„Най-удобно е да ги душиш с тел, защото тя се врязва в шията и жертвата няма как да я хване с ръце“, споделя един от палачите. Друг си спомня как ходел „на работа“ облечен в черно. За  да не личат петната от кръв след това. За да не заприлича стаята на кланица пък, душели комунистите до отточната шахта.

В тричасовия филм на Джошуа Опенхаймер публиката научава много трикове от занаята на палачите, но шокът е в сюрреалистичната безнаказаност на злото. Убийците си спомнят кариерата си с усмивка, на чашка, с въдици в ръка, дори танцувайки върху изпосталелите си старчески крака.

Половин век след военния преврат от 1965г. наемните убийци на генерал Сухарто разиграват сцени от геноцида, погребал близо милион комунисти: условното название за всички неблагонадеждни към хунтата граждани, били те интелектуалци, синдикалисти, левичари, китайски имигранти или вироглави търговци, които отказват да си платят рекета. Дребният гангстер Ануар Конго получава картбланш от военните да изтреби непокорните.

„Акт на убийство“ с нещо напомня „Апокалипсис сега“. В него ужасът от действителността отвежда по дългата река на спомените и кошмарите, които гнетят палача Ануар Конго, до подземията на човешката психика, където масов убиец дреме в душата на дребен черноборсаджия, любител на ганстерско кино, който с чиста съвест и с двете си ръце ще екзекутира над 1000 човека.  Това е филм за „почитта към геноцида, която е необходима, за да бъдат хората държани в страх, с промити мозъци, а палачите в мир с душите си“, споделя авторът.

„Акт на убийство“ е сниман шест години, с прекъсвания. В бавната и задушлива тропическа лента палачите говорят непринудено, като приспани от времето антигерои в политически Биг Брадър, забравили всякаква автоцензура, тършуващи в спомените си, изкушени като юноши от закъсняла кариера на кинозвезди.

Лауреат на приза BAFTA 2014 за най-добър документален филм, режисьорът Джошуа Опенхаймер води битка за признаване на американската и британската отговорност в организирането и потулването на геноцида от 1965г. Организира прожекция за конгресмени. Без успех. Дори приказливите ганстери не са в състояние да пробият политическата омерта...