Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2007 13:18 - "Путинизация или обикновен путинит" - статия от сп. "ТЕМА"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 4741 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 10.02.2008 11:27


Иво Христов

 

Путинизация или обикновен путинит

 

Ако вярваме на десницата, президентът неизказано ни бил отправил неприлично предложение: да сме се били... путинизирали! Де, гиди, мераклия бе, как пък не, ревна г-жа Десницата! И не само тя. Непристъпната Татяна Дончева също даде да се разбере, че такива не й минават. Впрочем напевът не е вчерашен. От няколко месеца вразите президентски вият на възбог: путинизация, та путинизация! Те, струва ми се, дори не разбират, че вместо да изобличават, всъщност отправят незаслужен комплимент към президента и свитата му. Също като между тийнейджъри: когато някой каже другиму „ти си изрод” или „нечовек”, това съвсем не е обида, а признание. Но десницата отдавна мисли заклинателно, тоест не мисли, а гони призраци. Ще се наложи да се ориентираме без нейна помощ.

Путин и Първанов са президенти втори мандат и всеки търси начин да остане в политиката. Първият се радва на главозамайваща и неподправена популярност. Самите руснаци търсят удачната политико-юридическа формула, за да го запазят като кормчия на трудно управляемия кораб. Президентът Първанов може да се похвали с благосклонното безразличие на своите сънародници, които, макар и малобройни, а част от тях зорлем, го подкрепиха за втори президентски мандат срещу напористия Сидеров.

Двамата президенти се изявяват в различни конституционни системи. Руската е чисто президентска и държавният глава държи всички управленски лостове в ръцете си. Той обира и успехите, и несгодите от управлението. Българският президент разполага с твърде ограничени, отчасти потенциални правомощия /главнокомандващ/. Реалната власт е в правителството, държавният глава по-скоро увенчава конституционната конструкция. Образно казано Путин е главата на държавния организъм, а Първанов е по-скоро шапката. Путин президентства ефективно в Кремъл, Първанов резидентства в Бояна. Затова в България путинизацията е привидност, но не и политическа възможност. Мераци има, но за тях накрая.

Да продължим с паралелите. Путин се възцари, защото това е точната дума, през 2000г. с политико-медийна кампания, която го изобрази като въжделения супермен спасител на поругана Русия. Владимир Владимирович получи благословията на своя предшественик Борис Николаевич и скритото одобрение на ареопаг от олигарси с библейски имена. В съответствие със заветите на Дзержински невзрачният наглед полковник-„гебешник” скоро разкри „хладен ум и горещо сърце”: усмири Чечня. С цената на нечисти ръце, но сънародниците му простиха, че си тури грях на душата, за да им възвърне изгубената гордост и да спре държавния разпад. Кой ти гледа отпечатъците от пръсти върху толкова безценен дар?! Путин посвети първите четири години на потягането на властовата вертикала и изряза олигархичните метастази от държавния организъм. Всемогъщият някога Березовски днес се крие в Англия, а преторианците му Фелщински и компания се радват, ако намерят трибуна в някое от десните издания в България, да речем. Неколцина олигарси от средна ръка се застояха  у нас, преди да потърсят приют в Израел. Пак там са Гусински, Гайдамак и други. А куражлиите в Русия безпрекословно и „немедленно” се бръкват по заръка от Кремъл: изкупуват колекцията на Ростропович в Лондон, строят болници в Чукотка, а един дори сече дърва в Сибир – поне това знаем за съдбата на Ходорковски. Накратко, олигархия има - и то каква! – но думата на Кремъл е всевластна и непререкаема. За да въртиш бизнес в Русия, даваш васална клетва на Властта. Какво да се прави – особености на местното предприемачество.

Първанов пък отвоюва президентския пост в уж обречена битка с Петър Стоянов, прясно обявен за „българин на хилядолетието”(!) и Богомил Бонев, който имаше благословията на олигархичните кръгове. Какво да се прави – особености на националната политика. В есента на 2001г. Първанов върна самочувствието на българската левица и влезе в президентските покои. Пък там едни „хора, къщи, салтанати”, както би рекъл Алеко, авторът на „Пази Боже сляпо да прогледа”. Физиолозите твърдят, че функцията създава органа. Всевластното руско президентство изисква енергия, решителност и ясна мисъл. В лицето на Путин функцията намери своя ефективен носител: със стиснати челюсти, силна воля и избистрена мисъл. В лицето на Първанов аморфното българско президентство също сякаш намери изпълнител по образ и подобие свое. Изказванията на Президента от типа „скорошно, но не преждевременно изтегляне от Ирак” се родеят с любителски преводи на дзен-будистки коани, но не и с политическа декларация. Чували сме ги всякакви: за „социалния президент”, за социал-либералното управление, за „дефицитът на справедливост”, виж, за олигархията не сме чули „нито дума, нито знак”. А тя съществува. Прочее президентът не би могъл да й стори нищо, но би могъл да се разграничи, защото държавният интерес не схожда с този на олигарсите. Досега мълчи.

