Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2007 10:32 - "Демократичният застой" - статия от сп."Тема", септември 2007г.
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 4308 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 10.02.2008 11:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Иво Христов

 

Демократичният застой

 

Институциите, актьорите и идеите на прехода са амортизирани, волята е дефицит, но и неволята ще свърши работа.

 

Застой ли бе да го опишеш, застой ли бе да го разровиш, разровиш ли го ще мирише и ще горчи като отрова...Да, ама Вапцаров го няма и ще се наложи да прибегнем до прозаично описание на явлението. По-възрастните помнят епохата Брежнев /у нас Живков/, която гениалният Никулин нарече „тържествен марш на място”. Привидни успехи, все повече транзистори, будилници и чушкопеци в домакинствата, пък атмосферата една задушлива и безперспективна, а държавата скована. Оказа се, че дори динамична система като демокрацията не убягва на застоя. Да, днес можеш да придобиеш почти всичко чрез лизинг и прочее сексапилни търговски практики. България бележи и дипломатически триумфи. София току-що попиля Брюксел в битката на еврото срещу еурото, с което средната пенсия у нас нарасна от унизителните 70 еуро на респектиращите 70 евро. Въпреки това институциите, политиците и идеите на прехода изглеждат амортизирани. В страната се вихри изборен панаир, бизнесмени си пазаруват градове и села, мургави хизбиратели обсаждат политически централи санким докопат някой лев, социолози шарлатанстват, синдикалисти рекетират, министри изнасят открити уроци по цинизъм. Стабилността е привидна, атмосферата е упадъчна.

Стачката на учителите показа, че не само системата не функционира, но и отделните й елементи се държат неадекватно. Кабинетът е скован партньор в преговорното танго, синдикатите плетат крака с едничката цел да го препънат.

Президентът пък изглежда е надскочил боя си, а скришом би се задоволил и с ролята на омбудсман, щом и този път предложи „посредничеството си” по случая и приюти преговарящите на „Дондуков”№2. Все  пак българите са в правото си да очакват от държавния глава нещо повече от институционално гостоприемство и високопарно пустословие. Като гражданин не възразявам президентът да плеви войнишки гробници и да коси сено по родолюбиви бригади, ако това му доставя удоволствие, но може би в минути за почивка, уикенда, далеч от камерите. Плевенето не е достоен политически проект. В работно време бих предпочел той да гради и осъществява визията си за бъдещето на България. А има ли такава? Първанов изглежда удовлетворен от ограничените правомощия на институцията: твърде слаба за сериозни начинания, достатъчно видима, за да гарантира авторитет и присъствие.

Тъй стачката взе да се затяга, а в сутрешния ефир една от камилите на прехода, Йордан Цонев, прикани даскалите да се разотиват с аргумента, че евентуални предсрочни избори ще ни хвърлят в безвремие. Три месеца докато ги организират, три месеца за съставянето на кабинет и поне година, докато администрацията заработи в синхрон, отсече Цонев. Анализът му е точен, но манипулативен. Цонев ни предлага да се съобразяваме с пороците на системата, а истинският залог е как да я променим.

Стачката извади наяве непригодността на сегашната политическа и институционална система да решава стратегически задачи. Образованието е бавно ликвидна инвестиция, сиреч безинтересна за късогледите политици на прехода. Вложението днес ще принесе плод едва след 8-12 години, а дотогава я камилата, я камиларя.

Парламентарната република скъсява мисловния хоризонт на своите актьорите: мимолетни депутати, ефимерни министри. След войната Франция и Италия залагат на подобен режим и преживяват епоха на хронична правителствена нестабилност приключила с кризи на държавността: институционален колапс във Франция през 1958г. и симбиоза на власт и престъпност в Италия от края на осемдесетте. Следват конституционни реформи.

България се движи в същото русло. Относителната стабилност на последните правителства е резултат от популистки мнозинства. Колцина от днешните депутати имат повече от два мандата зад гърба си? Истинска екзотика са политиците с два министерски мандата: Николай Василев, Костов, Овчаров, ...вероятно има още неколцина. Политикът на прехода е мимолетно величие, което жадно лочи от извора на властта.   

Избирателната система с партийни листи е неудачна кастинг-схема, която благоприятства моралната поквара на политическата класа. За да залегне на избираемо място, кандидатът трябва да засвидетелства своето раболепие към партийната върхушка, угодливостта си към местния бизнес и умението да гласува под диктовка.

Един депутат от Великото народно събрание, макар и социолог, изрече важна истина: всяко следващо събрание ще работи за славата на първото, рече той, защото все повече ще беднее откъм личности. Прогнозата се оправда. Пропорционалната избирателна система привилегирова конформистите и отсява личностите. Когато полето за политическа изява е силно ограничено от сложната парламентарна и коалиционна аритметика, съвсем логично политиката привлича предимно гъвкави и посредствени люде и отблъсква принципните и волевите, които трудно виреят в компромисна атмосфера. 

С времето междуособици и котерийност фрагментират партиите, парламентът заприличва на родопско одеяло, а все по-компромисни коалиции си парцелират властта. Когато две, три или повече партии си поделят министерските портфейли, междуведомствената координация вече не е административен, а политически проблем. Също като при заплащането на обща сметка от сътрапезници-приятели: кой плаща? Колко? А аз на теб? А ти на мен? Хубаво де, плащай, пък после ще се оправим! С тази досадна подробност, че в нашия случай сътрапезниците не са точно приятели, а ортаци по неволя и всеки стиска ревниво портфейла си.

В зората си парламентарната република все още притежава потенциала да решава исторически задачи: следвоенното възстановяване във Франция и Италия и посткомунистическите реформи у нас, например. Но в заника си парламентарната република губи способност за стратегическо мислене и отлага преодоляването на комплексните проблеми, защото вече мисли късогледо, конюнктурно, на парче. Учителската стачка е само видимото проявление на кризата в образованието, която е тъкмо такъв комплексен проблем. Но има и други.

Залог за съхраняването и добруването на нацията е интеграцията на циганското малцинство, която изисква дългосрочно, координирано усилие на цялата държавна машина, на каквото тя не е способна. Образно казано какво струват кифлите на Масларова, ако Петков не погне мешерето и търговията с малолетни „булки”?

Овладяването на престъпността е друг непосилен за сегашната система проблем. Създаването на още една агенция за сигурност само ще усложни механизма и ще създаде нови възможности за протакане и прехвърляне на топката. Системата драстично се нуждае от реформа в посока опростяване и уплътняване на отговорностите. Роенето на структурите е принос в заплитането на институционалните кълчища.

И тъй застоят е очевиден. Вариантите за изгазване са няколко, общоизвестни: мажоритарна избирателна система, силна изпълнителна власт, защо не и президентска република?! Уви, за всичко това липсва воля. Но тя, и неволята е добър учител. По-бавен, затова пък суров и убедителен.

 




Гласувай:
0



1. lambo - Анализа в дълбочина е много добър, но ...
24.10.2007 11:31
липсва отговор на ДВАТА ВЪПРОСА:

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
КОЙ ДА ГО НАПРАВИ?
цитирай
2. leroisalomon - Благодаря!
24.10.2007 11:44
Една статия е малко пространство, за да отговори на всички въпроси, но проблемът е, че нямам точен отговор. Кой? Засега не виждам някой, поне измежду тези на авнсцената. КаквоБ Посочил съм в последния абзац, детайлите подлежат на дискусия, но рано или късно ще стане.
цитирай
3. анонимен - lepetitivelin
24.10.2007 12:01
privet!!
цитирай
4. leroisalomon - ...
24.10.2007 12:11
От кой?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798746
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031