„Кръговрат” /Турция, Devir, 2012г./, реж. Дервиш Заим, в ролите: Рамазан Баяр, Мустафа Челикли, Али Йозел, Енгин Йорсел, Нади Гюлер

Едно селце в безвремието: Хасанпаша. Някъде, в югозападна Турция. Животът се точи като мудно стадо на смрачаване. Само едно събитие годишно концентрира емоциите. Пренарежда йерархиите. Зарежда с гордост. От незапомнени времена всяка есен местните се събират край реката, а овчарите боядисват овцете си червени с багрило от една скала и на юруш преодоляват водата начело на стоката си. Жури от големци определя победителя, а местният депутат връчва наградата. Телевизията ги снима.

Лентата на Дервиш Заим е заснета с автентични овчари, до степен че повече напомня арт-документ, нежели фикция. „Снимах всекидневието на чобаните, понякога ги молех да повторят някои думи, друг път ги напътствах най-общо, а те бяха себе си”, споделя режисьорът. Филмът му е досущ като героите му: набити мъже с нисък таз, стъпили здраво на земята, които разговарят с минимум плътни думи, хранят се с ръце от обща синия и си помагат, който с каквото.

Този земен филм с уж-прост сюжет е историята на Турция и на света. Тази на отмиращия пасторален бит и оварваряващата цивилизация. Същата, която зоби добичетата с ГМО и ражда недъгави агнета, която огражда пасбищата на Хасанпаша за каменна кариера и прокужда всяка зима овчарите в мегаполиса. Там, в кланиците колят на конвейер добитъка, който лете обгрижват в кошарите.  

„Кръговрат” е еталонен за новото турско кино филм: с равноделния си ритъм, достоверните герои, неподправената емоция и най-вече честността, която отличава Заим, Джейлан, Капланоглу, Устаоглу и компания. Силата да ни предлагат свежи истини без комерсиален дресинг. И без подражателство.