Никита Михалков: Любовта е най-висшата форма на свободата

Иво Христов: Никита Сергеевич, последната ви творба „Дванадесет” е филм за личната отговорност. Как мислите, свободната личност плод на вроден темперамент и е или резултат от възпитанието? В България свободните личности не са много и това е широко споделено мнение. Какво трябва да направи обществото, за да бъдат те повече?

Никита Михалков: Трудно ми е да дам определение на „свободна личност”. За съжаление славяните често възприемаме свободата като слободия, която неизменно води към хаос. Но ако следваме православната традиция, най-висшата форма на свободата е любовта в извисения смисъл на думата. Считам, че любовта трябва да бъде в основата на свободата, тогава свободата ще роди личности.

И.Х.: Дали поколението израснало с видеоклипове и прочее кратки видеоформати, така нареченото  You Tube-поколение, е способно да разбере естетиката на класическото пълнометражно кино?

Никита Михалков: Способно е, оказва се. Съдя по реакцията на младите зрители в Русия, която за мен бе изненадваща. Най-приятният комплимент за филма „Дванадесет” ми го поднесе седемнадесет годишно момиче, което ми каза: „Никита Сергеевич, купих си пуканки, а посегнах към тях, чак когато излязох от киносалона”. Значи филмът е погълнал вниманието й.

И.Х.: Как мислите, дали новото руско кино откри своя език или все още го търси и залита по подражателството?

Никита Михалков: Какво е новият киноезик?! Най-важното е да разкажеш история и то така, че хората да не откъсват поглед от екрана. Прав сте, че мнозина млади режисьори прибягват самоцелно до новаторски похвати. Но от това разказът не става по-добър. Неумението да разкажеш история не може да се компенсира от никакви ефекти. Историята трябва да вълнува зрителя.

И.Х.: Това ли е универсалната рецепта за добро кино?

Никита Михалков: Абсолютно. Няма ли история, няма филм. Експериментите нямат завършеност и не са творба в пълния смисъл на думата.

И.Х.: Какво трябва да стори руското общество, за да превърне трагичния исторически опит от XXв. в свой капитал?

Никита Михалков: /замисля се близо минута/...Не бива да се отказваме от миналото си. От това то няма да стане по-добро. Трябва да потърсим своя път без да зачеркваме миналото, само защото то е донесло трагедии. Както казва забележителният руски философ Иман Илин: „Родината, историята, бащата и майката не се избират, нито се търсят, а се дават от Съдбата.” Считам, че обществото трябва здраво да се крепи на своята коренна система. Илин казва и друго: „Който носи бремето на живота, се нуждае от утешения, но не бива в никакъв случай да разглежда живота си като организиран провал.”

И.Х.: Трябва ли Русия да играе водеща роля в световните дела или да се посвети преимуществено на себе си, както препоръчва премиерът Сергей Вите още в началото на XXв.?

Никита Михалков: Не мисля, че ако Русия се посвети изцяло на себе си, по-сетне ще успее да догони света. Тя трябва да казва думата си по световните проблеми и успоредно да подрежда двора си.

И.Х.: Какво е призванието на Русия в световния исторически процес? Знаете, че американците живеят с убеждението, че им е присъща определена месианска роля.

Никита Михалков: Знаете ли, убеден съм в едно: ако Съединените щати нямат противовес или алтернатива, то тяхната собствена съдба ще бъде твърде тежка. Най-малкото, защото няма по кого да могат да сверяват правотата на собствения си избор. Когато СССР и Съединените щати съжителстваха в мир, те си влияеха взаимно. Днес Америка се превръща в империя, а знаем как свършва всяка империя. Когато налагаш своята воля другиму, идва време, когато хората казват „не искаме повече”. Знаем го от собствен опит.

И.Х.: Кой може да бъде този противовес. Европа? Китай? Русия?

Никита Михалков: Мисля, че Европа вече не може да бъде алтернатива, въпреки някои усилия. Такава е историческата й съдба. Европа не притежава достатъчно ресурси, но най-вече й липсва единна воля. Противовес в някои отношения може да бъде Русия и, разбира се, могъщият Китай.

И.Х.: Какво трябва да стори Русия, за да възпре тихата колонизация на Далечния Изток от китайските нелегални имигранти и търговци?

Никита Михалков: Считам, че има множество възможни мерки, но единствената неправилна би била затварянето на границата. Има начини тази опасност да се превърне в полза за Русия.

И.Х.: Какво е Русия след Путин: „извисяваща лъжа” или общество с перспектива?

Никита Михалков: Ще ми се да вярвам, че това е общество с дългосрочна перспектива. Путин заслужава уважение, защото смело поема и носи отговорности.

И.Х.: У нас се води дебат за религиозното обучение в училищата. Необходимо ли е то?

Никита Михалков: Съвършено необходимо. То е фундамент за разбирането на света. Вярата е осенение, но религиозната култура може да бъде преподавана.

И.Х.: Кога да очакваме на екран „Изпепелени от слънцето” част втора?

Никита Михалков: С Божията помощ през 2010...

И.Х.: От кой политик в историята на Русия се възхищавате?

Никита Михалков: Много са, но все пак бих казал Пьотр Аркадиевич Столипин. Много крупна фигура в новата история на Русия!

И.Х.: Бихте ли направили филм за него? Може би документален?

Никита Михалков: Човек не може да осъществи всичките си намерения, но, признавам, имам интерес. Имам и някои идеи относно филм за 90-те години на XXв.