Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2009 16:09 - Ромен Гари/Емил Ажар - /из броя на сп. „L’EUROPEO” озаглавен „От любов”/
Автор: leroisalomon Категория: Изкуство   
Прочетен: 6950 Коментари: 4 Гласове:
2



Иво Христов

Ромен Гари / Емил Ажар

 

„Ще бъдеш Байрон, Пушкин, Толстой! Лауреат на „Гонкур”! Или посланик на Франция! Кавалер на „Почетния легион”! Жените ще страдат по теб! А името ти ще краси стените на училищата. Като това на Юго!” Звучи като майчински делириум, но за невръстния Роман Касев подобни тиради са всекидневие. Той дори не е французин и едва-що се учи да пише. Майка му, Мина Овчинская, е руска еврейка и несполучила актриса. Боготвори го. Страстта на думите й ги родее със заклинание. Тя „знае за какво говори”. Засега обаче революцията ги е отвяла във Вилнюс, а бащата е потънал в историческия смут преди да остави отпечатък в необичайно сините очи на Роман. Момчето расте с легендите за царските гвардейци, които пият шампанско в обувките на дамите и ги въртят в зашеметяващ валс. Роман учи фехтовка, пиано, стрелба и, разбира се, френски. Когато някой от кварталните търговци обиди Мина, малчуганът се явява пред наглеца с думите „Господине, вие сте обидили майка ми” и му зашлевява шамар. Такава е представата на Мина за френско възпитание.

През 1928 семейството се добира до обетованата Франция, установява се в Ница. Роман става Ромен, а Мина прави невъзможното синът й да не страда от своето различие. Сърцето на малкия се свива при вида на майка му, която скришом топи залък в празния тиган, след като е осигурила пържола на сина си. Ромен й се отплаща с рицарство: когато се опълчва на корта срещу треньора на благосклонния шведски крал Густав, от когото губи мача с разранени колене, но пред ликуващия поглед на Мина. Или когато навлича пилотско яке през 1938г., за да брани приемната си родина от хитлеристката агресия, която е въпрос на време. През май 1940 тя става факт. Ромен е ранен от шрапнел в бедрото по време на въздушно конвоиране и предвкусва гордостта на майка си от тази първа рана в бой за Франция. Патриотичното му въодушевление обаче е в дисонанс с унизителния ход на събитията. На 17 юни /37 дни след началото на войната/ Франция на маршал Петен де факто капитулира. Не и Ромен. Двадесет и шест годишният мъж откликва на апела на генерал Дьо Гол на вълните на ББС-Лондон и тутакси се отправя към острова. В суматохата не смогва да се сбогува с майка си, която остава в Ница. Той вече е възприел псевдонима Гари /от руското “гори”/ и е решен да брани приказната Франция, сътворена от идиличните представи на старата и болна Мина, в момент в който повечето французи капитулират. “Нямам право да се сърдя на хора, които имаха много по-кротка и уравновесена представа за Франция, тъй като не бяха родени в покрайнините на руската степ от смесването на еврейска, татарска и казашка кръв”, великодушно споделя писателят. Едни воюват за имота си, други за достойнството си. Ромен Гари се хвърля в бой за семейния идеал. Понятия като Франция, майка и любов за него са обезпечени с цената на живота му. Възпитан е в легенда, която прави битието му трудно, но той не е от страхливите. Сражава се над пясъците на Сахара, в Сирия и Абисиния. Оцелява в няколко самолетни катастрофи. Надмогва заболяването от тиф. Остава жив и след дуела с полски офицер за честта на една британска проститутка. Гари неизменно чувства протекцията на майчината любов, която струи от екстравагантните й писма: „Мой обожаемий сине, цяла Ница се гордее с теб. Радио Лондон ни осведомява за огъня и жупела, който сипеш над Германия, но... добре правят, че не споменават името ти. Това би могло да ми навлече неприятности.” Писмата пристигат най-редовно, доставени незнайно как от окупирана Франция.

В почивката между полетите Ромен пише първия си роман, „Европейско възпитание”, в една ламаринена барака на летището. Изпраща го наслуки до няколко издателства. На 25 януари 1944г. щурманът Гари е тежко ранен, а пилотът на бомбардировача му ослепява във въздуха, но с дружни усилия приземяват самолета на британска земя. За авиаторския си подвиг Гари е произведен в кавалер на Почетния легион. Един британски издател публикува първият му роман, който се превръща в бестселър от двете страни на Ламанша. Съдбата сякаш се покорява на заклинанията на майка му. Гари прави невъзможното, за да поднесе лично победата на грохналата от диабета Мина. Когато след множество премеждия се добира до освободената Ница, преживява шок, пред който разумът немее. От една медсестра научава, че майка му е починала преди повече от три години. В последните седмици от живота си тя написала 250 писма, които предала на приятелка в Швейцария. Същата ги изпращала през равни интервали на Ромен, за да окуражават сина й, който без тях бил обречен. Любовта на Мина остава да бди като ангел-хранител над главата на Гари дори след смъртта й.

В шеметната 1945 демобилизираният капитан получава и първото си дипломатическо назначение като втори секретар в посолството на Франция в София. Влюбва се. Предлага брак. След загубата на Мина Гари преживява чести депресии. Прекарва часове наред безмълвен, проснат на леглото. Дни преди сватбата споделя пред годеницата си, английската пътешественичка Лесли Бланч, че ако не излезе от поредната криза, няма да се яви на церемонията. „Хайде, дарлинг, без теб няма да е същото”, отвръща по британски Лесли, която от години радва с хумора си читателите на „Вог”.

