„В мъглата”, режисьор - Сергей Лозница, сценарий - Сергей Лозница по едноименната повест на Васил Биков, оператор - Олег Муту

В ролите - Владимир Свирски, Влад Абрашин, Сергей Колесов, Влад Иванов, Юлия Пересилд, Надежда Маркина

Шумолът на есенни листа, джвакането на конски копита в белоруските торфища, бръскането на сухи треви по обувките и предсмъртния жълто-зелен цвят на изтощената есенна гора: „В мъглата” покорява с визия и звук, несмущаван от никаква музика. Историята се развива омагьосващо бавно, сякаш в реално време и въвлича зрителите в съзерцание, което рикошира в редки, безотпадни диалози. Разказ за безизходицата на почтения човек в еднозначните морални координати на войната, които не търпят нюанси.

„Зарежете войната. За нея всичко е казано”, с тези думи продуцентите отпращат режисьора Сергей Лозница, който обикаля с дебютния си сценарий по повестта на Васил Биков. 15 години ще отидат, за да надмогне скептицизма им, но резултатът впечатлява. В Кан 2012 филмът е удостоен с престижната награда на FIPRESCI, гилдията на специализираните в киното журналисти.

„В мъглата” е противоотрова за патриотичното кино, за военните епоси, които бълват всички големи национални кинематографии. Големият разказ за борбата на „нашите” с „враговете” тук е сведен до няколко малки, човешки истории, в които няма непорочни.

Годината е 1942-ра. Двама партизани са натоварени да изпълнят смъртната присъда над заподозрян в издайничество селянин. Съдбата няколко пъти ще му подари живота и също толкоз поводи да съжалява, че не му го е отнела.

Героите във филма на Лозница дори не споменават Родината и не кълнат врага. Те крачат опипом в мъглата на историческата драма и търсят да се ориентират според човешките си мерки: симпатия, мъст, злопаметност, страх, гордост и инстинкт за самосъхранение. Войната е отнапред загубена битка, в която дори Доброто е обречено да си служи със средствата на злото, а почтеният човек е орисан да бъде универсален грешник.

Впечатляваща творба, която връща киното към дълбоките морални дилеми и без излишни комплекси контрастира на фона на комерсиалната естетика с дългите си планове и магическата си светлина, която в някои интериорни планове близва контурите като в картини на Вермеер.