Делон беше непоклатимият френски стандарт още преди да се родим, та до днес. Снимаха го Рене Клеман и Висконти, Джоузеф Лоузи и Антониони, Мелвил и Шаброл.

Холивуд го пожела, но не успя да го обязди. Продуцентите можеха да разчитат само на парите, за да наложат диктата си, но те не стигаха, за да обуздаят характера му. 

Харизмата му проникваше безпрепятствено, като радиация, през желязната завеса и ни убеждаваше, че има и друг възможен живот: свободен, дързък, красив и стилен. Сменяха се валути (стар франк-нов франк-евро), рухваха идеологии, отминаваха моди, изгряваха и угасваха секс-символи, а Делон кръжеше в околоземната си орбита прошарен, с все по-уютен от житаните глас и напълно недосегаем за мимолетните флиртове и залисии на ненаситната ни идолатрия, защото всички знаехме, че там-горе обикаля въплътената мечта на жените и моделът за подражание на мъжете. И той и ние знаехме, че всичките ни забежки с други идоли са само за забавление или за утеха на фрустрациите.  Делон е от времето, когато мъжествеността не беше подозрителна, а любовта не беше под ипотеката на политкоректните догми.


Беше десен в годините на триумфиращата левица и остана чувствителен в епохата на безсърдечния неолиберален егоцентризъм. Беше невинният Роко, безскрупулният г-н Клайн, гепард, самурай, ченге и убиец на Троцки, а в късна възраст прие светотатството да иронизира собствения си мит като Казанова. 

Погледът му пред гилотината в “Двама мъже в града” спечели сърцата за отмяната на смъртната присъда във Франция.  Обожаван от милиони избра да посрещне старостта в самота, със снимките на Роми, Мирей, Натали и Габен в портфейла си. Наричаше ги “своите духове”. Вече е при тях. 

Два пъти имах привилегията да го гледам в театъра. На живо беше също толкова безапелационен, колкото в киното: с поривистите си движения, погледа и усещането, че пред нас е оголен нерв, французите биха рекли un йcorchй vif (жив одран), болезнено чувствителен човек, приел да мине през трънливите храсти на живота в преследване на онази непостижима любов, от която е бил лишен в детството си. 

Мир на душата му!   

В линк ще откриете паметната изповед на Делон пред Кристин Окрент в “Какво направихте от своите 20 години?”