О-в  Банишанта в Бенгалския залив. Тъничка ивица кал с размера на палуба на танкер, заселена с проститутки. Бараки, цветни дрехи и палещо слънце. Тук всички живеят в очакване на потопа. Той идва веднъж на няколко години. „Последния път се вкопчих в козината на един тигър и той ме извлече на сушата”, спомня си една от жриците. Друга пък навила бедстваща боа около кръста си и тя я качила на един плаващ дънер.

Малък катер докарва загорели моряци – филипинци, виетнамци, индуси – на острова-бардак. На руля е млад бенгалец, от години влюбен в едно от момичетата. Боли го да й докарва клиенти, но това е въпрос на оцеляване. Събират пари за телевизор...

Големият италиански документалист Джовани Джоми /Politica zero/ безпристрастно регистрира свенливите резговори на млада проститутка с клиента й, борбата на една активистка за признаването на професията „секс-труженичка”, смиреното мърморене на великодушния местен имам и екзалтирания брътвеж на селския чудак, Исмаил, пророкът на потопа: „Всичко е кал, скоро водата ще отмие всички курви от острова”...

На Банишанта живеят и няколко деца родени в бараките, с черна кожа и бели длани, по които тъмните линии на живота текат като големи, мътни реки.

Бреговете на Бангладеш са като сплетените пръсти на океана и сушата и всяко помръдване на водата отнася хиляди животи. Ако от кал сме сътворени, тук хората сякаш не са се откъснали от материята и очакват смирено водата да ги разтвори отново в природата.

„Лошо време” е филм, сниман с търпение, внимание, без постановка и без сантиментализъм. Документ от най-висока проба.