Иво Христов

 

...а няма кой да те напсува

 

Има такъв израз на български. Обозначава крайна самота. Смърт приживе. Състояние, при което не чакаш ни подкрепа, ни одобрение, а минимум внимание. Знак, че те има в очите на другите. Сетих се за израза по повод вестникарската полемика между литературните нотабили и комсомолците на буквите. Вторите да не се обиждат. Вероятно са шарени, но държат да се афишират като „бодра смяна” и аналогията с комсомола се натрапва.

Неотдавна комсомолците на буквите, обединени в два кръжеца – „Литература диктатура” и „Бърза литература”- подвързаха творчеството си в „Антология на живите”. Промоцията й бе съпроводена с множество провокации по адрес на нотабилите – попържни, лафчета, вицове, които единият разказва, а аверът му се смее и т.н. – все неща, които помпат пийпълметричните мускули на телевизиите и пълнят вестниците в лятното безвремие. И чудото стана. Нотабилите благоволиха да ги забележат. От родопските покои на Левчев пристигна писмо, на което Карбовски отговори с бързината на дежурен телеграфист. Съдържанието на кореспонденцията е без значение. Комсомолците /на буквите/ ликуваха от успеха на PR-маньовъра, тъй както начинаещ тенисист се обнадеждава, когато първата му топка все някак се търкулне обратно, рикуширала от стената. 

Истинското признание дойде тази седмица. Досаденият Виктор Пасков напляска с даскалската показалка задниците на комсомолците. Те по принцип ходят разгащени. Такава е заявената им естетика. Та покрай обидата усетиха и болка, преминаваща в мазохистичен екстаз. Защото Пасков изнесе топката на техен терен и ги отпрати с техните думи. Сиреч доживяха някой да ги напсува. Сбогом, самота!

„Младите” литератори напомнят ексхибиционистите, които се изхитряват да прибягат през футболните терени, за да се възползват от събраните по друг повод запалянковци. Подобно на тези сбъркани люде те ни натрапват анатомията си, чието разголване ги възбужда. На улицата минувачите биха ги избегнали отдалече, тъй както изобикалят всеки тарикат с шлифер и светнал поглед в шубраците на градските градинки. Запалянковците обаче са заложници на стадиона и принудени да понесат гледката. Тъй и читателите на българска литература най-подир забелязаха присъствието им.

Патетичният вопъл на комсомолците „Живи сме” ми прозвуча като хленч на недолюбвано дете, което жадува родителско /читателско/ внимание. Трогнах се. Изчетох антологията. За жалост писанията на българския ъндърграунд се родеят с тези на провинциалните даскалици в съботните притурки на вестниците. Дребен детайл: даскалиците подвързват между кориците напоените със сълзите им кърпички.  Комсомолците ни предлагат подвързана тоалетната си хартия. 

Естетическият им арсенал включва високооктанови глаголи като „чукам” и синоними. Скандальозни думички като „циганин”, „педофил” и – ще ли питане?! - „майка” в очаквания контекст. Необузданият нагон към сквернословие, псувни и словесен разгул в неврологията се именува синдром на Турет. У нас ни го пробутват за литература. В добрите си образци авторите от ъндърграунда напомнят абсурдния бъбреж на Даниил Хармс. Преди век е бил авангарден. А днес?

Ето как, при все апелите „стани да седна”, превратът в книжарниците не се състоя. Получи се нещо като бирен пуч. Защото „младите” не се лигавят като Хемингуей с дайкирита, а льоскат здраво евтин алкохол, бетер Буковски. И се чифтосват по WC-тата като Джим Морисън. Потапят се в „изкуствения рай” като Бодлер. Само дето им липсва основното. Не е достатъчно да си безрък, за да приличаш на Венера Милоска. Трябва добър камък и доста чукане. Уточнявам: с длето, за да бъда разбран правилно. А счупените ръце са вторична травма. 

Днешната българската литература е сбор от взрени в пъпа си хора, обърнали гръб на живота. Повечето – нехайни към езика. Ако приемем писането за занаят, последните двадесет години обособиха три еснафа /думата приляга двойно/.

Първият обединява геронтите от соца. Мнозина позабравени. Неколцина въртят търговийка с личен авторитет. Отдават го назаем тук-там. От години последните потъват тържествено като претоварени испански галери, под тежестта на ордени, венци и почести. Потъват бавно.

