Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2007 10:30 - "Размисли в дясно несвършено време" - статия от сп. "Тема"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 4890 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 11.09.2008 06:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Иво Христов

 

Размисли в дясно несвършено време

 

Няма защо да тъжим за бутафорната десница на прехода. Сполай й!

 

Заглавието заблуждава. Ще си речете, че съм поредният, който се гласи да ороси клавиатурата със сълзи по първородния седесарлък, синьото море на Орлов мост и „Последния валс”. Напротив! Десницата е грозновата и невъзпитана дама, бивша комсомолка, която някога ни прилъга на валс, уж за малко, уж за последно, а вече две десетилетия не ни пуска да си ходим.

Неотдавна долових в неразбираемия полски шипеш на Лех Качински думата „депосткомунизация”. Струва ми се добра находка. Комунизмът се оказва толкова упорит исторически грип, че са необходими поне две представки, де- и пост-, за да се отървеш от него. Отмирането на „седесарската” десница и нейните производни е част от този процес. Уви, нашите вестници продължават да пълнят страниците си с аналитична макулатура на тема „дясното обединение”. А пък авторитетният „Интернешънъл Хералд Трибюн” преди дни недоумяваше как тъй, докато Саркози и Меркел водят западната десница към центъра, по източните европейски земи растат и крепнат десни реакционери като все същият Качински /и брат му/, Виктор Орбан в Унгария и наш Волен? "Парадоксът се състои в това, че възходът на популизма е резултат не на провала, а на успеха на посткомунистическия либерализъм" отговаря най-авторитетният наш политолог Иван Кръстев в статията на „Интернешънъл Хералд Трибюн”... Либералната десницата била жертва на своя успех!? Толкова успешна, че чак я разлюбили. Отдавам почит към интерпретационното салто на г-н Кръстев, но, все ми се струва, че има по-безхитростни и интелектуално издържани обяснения на явлението, поне в България.

Ето личната ми версия. Всичко с така наречената българска десницата започна като в „Хенри IV” на Пирандело. Там героят, съвременен актьор, пада от коня по време на маскарад и се свестява с мисълта, че е Хенри IV. У нас в дните след 10-ти ноември 89-та разни анонимни учрежденци, задрямали по респективните си бюра, удариха глави в плотовете и из един път се обявиха за десни. Неколцина дори ги назначиха за такива. В пиесата на Пирандело уютната илюзия у болника се поддържа от приятелите му, които се преструват на придворни. У нас претенцията на самозванците се подхранваше от тарикати-опортюнисти /журналисти, политолози, социолози, всичколози/, които оформиха новия истаблишмънт и от всенародната надежда, която копнееше за лидери. Тъй се роди условното дясно, в което още с появата името не съответстваше на същността, но нали у нас и циганите се кръщават Марадона!

Едва-що пръкнали се, десните толкоз обикнаха частното, че предприеха несполучлив опит за приватизация на времето с девиза „Времето е наше” – ефектна мегаломания,  която днес звучи гротескно.

По сините митинги звучеше „комунизмът си отива, спете спокойно деца”, докато децата дотолкова се унесоха в психеделичен сън, че днес хич не ги е еня дали комунизмът си отива или олигархията се настанява. Мечтата им е да се събудят някъде отвъд Калотина.

Новопокръстените десни така и не успяха да избистрят ценностите си. Според случая и годината се обявяваха за консерватори, либерали, за кратко се изживяха и като християндемократи. Това не е избор на етикет, а избор на проект, но за тях бе просто въпрос на костюмография, зер, трябваше удобна дреха, за да поприкрият своята големановщина и користолюбие.

В паметта ми се е гравирала една многозначителна сцена от нощта на хилядолетието: 31 декември 1999г. Президентът Стоянов с каскет и първата дама с ексцентрична широкопола капела под навяващия сняг. Раздвоението на българската десница между народнячество и парвенющина бе намерило израз „на най-високо държавно ниво”.

Дясното отхрани и наложи парников интелектуален елит като се възползва от меценатството на благонамерени чужденци, но не успя да утвърди ценности. Разколът в българската православна църква не може да се компенсира с „уъркшоп по етнорелигиозна толератност”.

Едно от най-пагубните деяния на десницата на прехода бе целесъобразното словоблудство. Всеки критик биваше таксуван като комунист, всеки отстъпник от партийната линия биваше нарочван за ченге. Моралната преценка се извършваше по оста комунист-наш: изопачаващо, но удобно опростенчество, което разсея моралния фокус на обществото. Тъй понятия като лъжа, мерзост, корист, конформизъм, малодушие, предателство, подлост – цялото многообразие на аморалността бе прехвърлено на гърба на политическите опоненти: недопустимо оскърбление за стотици хиляди българи с други ценности. Дясното сочеше с пръст там, където трябваше да подаде ръка. Съвсем закономерно накрая десните се докараха дотам да се сочат един другиго, а всички дружно Костов като във финална сцена на конвейерен екшън. А паяжините по досиетата на бившата ДС са символ на моралната немара на синята власт.

Лишена от съкровени ценности, десницата на прехода избягваше добросъвестния дебат и се прикриваше зад новата политкоректност: американофилска, русофобска, либерална на думи, но не и на дело, празнословна, замятаща на английски, безкритично проевропейска. Йесмени, блееемени, мееедами. Политическият живот се деинтелектуализира. Сега всички ние барабар с остатъчните десни пъшкаме под игото на политическата чалга, но тя покълна от тяхното високомерие. Да изискваш народа да те следва без да пита и без да отчиташ мнението му е антидемократично поведение.   

