Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2008 11:16 - Ехото на Европа - статия от сп. "ТЕМА"
Автор: leroisalomon Категория: Политика   
Прочетен: 5004 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 25.01.2011 18:31


Иво Христов

 

Ехото на Европа

 

За европееца на запад от континента е океанът, на юг е морето, а на изток е Русия. Необятна като континент, с непредвидимия и опустошителен нрав на океан, държава отсам Урал и по-скоро територия отвъд него, Русия интригува и плаши. За точно оразмерените пространствени, мисловни и чувствени координати на средния евробюргер земите отвъд Калининград се намират в плюс/минус безкрайност. Всеки звук от Европа откънтява в Русия и се връща като стъписващо ехо. Благовидната социална утопия отзвучава като кръвожадна сатрапия. Затова пък европейският роман е само пролог към епосите на Толстой и Достоевски, а класическият балет намира там втората родина. Европа приема необяснимото ехо със смесени чувства: мнителност в Лондон, омраза във Варшава, респект в Берлин и очарованост в Париж.

Астрономите са постановили, че часовата разлика от Москва до Гринуич е само три часа, но сред историците няма единодушие относно колко десетилетия делят руското общество от европейското. Руснаците съзират в Европа цивилизационен маяк и се взират в далечината с  недоверчиво присвитите очи на азиатци. Понякога това е очарованият поглед на петербургския съзидател, друг път цинично пресметливите очи на казанския превратаджия или хипнотизиращата жестокост на кавказкия сатрап. Днес руснаците вече гледат Европа през екраните на своите видеокамери: задължителен атрибут на всеки турист в Ница, Майорка и Гщаад.

Ако за европееца Русия е загадка, за българина тя е предубеждение. Според семейството, културата и обстоятелствата ехото от споделеното ни минало с Русия достига различно до всеки от нас. Някои, също като Вазов, я приемат за наша „опора” и „висота”, други досущ като Захарий Стоянов проклинат „азиатското й мракобесие”. Малцина са без мнение.

Преди двадесетина години Русия влизаше в дома на всеки българин с петъчните новини на руски в ефира на БНТ. Сетне демокрацията изговори дълго таените неудобни истини в отношенията ни в процеса на геополитическия ни развод. Последните двадесет години раздалечиха държавите и народите ни. Представите на повечето нашенци за Русия са с изтекъл срок на годност, но пристрастията са все така живи, а оценките контрастни. Българинът сякаш продължава да гледа пъстроцветния филм на модерна Русия на допотопен черно-бял „Рубин”.

Затова поведението на русофилите и русофобите се придържа към кинокласики от онова време.

Херолдите на русофилството приемат визитата на Владимир Путин като „Завръщането на резидента”. Това е тъжно и за двете страни, но вината в случая е на Москва. Русия никога не е търсела да си оформи лоби от добронамерени партньори и отколе предпочита да залага на личности сервилни или зависими. Това е почеркът на службите, които винаги са играли ключова роля в съдбините на империята. Затова дори в България, където симпатията към Русия е автентична у широки обществени слоеве, Москва припознава за нейни изразители неколцина лица със съмнително минало: „съзидатели”, интелектуалци втора ръка, недотам професори, о.з. дипломати и издатели от резерва. Българският русофил се простира в гамата от благодарния поклонник на „братушките” през любителя на Михалков до преводачите на Набоков и Бродски. Хиляди младежи теглят музика и филми от руски торент-сайтове и се горещят във форумите, от gsm-ите им звучи музиката от „Бригада” или „Говорить Москва”. Уви, гласът на Москва у нас е доверен на гореупоменатите херолди. Оттам и неблаговидното реноме на русофилията в последните години: еничарска, казионна, ретроградна. Затова за „професионалните” частушкаджии посещението на Путин е дългоочаквано завръщане на резидента.

