Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2007 11:47 - "Русия, която загубихме" - статия от сп."ТЕМА"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 7296 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 04.01.2008 09:59


Иво Христов

 

Русия, която загубихме

 

Русия загърби демокрацията, но намери себе си. Един български прочит на събитието.

 

Преди година бях в Русия. С шарена министерска делегация. Съгласно утвърдената от соца формула „приема в посолството уважиха много приятели на България”, но VIP-овете бяха рядкост. Разпознах Станислав Говорухин, автора на потресаващия филм „Русия, която загубихме”, който с носталгия припомняше погребаното от болшевизма сияние на царска Русия. Днес Говорухин е депутат – уви! - от фракцията на комунистите, а на приема го бяха довели славянофилските му пристрастия. В нова Русия те са част от сантименталното минало и нямат обществен резонанс. Останалите присъстващи бяха сърдечни ратници на дружбата, но без обществена видимост: професори, преводачи, фолклористи, немалко пенсионери.

Вечерта от русофилите в делегацията не остана един трезвен. За някои това е израз на любовта им към „Великата Рус”. А може би се опитваха да залъжат егото си, огорчено от безразличния прием? И те бяха загубили някаква своя Русия: на многолюдната публика, големите тиражи, щедрите комплименти и братските потупвания. Сутринта пък слиса русофобите: двамина по-възрастни журналисти и един наперен царски депутат. Тримата с изумление гледаха петлентовите върволици от лимузини на разсъмване, многоцветните електрически ризници на мостовете и „Лужковите” небостъргачи. Недостъпните витрини на „Тверская” преобразиха в „дете на Гаврош” дори високомерния депутат: мера според мера. Русофобите се смълчаха. И те бяха загубили своята Русия: на златните протези и памучните анцузи, на безцветната тълпа и машините за квас. Мизерстващата империя, която плашеше, но и създаваше у българина самочувствие, че е сит, облечен, по-свободен и някак по-тарикат.

Сетне дойде време за политическия конфуз. Делегацията отвися петнадесетина минути пред кабинета на московския кмет. Паркетът там напомня символа на НАТО и някой си спомни как Соломон Паси се бил пошегувал с домакина си преди години. Но тогава дипломацията ни също беше тарикатска: в Либия тиха, в Москва по-шумна. Сигурно затова сега ни караха да чакаме. Остатъкът от деня премина в срещи. Руснаците се интересуваха защо са ни притрябвали американските бази и защо продаваме оръжие на Грузия, тоест питаха за България, която бяха загубили. Между отговорите нашият министър подпитваше за газ: все още не бяхме подписали заветния договор. Доколко се разбрахме един другиго не знам, но на изпроводяк цялата делегация барабар с министъра премина по чорапи през граничния контрол. На летището не знаеха, че сме VIP. Протоколен тормоз или гаф на посолството, не стана ясно. Остана усещане за двустранна обида. И голямо объркване у всички в самолета. Бяхме тръгнали за едно място, а пристигнали на друго. Като в песента на Гурченко: „Заминах за Ленинград, а пристигнах в Санкт Петербург”.

Ясно е едно: България вече е част от геополитическия Запад и това е успех, но остава икономически и емоционално свързана с Русия, което е факт. Енергийната зависимост е даденост и за дълги години напред. Русофилията е част от лявото наследство, макар днешна Русия да е държавно-олигархична. А русофобията е conditio sine qua non за принадлежност към дясното. Нещо като Стокхолмски синдром: десните мразят Русия, но без нея не могат. Те са това, което тя не е. Разбирай демократи.

Затова подобието на избори в Русия отприщи вдъхновението на десните тенори в България, пък и другаде по света. Едногласният им хор е в смущаващ дисонанс с очевидната популярност на Путин, която признават всички критици на режима. Възможно ли е десетки милиони руски избиратели да не схващат това, което е проумяла дори родната десница? Логично ли е Кондолиза Райс да милее за руските бъднини повече от мнозинството руски граждани? Остава ни да решим дали приемаме на доверие шумната угриженост за руската демокрация /която наистина бере душа/ или да потърсим по-убедителни обяснения. Конформистката интерпретация е навсякъде във вестниците, затова ще формулирам тази, от гледна точка на политическия реализъм.

Безпогрешният Бисмарк твърди, че „Русия никога не е толкова силна, нито толкова слаба, колкото изглежда.” Комунистическият „трети Рим” рухна на върха на военната си мощ в края на миналия век, удари дъното при Елцин. Сетне Русия възкръсна, когато по-наивните я бяха отписали. Конюнктурата се променя, но закономерностите се потвърждават. Друг проницателен политик, последният стълб на Романовата династия, премиерът Столипин казва: „либерализацията на законите в Русия може да се проведе единствено при затягане на режима.”  Манталитетът на мужика бърка разкрепостяване със свободия, а разпасването поражда анархията. На 2 декември руснаците избраха стабилността и просперитета в ущърб на демокрацията и свободата. С широк национален консенсус. Кампанията беше бутафорна, изборите съмнителни, но настроенията са очевидни и признати дори от остатъчната опозиция и външните експерти по Русия. На бала на глобализацията се появи нова дама: възедричка, с огромна зестра, неудобна партньорка за танци, защото все ще настъпи някого, своенравна и безпардонна. А основните актьори на глобализацията всъщност не оплакват потъпканата демокрация, а Русия, която загубиха: онази на Елцин, самодейният диригент на духови оркестри, който съзерцаваше бала като алкохолна халюцинация. Разбира се, руският отказ от либерална демокрация поставя под безсрочна ипотека гражданските свободи, но затваря страницата на анархията, която там се свързва с глад, унижения и Чеченска война. Изборът е прагматичен. „Руската история още не е смляла брашното, от което може да се изпече хлябът на демокрацията”, казвал един интелигент преди стотина години. Очевидно има още за мелене.