В София младият дипломат изживява мъчително своята безпомощност при разгрома на опозицията и установяването на комунистическата диктатура. Пише отчаяни телеграми до Ке Д`Орсе, но Западът е жертвал България още в Ялта. Чарът му магнетизира широк приятелски кръг. Преобладават жените. Държавна сигурност решава да го шантажира и му погажда номер с уж цивилна изкусителка, подставено лице на службата. На разговора с вербовчиците Гари признава, че се е изложил. Сетне охлажда обнадеждените си събеседници: „него ден не бях във форма, достойна за официален представител на Франция, но обещавам да бъда на висота, ако ми се предостави повторна възможност”. Усмивките на агентите повяхват. За Гари любовта и флиртът са въпрос на чест, а не компромат. Бракът му с Лесли Бланч е либерален. Операцията по вербуването се проваля.

През 1956 се сбъдва друго пророчество на Мина: Гари е удостоен с „Гонкур” за „Корените на небето”, а романът му е екранизиран в Холивуд от Джон Хюстън.

През 1960 се появява „Обещанието на зората” - един от романите на века, химн на любовта и шамар за вулгарността. Гари разчиства сметките си с психоанализата, „която приема формата на тоталитарна заблуда. Тя се мъчи да ни окове във веригите на собствените си извратености. Превзела е пространството, опразнено от суеверията, умело се прикрива под семантичния си жаргон и привлича клиентела посредством сплашване и шантаж, досущ като рекетьорите, които ни налагат своето покровителство”. С убийствена ирония Гари харизва на „шарлатаните и чалнатите, които ни ръководят в толкова други области, грижата да обяснят моето чувство към майка ми с някое патологично отклонение. Като се има предвид в какво превърнаха свободата, братството и прочее най-благородни човешки стремления, не виждам пречка болните им мозъци за изкористят простата синовна любов подобно на всичко останало”.

След години на споделени пътешествия из Европа и САЩ семейството Гари-Бланч се разпада през 1962. Ромен се жени за Джийн Сибърг, красавица, щерка на фермери от Айова и икона на френската “Нова вълна” след ролята й в “До последен дъх” на Жан-Люк Годар. От любовта им се ражда син: Александър-Диего. Звездната двойка е по страниците на светските списания, но щастието трае кратко.

Джийн е с 24 години по-млада, болезнено чувствителна и политически активна. Подкрепя борбата на “Черните пантери” срещу расовата сегрегация в САЩ. Отделя пари за каузата. Всевластният шеф на ФБР Е.Хувър нарежда операция по нейното дискредитиране. В пресата плъзва слух, че Джийн очаква дете от свой чернокож съратник. Всъщност, макар и вече разделени, Гари и Сибърг очакват момиченце, което трябва да носи името на Мина. На седмия месец от бременността си Джийн помята. Психиката й е окончателно прекършена. На пресконференция тя показва снимки на отворения ковчег на мъртвороденото си дете, за да може цветът му да затвори устата на дезинформаторите. В продължение на 9 години Джийн предприема опити за самоубийство на датата, на която е загубила рожбата си. Хвърля се на релсите на метрото. Поглъща приспивателни. През 1979г. тялото й е открито увито в одеало на задната седалка на автомобил в парижкия XVI район. Официалната версия е самоубийство чрез отравяне, но обстоятелствата остават неизяснени.

След раздялата с Джийн през 1970 Гари сам режисира последното чудо в живота си, най-гръмката мистификация в историята на френската литература. За да се подиграе с литературните аятоласи, Гари възприема псевдонима Емил Ажар. Някогашният огън /Гари/ се е превърнал в пепел /жар, рус./. “Животът пред теб” на “младия автор” покорява журито на “Гонкур”, което удостоява романа с едноименната награда. Успехът сварва неподготвен самият Гари, които изпраща своя роднина Пол Павлович да изиграе ролята на Ажар на церемонията по връчването на наградата.

Гари потъва в окончателна депресия. Темите за старостта, мъжката импотентност и обречената любов бележат последните му книги. Поклонничките го навестяват в жилището му на ул. “Дю Бак”. Писателят ги гощава с чай и черен хумор. Седмица преди смъртта си Ромен изпровожда приятеля си Рене Ажид до асансьора и въздъхва: “Ако майка ми беше жива, нещата щяха някак да се закрепят”.

На 2 декември 1980 Ромен Гари се самоубива с личното си оръжие. “Няма връзка с Джийн”, пише в предсмъртното му писмо.

Днес името му краси много училища. Като това на Юго.

 

Иво Христов /из броя на сп. „L’EUROPEO” озаглавен „От любов”/




Гласувай:
2



1. pilcho - ...
05.09.2009 16:41
Той е един от любимите ми писатели. Но биографията му винаги ме е натъжавала.
цитирай
2. leroisalomon - Животът му е неправдоподобен, б...
05.09.2009 16:53
Животът му е неправдоподобен, болезнен, но със сигурност не е пропилян...
цитирай
3. leroisalomon - Фейсбук-страница на поклонниците ...
05.09.2009 16:57
Фейсбук-страница на поклонниците на Ромен Гари:

http://www.facebook.com/home.php#/group.php?gid=128361699638&ref=mf
цитирай
4. eleni - пак си написал
12.09.2009 22:01
прекрасен текст...

Безкрайно рядко съм срещала толкова хубаво поднесен разказ за живота на (любим) писател.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798820
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031