Патетиката обаче е вдясно, където русофобията е въпрос на идентичност. Десните навяват спомен за киноепоса на Бондарчук „Те се сражаваха за Родината”. Вестта за визитата на Путин роди идеята за дясно опълчение по пътя на кортежа на Орлов мост. Уви, разстоянието от шипченското Орлово гнездо до Орлов мост е като от легендата до фарса. В творбата на Бондарчук морните запасняци отстъпват в жегата на 1942-ва, но лицата на големите – Тихонов, Шукшин, Папанов – излъчват моралната победа на праведните. В десния римейк актьорският състав е облобузест сбирток: все партийци и общественици с „умерено осмислени съществувания”. Решимостта обаче е налице. Опълченците вече загубиха много битки, но не прекланят глава. Пропиляха пазарните ни позиции в Русия, загубиха оръжейните лицензи и търговските марки на цигарите. Лично харизаха Нефтохима на „Лукойл”, но това бе само тактическо отстъпление. „Врагът” извърши множество десанти по Черноморието и установи плацдарми в хотели и вили покрай плажовете. От север коварният противник форсира и Дунава при Белене, но вече няма път назад...То няма и накъде повече. „Врагът” е пред портите на партийните им централи.

Налице са първите прояви на личен героизъм: проф. Евгений Дайнов постигна Голям шлем в медиите  - вестник, радио и телевизия за по-малко от 24 часа - и изобличи Русия в липса на европейскост. Ако думата ви затруднява, корете себе си за липса на професорскост.

„Путин е поел доброволно задължение от името на световното авторитарно братство на тираните да се сблъска със Запада”, заяви Дайнов в интервю за централен всекидневник... Пристъпи ужасни! В духа на легендата „ведно се бият живи и умрели”, а на моменти битката взе да напомня лукави упражнения по екзорсизъм. Анонимни граждани учредиха комитет в защита на свободното слово и размахаха иконата на Анна Политковская. Спомних си как през 2003г. в разгара на иракската кампания Филип Димитров и още двама-трима учредиха „Комитет за демократизация на Ирак”. Събират ли се още? По-право: събират ли ги още?

В опита си да обосноват антируската си истерика десните напомнят енергичен пациент в интелектуална усмирителна риза. Поривите са силни, но аргументите са кът. Десните интелектуалци пък са в положението на окования Худини, който трябва да се изсули от прангите с цената на гъвкавост и извратливост. Не върви да зачеркнеш „империята на злото” барабар с руската култура, която трябва да остане част от предполагаемото дясно интелектуално лустро. Обикновено десният интелектуалец се измъква от положението с тънка усмивка и цитатче от Достоевски. Знайно е, че последният е най-изявен критик на западния прогресизъм или на европейскостта, ако предпочитате, но пък самото му цитиране е като нотариална заверка за интелектуалност, а нали все някак трябва да се излезе от положението. Прочее вбиването на десния клин между културата и обществено-политическия режим е крайно спекулативно: Достоевски не би могъл да твори в Дисниленд, но да не задълбаваме.

Засега опитите на дясното опълчение да бъда припознато като аванпост на свободния свят се посрещат с безразличие от американските и европейските ни партньори. В Брюксел и Вашингтон са реалисти. Окуражават ни, а ехото от декларациите им намира отклик в пресата. Но не възнамеряват да ни подкрепят с реални аргументи в преговорите, което медиите премълчават. Пазарната цена на газа и стойността на АЕЦ Белене са откупът, който ще трябва да платим за новия си геополитически избор. Такава е съдбата на сателита, който не говори със собствен глас, а се задоволява да множи ехото от метрополията: различна според историческата епоха.

За Русия казват, че дава много, но взема всичко.

А пък френският президент Митеран, магистър по интелектуален цинизъм казваше: „Американците са готови да ви поискат пари назаем, за да ви поканят на вечеря, а сетне да платят сметката и да приемат благодарности...”  



Тагове:   Русия,   Путин,   русофоби,   Русофили,


Гласувай:
1
0



1. chara - Поздравления!
17.01.2008 00:42
Текста е прекрасен! Открих чудесни аналогии!
А що се отнася до същността:
не искам да съм лош пророк, но ми се струва, че цената за избора ни като държава, няма да включва само АЕЦ и газта! За съжаление ... Дано не съм права!
цитирай
2. анонимен - Bira "Достоевски не би могъл да твори в Дисниленд, но да не задълбаваме"
17.01.2008 09:39
затова пък е творил в европата. сигурно поради липса на дисниленд в онези времена.

иначе фразата е чудесна, струва си фактологичния финт.