Вторият еснаф обединява ин витро автори от демократичните кувьози, отгледани с много любов от разни фондации. Те страдат от типичните за тази челяд слабохарактерност, блед лик и конформизъм. Виреят в университети и по кръгли маси. Читателят ги пренебрегва.

Най-подир третият еснаф обединява така наречения ъндърграунд, за който стана дума. Той се взира ПОД пъпа си. Зариби аудиторията си от страниците на разни списания от прехода. Лафът измести мисълта. Позата подмени преживяването. Цинизмът стана критерий за интелект. Английският се самонастани и посръга комплексирания български език. Останаха малко думи и опростена граматика. Днес всеки мислещ и чувствителен човек изпада в изкуствената засада, погодена от въпросните тарикати. Изглежда демоде, извън играта, offside. Това беше единственият евтин трик, чрез който Карбовски и компания можеха да бъдат забелязани. Оттогава компанията се смени, но и новите излизат със стария номер.

Напоследък ъндърграундът взе да обяснява липсата на интерес към себе си с липса на трибуни. Чуждите книги „убивали” неговите.

Да беше торно цвете, щеше да вирее безпроблемно. Само че той отрасна в гланцовия лукс на списанията и му е трудно да премине в книга. В „Антологията” авторите са събрали каквото са могли, дори банални sms, които изпратени от тях им звучат оригинално. Вече искат и почести. „Да карат влака”. Да наследят „литературния дюкян”. 

А може би да закопчеят първо своя? От милост към литературата. Нейсе. Преди време Карбовски посвети статия на члена си. Явно разсейващ маньовър с цел да отвлече общественото вниманието от хемороидите, които измъчват всеки заседнал потомък на Пишурката, жертва на творческа констипация.

Литературата не е в книгите. Има я навсякъде. Битува в светоусещането, в беседата, в пресата /когато й сторим място /, в интернет и другаде. Предметът книга е по-скоро опаковка, нежели съдържание. Като онези пластмасови кутийки с надпис Байрон и Толстой, с които богатите, невежи сноби на Запад декорират рафтовете си.

Литературата е занимание самотно. Пакетното придвижване е провалена футболна тактика, която не приляга на индивидуалистичен занаят като писането.

А когато ъндърграундът лелее почести, заприличва на евтина поза. Той впрочем оттам и тръгна. Кръгът се затваря.

 

 

и със стил, както винаги:)
Браво!

Браво! Ювелирна изработка.

Изключителна лексика, която изключително точно изобразява мислите на писателя :) Харесва ми!

Евалла, Иво Христов! Право в десетката!

Много хубаво. Стилно, ясно, точно, безпощадно. Право в целта.

Къде да търся други писания на Иво Христов?

Всичките ми писания са в този блог, само трябва да отидеш на началото.
Мерси за отделеното време!

А сега накъде?

Накъде решава индивидуално всеки пишещ. При всички положения ми се струва обществено необходимо да се натирят натрапниците от литературата. Навремето подобни наглеци се обявиха за демократи и днес това минава за даденост. Други се нарекоха атлантисти, трети социалисти и т.н., което завихри хаос от понятия и ценности, в които гражданина е като пиле в калчища. Понятията са ключ към анализа и решението. Когато са неадекватни, ключът е загубен.
Затова преди Карбовски и компания да са се обявили за литератори, преди да са станали критерий, преди пошлотията да е станала ориентир за стил, намирам за уместно да им се затръшне вратата, защото ще си спестим необходимостта по-късно да доказваме очевидното, когато перверзията ще е вече факт и норма.

поздравления, иво! и аз мисля да напиша един текст, тъй като никой не знае пък поколението от 78-а, а има поне дузина имена, които заслужават малко повече внимание от карбовски и карбовковчетата! пиши, на един фронт сме! дори и да не е "отечествен"! :) лукчо

Здравей, г-н Иво. Напълно споделям възгледите ти относно пошлотията. Намирам за уместно повече такива идеи да се появяват сред пишещите. Поздрав ;))

Чудесна статия!Заради тези комсомолци не чета вестници, списания и не гледам тв. Дори и консерви не отварям, да не би и оттам да изскочат като в един стар тъп виц...
Дано изтерзаната българска литература доживее една истинска нова "бодра смяна"!!!

Поздравления за стила и точността на изказа!