Във външнополитически план сините издигнаха раболепието в доктрина, досущ като червените си предшественици, като смениха само сюзерена. Тук чувам възгласи: как?! Нима не виждате, че от 16-та съветска република днес сме член на ЕС и НАТО?! Това е цивилизационна революция! А кой от бившия съветски блок не е? Геополитическият вятър завлече България на предопределеното й място и „историческият” принос на десницата, с който на финала се накиприха опонентите й, повече се родее с управление на парашут, нежели с висш пилотаж.

В икономически план десните недолюбваха борсата. Не пожелаха да сменят матрицата на прехода и се упражняваха в стопанска алхимия. С работническо-мениджърска приватизация /дървено желязо/ продаваха златни активи за жълти стотинки. България закономерно се напълни с финансови спекуланти. Уж либералните реформатори ревниво бранеха естествените монополи, хазната пълнеха с данъци, а си затваряха очите за акцизите и митата на който трябва.

А истинската десница по света не е такава. Тя милее за бизнеса, намалява осигуровките, обича плоския данък, опрощава хазарта,... само дето у нас на това му викат левица. Затова е прав Качински като пледира за депосткомунизация, сиреч избистряне на понятията. А дотогава ще глаголстваме в дясно несвършено време, което си е историческо губи-време. Пък олигархията се настанява, дебелоока и гарантирано дясна, дано това ви събуди, деца...



Тагове:   несвършено,


Гласувай:
0



1. анонимен - :-$
12.10.2007 17:53
Както винаги, Иво. Забавно ми е да те чета. Интересно. Увлекателно. Умно, ако щеш. Поражда ми размисли. Не тъга по самоопределилата се като десница коалиция от 1990-та. Тя си беше еклектичен сбор от дядо Дертлиев до бившите легионери - всичко, що не щеше комунизъм, плюс преметачите. Само партийните секретари и бизнесмените по Указ 56 не бяха в СДС тогава.
Та ляво-дясната бъркотия започна оттам. Унижените и оскърбените, мачканите и нереализираните, свободолюбивите и лузърите, повярвалите и повярвалите си - всички в един кюп решихме - щом БКП е лява ("модерно лява"), какво следва? Ясно какво: ние сме десни! Така без никакви гърчове на сивото вещество приехме че синьото (което трябваше да означава демокрация) означава дясно. Да ни се чудиш как сме си я представяли тая еднокрила демокрация!
И властта през тия години така и не стана инструмент за лява или дясна политика. В ръцете и на тия, и на ония си остана начин на употреба. Едва ли политиците ни не знаеха какво е ляво/дясно управление. Хеле па тия от Мадрид и лондонското сити! Управлението си беше еднозначно пладнешко и щафетата на изборите не го промени...
А, и за "истинската десница по света" - едно е Маргарет Тачър, друго е Берлускони. Вторият също милее за бизнеса, ама повече за своя. И осигуровки на своите работници не обича да внася, както се оказа. И да пооткрадне не се гнуси, ако може, досущ като български десен/ляв.
И накрая - ще се радвам да прочета как виждаш в България едно управление на най-широка коалиция от типа на Меркеловата в Германия. Не че е на дневен ред, но не бива да се изключва, нали? :-)))
.....................
Хайде поздрави Галка, а ако решиш да пием по бира на "Мадрид", чукни телефончето! :)
О.
цитирай
2. zemaria - Доста добре,
12.11.2007 15:16
казано в основни линии, но имам някои забележки. На прима виста-Малко по сложни са нещата. Сега е лесно да се критикува. През 97 имахме държавни предприятия, натрупали огромен дълг. Трябваше спешно да стартира приватизацията. Дървеното желязо трябваше да направи класа от наши хора. Същото беше и с данъците на нашите хора. Мислеше се, че парите решават всичко. Нататък обаче се получи описаното.
цитирай
3. анонимен - sve6tenijat graal
16.11.2007 13:25
Ако се разходим с нашите политически филмови герои в света на Гаргантюа и Пантагрюел, може би щяхме да станем свидетели на интересни сцени...Хубавото в случая е, че в крайна сметка тези хора не успяха да се докопат до Свещения Граал, просто защото това няма как да стане.Любопитно е да се наблюдават обаче опитите им да се доберат до него,включително свинеподобните им съпруги и роднини.Истината е, че най- интересното тепърва предстои...

Лили Тошева
цитирай
4. анонимен - Чудесно написано!
21.01.2008 19:00
Чудесно написано, много вярно, но ми се струва, че липсва нещо - обстоятелството, че обрисуваните сцени, личности и действия са в същност есенция на българската действителност, такава каквато българите естествено генерират - плод на нечовешки егозентризъм, незачитане на чуждо мнение, авторитарност и много, много, ужасяващо много неграмотност и некомпетентност. Винаги съм твърдял - тези, които у нас се занимават с политика, държавна власт, макроикономика и т.н. са представителна извадка на населението. Разликата между тях и останалата маса е, че те са в светлината на прожекторите. Всеки друг, поставен на тяхното място, ще се държи точно като тях!
цитирай
5. leroisalomon - Уви, така е. . . Което не снема отг...
22.01.2008 09:54
Уви, така е...Което не снема отговорността от прегрешилите.
цитирай
6. анонимен - +Кучешки времена- революцията менте 1989г"
19.03.2008 10:54
http://a-bg.net/new/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798653
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031