добре написано, браво.
цитирай
3. анонимен - Слабо
17.01.2008 12:33
Нови сълзи и сополи за бантустана Русия - 123 място по корупция в света, сумата на подкупите в русия вече е равна на държавния бюджет, 65 място по качество на живот в света по данни на ООН за 2007 г., повече от 240 убити журналисти за 10 години, забрана на партии, забрана за кандидат президенти. И т.н и т.н. И такива идиоти, като т.н. "автор", мечтаят отново да ни закачат за каруцата на руските азиатци. На ползу роду.
цитирай
4. leroisalomon - За някои "читатели" ...
17.01.2008 15:06
За някои "читатели" /макар да не е доказано, че умеят да четат/, всяко писание извън "Долу Путин!" представява непреодолимо затруднение с разбирането. На такива не можем да помогнем!
цитирай
5. анонимен - Добър текст
17.01.2008 18:21
най много ми хареса че Бг. се споменава в контекст.
Поведенческият нализ на определени групи от хора също е много силен.
Браво Авторе!
цитирай
6. leroisalomon - Bira
18.01.2008 09:45
Bira,
Благодаря за вниманието!
Достоевски е стопроцентово руски писател и е творил кога в Европа, кога в заточение в Сибир, кога в Петербург. Неуместно е да се мисли, че европейският комфорт е зарядът на творчеството му.
цитирай
7. felix - Широка страна
19.01.2008 13:36
Отново отличен текст. Хем разсмива, хем натъжава, а известно е, че трагикомедията е най-трудният жанр.
Прав си напълно, че необятността е причината на Запад Русия да е приемана с мнителност/омраза/респект/очарованост и най-вече доста страх. Още повече това важи за нас, българите. Да, всички там "освободителни" факти и обстоятелства имат значение за това тя винаги да е имала особено място в умозрителните ни представи за света - каквото друга държава няма. Но най-вече причината според мен е в прехласването ни по тази необятност, по "широката руска душа". Може би защото самата наша душа е тъй стеснена от синорите на малкия, примирението на слабия, завистливостта на бедния, еснафщината на тъпкания и комплексите на искащия, но не можещия, така дълбоко ни въздейства тази широка душа с крайните си проявления. И нали сме братя славяни на едни от нас много им се иска да се асоциират с нещо по-могъщо от "българското", а други се потят в съня си случайно западните им покровители да не ги свържат с онова "руското". Та ей тъй си живеем разкрачени...
цитирай
8. анонимен - От голяма европейскост...
20.01.2008 16:10
Респект автору!!! Одним словом - КРУТО написано!
цитирай
9. анонимен - Една действителна случка за илюстрация към написаното
28.02.2008 15:40
Животът ме срещна с една рускиня родена в украйна - украинска гражданка, която работеше в България в екипа на холандска фирма. Комуникацията с нея беше на английски въпреки, че съм от поколението което е изучавало принудително руския език (решението беше нейно за да не провокират съмнения с околните чужденци) Една вечер в присъствието на останалите (на английски) тя реши да обвини в мое лице българите че мразят руснаците Диалога по памет беше горе долу следния:
- Вие българите ни мразите. Забравихте Освобождението 2-ра световна война и т.н и т.н (Тирадите са известни).
- Грешиш не ви мразим Ние уважаваме и руския народ и руската литература музика и т.н
- Не мразите ни МРАЗИТЕ ни .
(Тук се наложи да защитя българите от нейните нападки най-малкото пред слущащите ни чужденци)
- Виж има нещо вярно : Ние наистина не харесваме някои неща. На първо място не обичаме руската армия и то не руския войник а руските генерали и причината е, че когато те влезнат в една чужда държава забравят да си тръгнат. (Околните са подсмихнаха). На второ място не харесваме руските политици (точно Путин беше станал президент), защото те често казват(и минах на руски) "Мы хочем мир, "Мы хочем только мир, "Мы хочем весь мир" -една перефраза от стар виц. Понеже голяма част от останалите бяха работили и по руски проекти в Русия и познайваха малко руски думи, смехът беше много силен а госпожицата оттогава до края не посмя да се заяжда с мен на тази тема.
Защо разказах тази история - Тази част от руснаците (закостенелите) като всяка нация с имперски разбирания не допускат че околните може да имат собствено достойнство. Те не обичат да се сравняват с околните те са великите и с тях трябда да се съобразяват а не те с другите
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1517602
Постинги: 158
Коментари: 563
Гласове: 1063
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031