През втория си мандат Путин получи дар от съдбата: петролната манна вля несметни ресурси в руската икономика, която бележи китайски темпове на годишен растеж от над 7%. Тук домораслите десни ще ви обяснят, че без петрола Москва е обречена, но анализът им щеше да е верен, ако бяхме в епохата Елцин. Днес Кремъл провежда активна политика на диверсификация и технологично обновление. Русия държи ключовите оръжейни пазари на Китай, Индия и Иран, за пръв път от 1917г. насам страната е нетен износител на агропродукция. Путин лансира политиката на „националните проекти”. Те канализират приходите от петрола в четири сфери: жилищно строителство, образование, медицинско обслужване и селско стопанство. За пръв път от един век насам благосъстоянието на гражданина е приоритет, затова и популярността на Путин е автентична. Русия провежда и добре финансирана демографска стратегия, за която младите българи могат само да мечтаят.

Разбира се, между руската и българската ситуация има сходства. Путин представя пълзящия си авторитаризъм с термина „управляема демокрация”, у нас можем да се похвалим с постановъчна такава. Руската съдебна система е държавно дирижирана, нашата е парализирана, сиреч и двете са далеч от призванието си. България и Русия са жертва на неизлечими исторически комплекси, които мътят разсъдъка на елитите им. Хипертрофиралата гордост на велика сила кара Москва да се зъби тук-там. Комплексът за малоценност на родния елит избива в преусърдно раболепие.

Но има едно смущаващо сходство. В президентска република като Русия единственият свободен ресурс от легитимност може да бъде почерпан от народа чрез референдум. Вероятно там кремълските политтехнолози ще потърсят начин да скрепят легално политическото върховенство на Путин без нарушения на конституцията. Как, ще научим скоро. Целта е ясна: да се съхрани курса на стабилност и икономически растеж.

У нас също се заговори за референдуми по национално значими въпроси. Сториха го пропрезидентските call-intellectuals. Един спонсориран патриот завъртя мантрата за „националния дух”, до степен, че повея вятър. Президентът не бил чувал за инициативата на комитета „Съзидание”. Аз пък го прочетох във вестниците и не се стреснах.

Защото, нека бъдем реалисти: путинизацията иска визия, воля, ресурс и самочувствие. У нас, таковата, има само мерак, сърбеж, да го наречем путинит.    

 



Тагове:   Обикновен,


Гласувай:
0
0



1. maymi - :)) Ювелирна изработка...
21.11.2007 20:19
...както обикновено!
цитирай
2. zemaria - Едно време,
22.11.2007 18:45
във форума на сега имах тема"Топ четива за месеца". Браво-несъмнено едно от най стойностните неща, което съм чел тоя месец! Поздравления!
цитирай
3. leroisalomon - Мерси, Зе, ценя високо мнението ти!
22.11.2007 20:35
Мерси, Зе, ценя високо мнението ти!
цитирай
4. анонимен - :)
23.11.2007 13:55
изрод си, Иво! направо "нечовек":)
поздрави от Стефан!
цитирай
5. анонимен - Интересно
23.11.2007 16:13
Ясно, точно, с малко думи, но в целта!
цитирай
6. анонимен - Впечатляващ финал
23.11.2007 16:26
Оригинално и с познаване поднесени факти, вкл. „усмиряването“ на Чечня - „усмъртяването“ сигурно е имал предвид авторът, но, нейсе. Финалът ми се струва класен, като тежко кроше, дошло „изневиделица“... Браво!
цитирай
7. анонимен - vinagi se radvam, che te poznavam...
24.11.2007 14:13
Haaglashata shte stane suvsem na brunetka, ako produlgava da vi chete pisaniata...
цитирай
8. анонимен - ot borislav
30.11.2007 11:29
bractche, mnogo me veselish s vsichkite ti pisaniya, mnogo tebiva;))si li oshte v BBT?
цитирай
9. leroisalomon - Благодаря!
30.11.2007 11:48
Вече не съм, напуснахме дружно още преди две-три години.
цитирай
10. анонимен - ok
03.12.2007 05:47
ti nosish vav sebesi straxoten pologitelen zarqt,samo ne se' prodavi'tova e silata ti
цитирай
11. felix - Фаворит
27.12.2007 00:14
Тая статия ми е фаворит от всичките ти. Нивото ти винаги е високо, нямаш слаба. Но тази е - боже, оставя ме без думи. Такава поанта! И безбройните малки сладки бисерни словесни закачки от типа "Путин президенства, Първанов резиденства":))) Трябва на твое име да се кръсти улица или поне поправка в закон, с която за такива велики статии да се дава направо по 5 години, без право на обжалване:)) Фантастично, авторе!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1517526
Постинги: 158
Коментари: 563
Гласове: 1063
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031