У нас „хлябът на демокрацията” е клисав на вкус. В брашното ли е проблемът? Преди години Андрей Кончаловски изтъкна трудното съвместяване на православие и либерална демокрация. Недоверието към богатия е кодирано в нашата ценностна система. Има и национални особености. В Русия всички интелектуални грипове се изживяват като религия. У нас те събуждат мимолетен ентусиазъм и трайна мнителност. В Русия те периодически пораждат „руски бунтове, безсмислени и безпощадни” /Пушкин/. У нас се оплитат в андрешковски усуквания.

Българската демокрация бе избор на елита, някое време споделен от обществото. Днес тя е алиби на елита и празна дума за обществото. Прокрадват се щения за силна ръка. Предлага ни се такава. Руската рецепта у нас обаче би била в диахрон с националната перспектива на европейска България. Държавните институции са оплетени в неформалните мрежи на политици и бизнесмени, които никоя силна ръка не може да разкъса. Налага се конституционна реформа, но този път подета не от елита, а от гражданството. За целта българите трябва да осмислят себе си, за да пригодят институциите към националната си специфика. Тъй както го сториха руснаците.




Гласувай:
0



1. анонимен - Много си добър, авторе! Истинска ...
05.12.2007 12:05
Много си добър, авторе! Истинска наслада за четящия! Браво, написал си истината увлекателно! Висок интелектуален стил! Колко души ще те разберат обаче?
цитирай
2. анонимен - Поздрав
05.12.2007 12:54
хареса ми
цитирай
3. анонимен - за ориентир
05.12.2007 13:13
И коя гражданска формация има алтернатива в момента ?
цитирай
4. leroisalomon - По моему никоя от сегашните не е а...
05.12.2007 13:17
По моему никоя от сегашните не е автентична, всичките са лабораторни и се множат. Нямат ценностна база. При сегашната гражданска пасивност развоят на ситуацията не е съвсем близък, освен ако някакво събитие не го катализира. Обществото дори не разсъждава особено за себе си, гражданите търсят да се спасят извън него.
цитирай
5. анонимен - ok
05.12.2007 14:27
ok
цитирай
6. анонимен - аноним -4 - ами ако
05.12.2007 16:54
Ако се поразсъждава и изхожда от фактите: малка държава как да съществува самостоятелно когато е на тоя хал.И защо да се търси събитие,докато може да се симулира от идейни възгледи.
цитирай
7. leroisalomon - Прав си, но нали тази логика ни до...
05.12.2007 16:58
Прав си, но нали тази логика ни докара до този хал. Дълга тема. :)
цитирай
8. анонимен - Александър Петев
05.12.2007 17:30
Тъй както го сториха руснаците - или по-нашироко казано са на път да си сформират макар и формален цар. Което явно желаят подсъзнателно и по навик. Това ли предлагате и за България? Колкото до избора стабилитет или свобода Шандор Петьофи го е казал като постулат - Любов и свобода
аз искам на земята.
За любовта
живота си ще дам,
за свободата
ще дам и любовта.

цитирай
9. leroisalomon - Не предлагам същото, както става от ...
06.12.2007 09:44
Не предлагам същото, както става от по-горните няколко реда. Просто институциите ни трябва да се адаптират към нашия манталитет. Парламентарната република с партийни листи е живарник за посредствени и користолюбиви политици. Властта е слаба, националните пороци взеха връх.
цитирай
10. felix - Путин намери путь
27.12.2007 00:10
Уникална статия! А Путин просто намери верния путь. Верния в конкретния исторически момент за конкретната държава при конкретното й развитие. И тъкмо затова няма гаранции, че у нас ще сработи същият подход - както в предишната си, също тъй изключителна статия, си го казал прекрасно: путинизация няма, има путинит. Проблемът е, че ние даже и на грешния път май не сме, а сме някъде в канавката.
цитирай
11. анонимен - Питанка
08.01.2008 13:10
увлекателно четиво
но като се базира на грешни аксиоми :)
Драги ми Иво, би ли ни обяснил в какво е демократичноатта на режима у нас?
или ако ти е по-лесно у новия Голям брат - САЩ?
цитирай
12. leroisalomon - Аз съм последният, който твърди, че ...
08.01.2008 13:20
Аз съм последният, който твърди, че режимът в Съединените щати е демократичен, камо ли у нас...
Статията иронизира тъкмо тази погрешна аксиома. Може би не съм го направил достатъчно ясно, щом съм оставил погрешно впечатление...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1798719
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031