се поддаде на изконния си рефлекс да решава силом проблемите, а това е вероятно, то Крим ще се окаже отровна и скъпа придобивка. Особено ако в Киев се установи легитимна и що-годе функционираща демокрация, която засега е само мираж.

Частен случай са исторически травмираните кримски татари, които помнят сталинската депортация и отсега приемат на нож новата власт. Етнически сблъсъци в Крим могат да хвърлят искра чак до Татарстан, да подпалят и тлеещия Северен Кавказ.

А докъде ще стигне реакцията на Запада? Едва ли далеч. Европейските правителства са видимо объркани и със закъснение осъзнават, че Украйна е миниран терен, на който лекомислено са нагазили. Внезапното свръхпредлагане и обезценяване на американски ценни книжа показва, че Москва е готова за война на пазарите. А масивното изкупуване на чуждестранни дялове в руски компании от подплашените инвеститори ще концентрира още повече ресурс в Кремъл. Патриотичната еуфория от присъединяването на Крим също укрепва властта на Путин. Но енергията й може да дерайлира руския влак, ако Кремъл се пристрасти към допинга на националните чувства.

Тези дни Иван Кръстев заговори за Крим като рождено място на Трета руска империя. Посочи като причина за кризата отказът на Москва да играе по западните правила. Фактите всъщност показват, че се случи тъкмо обратното: Русия заигра по западните правила. Отцепи Крим с препратка към прецедента Косово. Прибегна до сила без международен мандат. Използва високопрофесионалната телевизия RT като медийна бухалка, тъй както CNN написа легендата на много войни от последните 20 години.

В Грузия и Украйна Москва очерта червената линия, отвъд която няма да отстъпи. Или, ако го стори, то ще е след сблъсък с висока цена.